Протокол № 755 от 22.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 755 гр. Благоевград, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова при участието на секретаря Герасим Ангушев и прокурора Е. Т. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20241200100417 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът С. К. И., уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. Е. Н., надлежно упълномощена от по-рано.

Ответникът Прокуратурата на Република България, уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от прокурор Е. Д. от Окръжна прокуратура – Благоевград.

Вещото лице Д. С. А., редовно призована, явява се.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАД НА СЪДА:

На 13.11.2024 година по делото е постъпила съдебно-*ична експертиза, изготвена от вещото лице Д. А..

АДВ. Н.: Да изслушаме вещото лице, няма пречки.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да пристъпим към изслушване на вещото лице.

1

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА се към изслушване на заключението на вещото лице по съдебно-*ичната експертиза.

СНЕМА се самоличността на същата:

Д. С. А. – ***.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

В. Л. Д. А.: Поддържам направеното от мен заключение по така назначената експертиза. Нямам корекции и допълнения към него.

АДВ. Н.: Имам няколко уточняващи въпроса към последния въпрос, който е поставен – дали е възможно психическото състояние на ищеца да се дължи на други тревожни и трагични събития. По предните въпроси отговаряте, че тези събития са с голяма продължителност, травмиращите, за него, и в тази връзка искам да Ви питам – отговаряйки на последния въпрос, съобразили ли сте, че *** е констатирано след приключване на наказателното производство, тъй като казвате, че неговото *** би могло да се дължи и на ***? То е констатирано лятото на 2023 година, след приключване на наказателното производство, как тогава то се е отразило към началото на досъдебното производство на неговите * **?

В. Л. Д. А.: Въпросът е много широко и общо зададен – възможно ли е. В *ията абсолютно всичко е възможно, но чисто хронологически, затова и аз така съм отговорила – възможно е. За един такъв дълъг период от време в живота на човека се случват най-различни събития – весели или трагични, значими или незначими за него, и аз затова съм казала – да, възможно е и да се дължи. Такива допълнително травмиращи събития са ***. Тези събития обаче, след като настъпват след започване на досъдебното производство, и аз това съм го отразила, и те влошават. * *** е това, което се приема преди разболяването, преди диагнозата, която може да му се постави, т.нар. ***, тъй че сегашното му състояние, в момента на изследването, на представянето на експертиза, е възможно да бъде по-влошено и от всички нещастно стекли се обстоятелства в живота му, тъй като се разглежда един много, много продължителен период от време, и когато човек изживее една ***, каквато 2 например е в конкретния случай започването на едно съдебно производство и най-вече повдигането на обвинителен акт, всичко впоследствие, което му се случва на човека и е свързано с тази травма, се нарича „активиране на старите психотравми“. Допълнително неблагоприятни събития в живота му влошават още повече състоянието му.

АДВ. Н.: Но след като възникнат, нали?

В. Л. Д. А.: Да, след като възникнат.

АДВ. Н.: Имам още два въпроса, които са свързани с твърдението Ви, че е възможно и *** да рефлектира върху неговото ***. Това вече заболяване настъпва в хода на наказателното производство и затова искам да Ви питам. Описаните от Вас чувство за несправедливо обвинение, несправедливото преследване, което той изпитва като неудовлетвореност в хода на това наказателно производство, има ли общо с ***?

В. Л. Д. А.: Не.

АДВ. Н.: А самоизолацията, за която пишете на предходните страници, загубата на приятелския кръг и партньори, има ли такава връзка с ***?

В. Л. Д. А.: Не, няма. *** е коментирано, както *** му, впоследствие, като възможни неблагоприятни фактори, утежняващи вече появилото се при него състояние, но изолацията, чувствата на унижение и загубата на приятелски кръг се свързват единствено с воденото досъдебно производство и последващите дела.

АДВ. Н.: Да разбирам, че същото ще отговорите и на въпроса за ***, че също няма общо?!

В. Л. Д. А.: Да, *** също няма общо със заболяванията на ***.

На въпроси от прокурора: Какви са тези специализирани методики, посочени на стр. 36 в раздел „*ична оценка“, и по какъв начин става изследването с тях:

В. Л. Д. А.: Аз съм ги описала; първият и основен тест, който се прилага, това е съкратеният вариант на MMPI, т.нар. минесота тест, пълният вариант съдържа 586 въпроса, съкратеният вариант е доста по-малък и дава един много бърз преглед на това що за човек е той, що за личност е, има ли отклонения в психическото си развитие, има ли евентуално някакви личностни разстройства, което предполага по-нататък да се търси и ***.

3

ПРОКУРОРА: Дали това е отговор на въпроси, или са някакви други логически задачи?

В.Л. Д. А. отговори на въпроси са. Та това е за личност основно. Стрес устойчивост – това е стандартизиран въпросник, пак отговор на въпроси, като скалата е 5-степенна, от рода на „почти никога“, „никога“, „не мога да определя“, „почти винаги“ и „винаги“, т.е. има едно степенуване на отговорите, изследва се настояща стрес устойчивост, състоянието на човека към момента и състоянието на изследвания към периода, за който се коментира. Такива се дават и на инструкциите, когато се отговаря, и в зависимост от отговорите, които се получават, се преценява този човек по принцип как се справя с неблагоприятните събития в живота си и дали това, което е преживял като ситуативна тревожност по даден повод, му е повлияло повече. Човекът сам дава по 5-сктепенна скала отговори на дадени въпроси, които преценяват неговото емоционално състояние и определени физически симптоми, които трябва да се появяват в него, ако наистина е изживял стрес.

К а к преценявам дали отговорите са верни, или не – самите въпроси са базиран на това, че когато човек е под голямо напрежение, той има да речем нарушения в храненето, нарушения в сън, сексуални нарушения дори може да има, затруднения с паметта, комуникацията. Абсолютно всеки въпросник, който се ползва в методиките, има и скала за лъжа, и скала за корекция – това пропуснах да ви кажа, и ако се получи да речем разминаване с тези скали, означава, че човекът иска да се представи за много по-добър отколкото е, има една т.нар. скала „социална желателност“, или съзнателно лъже. Какво съм констатирала в конкретния случай – пак в тези скали се замерва, т.е. скала достоверност – може ли да се вярва, че отговорите са автентични, или наистина има някаква манипулация. Имайте предвид, че всеки едни въпросник няма само един въпрос, да речем от типа – винаги ли си миете ръцете преди хранене; повечето хора отговарят „да“, ама не защото наистина го правят, а защото така им се иска да бъде, най-малкото някъде в гората ако са били, нещо инцидентно се е случило, са взели залък хляб, без да си измият ръцете; по същия начин този въпрос се задава в няколко варианта и степените не винаги са „винаги ли“, и ако има разминаване някъде, тогава се приема, че този човек симулира, лъже или наистина не разбира за какво става въпрос.

Какво съм констатирала в конкретния случай по отношение на ищеца – той има скала за социална желателност напълно нормална, човек, който е к***.

4

Посттравматичен стрес въпросник – пак е на същия принцип. Емоционалният тест – това е един много интересен тест на италианския психотерапевт Валдо Бернаскони, той е рисувателен тест, и това е най-бързият скринингов тест, как емоционално човек се вижда в обществото, мисловно какво си мисли, какво показва и всъщност има ли някакви скрити проблеми в него. Това, което се получи от цялото изследване, плюс това ние наблюдаваме поведението в самия разговор, задаваме и въпроси за проверка на действителността, и нямаше основания да мисля, че човекът съзнателно симулира.

ПРОКУРОРА: Какво означава това на стр. 37, в абзаца „Тест „Стрес устойчивост“ – над 30 бала – стресовите ситуации оказват значително влияние върху живота при ниско ниво на съпротива“?

В.Л. Д. А. – точно това, че този човек е ***. Значи той ако е гневен, ако е ядосан, ако е сърдит, най-малко хората в семейството му веднага ще познаят.

Какво означава „***“ – аз съм описала всичките тези неща след това в обсъждането; тук съм дала само резултатите, а в самото обсъждане има анализ по скалите. *, всички сигурно сте чували, са хора, които ***. „***“ обаче, тези скали се тълкуват точно обратното, не означава, че той е ***, напротив – той ***.

ПРОКУРОРА: Тъй като на стр. 38 в началото посочвам, че според теста за ценностната система рангуването е: кариера, обществен престиж и семейство, дали семейството е на последно място в това рангуване – В.Л. Д. А.: не, просто в представянето в обществото; ***.

ПРОКУРОРЪТ: Задавам Ви този въпрос във връзка с показанията на съпругата му, в качеството на свидетел, и по-конкретно, цитирам: „***“, в тази връзка ми беше въпросът – дали тези показания са с оглед на това, че не че делото му е повлияло, а рангуването на ценностната му система.

В. Л. Д. А.: ***.

АДВ. Н.: Тук искам да направя едно възражение. Разбирам въпросите на прокурора, че очевидно не разбира за какво става дума, но в частта, в която тя задава въпроси, това е приложената методика за тестуване на ищеца.

Едва след това започва обсъждането на база свидетелските показания, което вече е допълнителен критерий. Не може при приложените тестове да се пита за свидетелските показания на съпругата му, защото те са 5 анализирани след това.

ПРОКУРОРЪТ: Във връзка с възражението – аз държа експертът да ми разясни в какво се изразяват тези тестове и тези интервюта, които са провеждани, и специализираните методики. На стр. 38 сте посочили и интервю с освидетелствания И., в цялост ли е това интервю, което Вие сте посочили, или извадки от него, което сте счели, че е важно за обсъждането и отговор на въпросите?

В. Л. Д. А.: На 99% е в цялост.

ПРОКУРОРЪТ: Въпросът ми е по-конкретно, във връзка с това проведено интервю, ако беше споменал пред Вас, че е посещавал повече от една година * във връзка със състоянието си, щеше ли да намери отражение в цитата на интервюто, което сте приложили?

В. Л. Д. А.: Да, като щях да задам въпроса кой е евентуално колегата.

АДВ. Н.: Тоест той пред Вас не е споменал да е ходил на *?

В. Л. Д. А.: Той не можа да ми каже дали е *, дали е *, мисля, че самият човек бърка. Дали ми е казал, че е ходил на *, без значение дали *, или * – не можа да ми посочи по повод симптоматиката, която е имал с ***, аз съм го отразила някъде – * К., мисля, че при него е бил, помолих евентуално за някаква допълнителна документация или ако си открие вкъщи нещо от работата с *а, а в свидетелските показания впоследствие съпругата му мисля, че говори за * З., тъй че аз само там намерих някакво разминаване, в имената на двамата *.

Не можа да ми каже точно коя е колежката, при която е бил, но като цяло интервютата, при изследването се прави аудиозапис, уведомяват се освидетелстваните, че се прави аудиозапис, тъй като при съвременната техника вече много по-комфортно и много по-достоверно след това се представят нещата, и се води разговор с обследваното лице, като се стремя, не може всичко, но на 99% това, което е значимо за оценката и за експертизата.

Дали ми е предоставена медицинска документация във връзка с * и приема на *** – тя е предоставена и по данните по делото, а и самият той след това абсолютно същото – амбулаторен лист мисля, че беше.