Решение № 4077 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4077 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110211885 по описа за 2025 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-88545 от 05.08.2025г. по описа на ОПП СДВР от П. И. Т. с ЕГН: ********** и адрес в гр. ***, чрез адв. А. И. със служебен адрес в гр. *** срещу Наказателно постановление N 25-4332-009527 от 12.05.2025г. , издадено от началник сектор в ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят П. Т., редовно призован не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от адв. И., в която се поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения .

В жалбата се сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява.

1

Представлява се от юрк. М. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последната иска потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на П. И. Т. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление N 25-4332009527 от 12.05.2025г. , издадено от началник сектор в ОПП към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 10.04.2025 г. св. С. и колегата му св. И. - двамата ,служители на 04 РУ СДВР били на работа. Около 14:50ч. двамата спрели за проверка автомобил марка ''***'', модел '***'' с рег. № *** в гр. София бул. Никола Йонков Вапцаров с посока от ул. Атанас Буков към бул.''Черни връх''.

От представените документи от водача се установило, че това е П. И. Т. с ЕГН:

**********, като същият бил сам в автомобила.

Служителите на 04 РУ СДВР тествали водача Т. за употреба на акохол с техническо средство ARBВ 0036 , като пробата била отрицателна.

Тъй като св. С. и св. И. не разполагали със технически средства за проверка , за употреба на наркутични и упойващи вещества , поискали съдействие от ОДЦ и на място дошъл екип на ОПП СДВР.

Служителите на ОПП СДВР поканили Т. да бъде тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества посредством техническо средство, но той категорично отказал да бъде тестван с –Drugtest 5000 с фабричен № ARRМ 0038.

За отказа си Т. написал изрично сведение, в което потвърдил отказа си да бъде тестван.

За направените констатации С. съставил на П. И. Т. с ЕГН: ********** АУАН серия GA № 1423863/10.04.2025г. за това , че ''***'', модел '***'' с рег. № *** в гр. София бул.

Никола Йонков Вапцаров с посока от ул. Атанас Буков към бул.''Черни връх'' , като към 14:50 отказва да бъде изпробван с техническо средство –Drugtest 5000 с фабричен № ARRМ 0038 за употреба на наркотични или упойващи вещества .''

Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Същият подписал и АУАН без възражение.

Наред с това на жалбоподателя бил издаден от св. С. и връчен талон медицинско изследване № 299271 с указания да се яви в ВМА Софи до 45 мин. от връчването на талона.

Т. удостоверил получаването на талона с подпис в 15:50ч.

Въз основа на посочения АУАН на 12.05.2025г. началник сектор в ОПП към СДВР , 2 издал Наказателно постановление N 25-4332-009527, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.

Административното обвинение , предявено на жалбоподателя е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.

По същество на обвинението съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".

Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията 3 на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние, както е в настоящия случай.

От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или" следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.

Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.

Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че П.

И. Т. с ЕГН: ********** , в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и проверката за управление на МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества.

От съдържанието на АУАН и талон за медицинско изследване, както и от показанията на св. И. и св. С. се установява, че водачът е бил сам и при получаването на двата документа на място не е възразил, че не е управлявал автомобила в момента на спирането му за проверка.

Съставът на нарушението в процесната му форма включва изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества, без да е налице уважителна причина за това.

В случая, на жалбоподателят е вменено , извършването на нарушение, което се изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на нарконтични или упойващи вещества и , както беше вече посочено, последващите действия/бездействия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца.

В случай , че нарушителят беше дал кръвна проба в указания срок , то това би могло да доведе до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.

По делото не е установено жалбоподателят да е бил обективно препятстван да се яви 4 и да даде кръв за изследване и като не е сторил това, сам се е лишил от възможност да ползва привилегията.

Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в съответствие с предвиденото в закона.

Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.

Съдът намира, че нарушението не е маловажно.

Изключителната обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП произтича от това, че същите не само се явяват предпоставка за избягване на евентуална наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, но и крият потенциален риск от значително засягане на обществените отношения, гарантиращи безопасността на транспортната дейност, живота и здравето на участниците в движението, което и обуславя необходимостта от обществена нетърпимост към тях.