Решение № 74 от 12.10.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. гр.Велинград, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200211 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 26-0367-000141/10.06.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на А. А. Я., ЕГН **********, адрес с. Драгиново, ул. „Извън регулация“ № 17, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № І-з-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал А. А. Я., които чрез процесуалния му представител адв. А. обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А.. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Становище по жалбата взима в придружителното писмо до съда. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като излага доводи в тази 1 насока, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.

На жалбоподателя е издадено Наказателно постановление № 26-0367000141/10.06.2026 г. за това, че на 23.11.2025 г., около 15:41 часа, в гр.

Велинград, ул. „Милеви скали“ до номер 12А, мл. инспектор А. К. и мл. инспектор К. С., служители на Районно управление - Велинград, спрели за проверка лек автомобил Мерцедес В 230 с peг. номер *******, собственост на С. М. Д., род. на *********** и управляван от А. А. Я., като при проверката е установено, че водачът управлява автомобил, който е с прекратена регистрация от 21.10.2025 г. във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Във връзка с констатираното била образувана пр. пр. № 683/2026 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Велинград, № 367000-789/2026 г. по описа на РУ на МВР - Велинград, с оглед евентуално извършено престъпление по чл.

345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С Постановление № 683/23.02.2026 г. прокурор при РП - Пазарджик, ТО - Велинград отказал да образува наказателно производство и разпоредил материалите по преписката да се изпратят на РУ на МВР - Велинград, с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо водача.

След получаването на преписката и прокурорското постановление административнонаказващият орган възприел изцяло констатациите, съдържащи се в преписката, и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН издал обжалваното НП, в което ангажирал отговорността на водача.

По делото са събрани както писмени доказателства - приложените към административнонаказателната преписка. Съдът, след като обсъди доказателствената съвкупност в цялост и провери НП относно неговата законосъобразност, намира, че е незаконосъобразно и като такова следва да се 2 отмени изцяло.

От писмените доказателства, еднопосочно се установява, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, което е шофирал при извършването на проверката – Мерцедес В 230 с peг. номер *******.

Последното е закупено на 19.08.2025 г. от С. М. Д. (л. 24 от делото).

По аргумент от чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая връзката между жалбоподателя и собственика на МПС не предполага автоматично формирането на умисъл у санкционираното лице за извършването на административно нарушение. Жалбоподателят не разполага с механизъм за проверка на обстоятелството регистриран ли е предоставеният му автомобил. Последното излиза и извън рамките на обичайните действия, които биха могли да се очакват от един водач на МПС. В случая липсва субективният елемент на административното нарушение, което означава, че такова не е извършено.

На следващо място самата санкция - 255.65 евро/500.01 лева, не кореспондира с приложимата санкционна норма. По аргумент от § 5, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.

В случая при предвиден максимален размер на санкцията от 500 лв. наказващият орган е определил незаконосъобразно санкция в размер на 500.01 лева. Основен принцип в административнонаказателното право е законоустановеността както на административното нарушение, така и на административното наказание – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. Отклонението дори с една стотинка извън рамките на предвидената санкция в ЗДвП представлява съществено нарушение на материалния закон, самостоятелно основание за отмяна на НП. Последващото превалутиране на тази сума съгласно чл. 11, ал.

1 и чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и краен резултат в евро, отговарящ на правилната сума в тази валута при наложена санкция в допустимия законов размер от 500 3 лв., не може да санира това нарушение. Според настоящия съдебен състав това е така, тъй като от изписването на санкцията ясно се установява волята на наказващия орган, а същата непротиворечиво сочи за неправилно приложение на материалния закон.

Всичко изложено формира краен извод, че Наказателно постановление № 26-0367-000141/10.06.2026 г. следва да се отмени като незаконосъобразно.

В настоящия случай, с оглед изхода на спора, представения договор за правна защита и съдействие и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН своевременно и основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. На жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро за процесуално представителство по настоящото дело.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0367-000141/10.06.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на А. А. Я., ЕГН **********, адрес с. Драгиново, ул. „Извън регулация“ № 17, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № І-з-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик да заплати на А. А. Я., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4