Решение № 645 от 23.09.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Перник, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20261720102632 по описа за 2026 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация-Перник” АД твърди, че в негова полза срещу В. А. Г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3780/ 2025 г., по описа на Районен съд – Габрово, за сумите 1792,80 евро – стойност на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. в апартамент № 4, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и 208,60 евро – обезщетение за забава за периода от 09.07.2023 г. до 17.11.2025 г. Излага, че ответникът депозирал възражение срещу нея по реда на чл. 414 ГПК. В исковата молба се сочи, че между ищцовото дружество и титуляра на партидата съществува облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия.

Поддържа се, че В. А. Г. е абонат на топлопреносното предприятие по силата на общите условия, действали п р е з процесния период, като собственик на имот в топлоснабдена сграда, както и че същият е придобил апартамента въз основа на наследствено правоприемство. Изложено е, че според приложимите общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че съгласно чл. 42, ал. 1 от общите условия при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на 1 топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищцовото дружество поддържа, че оответникът не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия. Въз основа на тези обстоятелства моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че В. А. Г. му дължи 1792,80 евро – стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и 208,60 евро – обезщетение за забава за периода от 09.07.2023 г. до 17.11.2025 г.

Ответникът В. А. Г. не е подал отговор на исковата молба. С възражението чл. 414 ГПК, депозирано по ч.гр.д. № 3780/ 2025 г., по описа на Районен съд – Габрово, e заявил, че не дължи претендираните суми, тъй като не е ползвал топлинна енергия в рамките на процесния период. В първото по делото открито съдебно заседание поддържа, че той и синът му са наследили апартамента, че оспорва предявените искове, че вземанията са погасени по давност, както и че са погасени чрез плащане.

Районен съд - Перник, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което се е задължило да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а последният е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

С п о р е д нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В настоящия случай ответникът изрично признава, че е собственик на част от процесния имот, като правото му на собственост върху ½ ид.ч. от него се установява от събраните по делото писмени доказателства – копие от удостоверение за наследници № 26/ГРС-4915/ 14.05.2026 г., издадено от Община Перник, от което е видно, че В. А. Г. и Б.В.А. са наследници по закон 2 на В.Т.Г., легитимирала се като собственик на апартамента чрез депозиране на молба за откриване на партида за жилищни нужди № 659/ 15.05.2008 г., както и копие от данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ № 925/ 12.03.2015 г., с която В. А. Г. е декларирал придобиването на правото на собственост върху имота заедно с Б.В.А. въз основа на наследствено правоприемство. С оглед на обстоятелството, че от описаните доказателства е видно, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота, както и предвид, че ищцовото дружество, върху което пада доказателствената тежест, не е ангажирало допълнителен доказателствен материал, от който да се установява, че същият е собственик и на останалата ½ ид.ч. или чрез нарочна декларация да е заявил, че ще ползва самостоятелно имота, настоящият състав намира, че следва да бъде прието, че на основание посочените по-горе норми от Закона за енергетиката В. А. Г. се явява потребител на ½ част от доставената топлинна енергия в процесния имот и задължен въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество стойността на ½ от потребената топлинна енергия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от настоящия състав като компетентно и обективно дадено, е видно, че от отчетеното от общия топломер в процесната сграда-етажна собственост количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи, които са за сметка на топлофикационното дружество, като същите са правилно изчислени; че общият топломер е преминал задължителната метрологична проверка, като е установено, че съответства на одобрения тип; че разпределението на топлинната енергия между абонатите от сградатаетажна собственост, отчетена от общия топломер, е било извършвано от „Директ“ ЕООД, като на ответника са начислени суми в съответствие с действащите за отделните периоди цени; че за исковия период е начислена прогнозна сума за отопление, включваща топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, в размер 938,42 евро, и сума за битово горещо водоснабдяване в размер на 226,22 евро, а след приключване на отоплителните периоди са издадени изравнителни сметки за доплащане на сумите 293,25 евро - за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. и 98,24 евро - за периода от 01.05.2024 г. – 30.04.2025 г. Според вещото лице дължимата стойност на топлинната енергия за целия период от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., след отчитане показанията на измервателните уреди в имота, възлиза на 1556,13 евро. Видно от заключението изчислената стойност на топлинната енергия е получена като сбор от топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като топлинната енергия за отопление на имота е отдадена от четири отоплителни тела с монтирани индивидуални разпредели и отоплително тяло в баня „щранклира“, без техническа възможност за монтиране на разпределител. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределена и изчислена между клиентите от сградатаетажна собственост, пропорционално на отопляемия обем на всеки имот, като за процесния имот е взет предвид отопляем обем 179 куб.м.

3

Въз основа на изложеното се налага извод, че в тежест на В. А. Г. е възникнало задължение за заплащане в полза на „Топлофикация-Перник” АД на ½ част от сумата 1556,13 евро, тоест сумата 778,06 евро.

В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че за имота за процесния период е дължима и сумата 28,08 евро – възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, но същата не е заявена в настоящото производство и не следва да бъде присъждана. С исковата молба „Топлофикация-Перник” АД изрично е посочило, че претендираната главница представлява стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергияимота. С оглед на диспозитивното начало в процеса съдът следва да разгледа и да се произнесе по тази искова претенция, очертана чрез съответното основание и петитум, без да има възможност да изследва ненаведени от ищеца факти, на които се основава вземането за сумата 28,08 евро. Последното произтича от друг фактически състав (че ответникът е поел задължение за заплащане на възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в процесния период е извършвана реално услугата дялово разпределение на топлинна енергия, че възнаграждението за реално предоставените услуги възлиза на претендираната стойност от 28,08 евро), който не е заявен с исковата молба и съответно не е доказан. Освен това в случай че ответникът е поел задължение за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в полза на дружеството, извършващо дялово разпределение, не е ясно на какво основание възнаграждението се претендира от „Топлофикация-Перник” АД.

От страна на В. А. Г. не са ангажирани доказателства, от които да се установява основателността на възражението му, че е погасил чрез плащане процесното задължение.

Възражението за изтекла погасителна давност е наведено извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и на основание чл. 133 ГПК същото се явява преклудирано, поради което не подлежи на разглеждане. За пълнота съдът намира, че следва да посочи, че възражението е неоснователно, доколкото се претендират задължения за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., а заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3780/ 2025 г., по описа на Районен съд – Габрово, с подаването на което е прекъсната погасителната давност, е депозирано на 02.12.2025 г., тоест преди изтичането на давностния срок.

Предвид горното настоящият състав приема, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен за сумата 778,06 евро и да бъде отхвърлен за горницата до претендираните 1584,20 евро.

Като законна последица от уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ и доколкото това е поискано изрично от ищеца, върху сумата 778,06 евро следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3780/ 2025 г., по описа на Районен съд – Габрово – 02.12.2025 г. (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК) 4 до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая в чл. 34, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация-Перник“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. Перник, копие от които е представено по ч.гр.д. № 3780/ 2025 г., по описа на Районен съд – Габрово, приложено към настоящото дело с определение № 1477/ 04.05.2026 г., е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечната дължима сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а според ал. 2 сумите по изравнителните сметки се дължат в тридесетдневен срок след издаване на данъчни дебитни известия. Следователно вземането за стойността на топлинна енергия за м.05.2023 г. (първия месец от заявения период) е следвало да бъде платено до 30.06.2023 г. включително. След като ответникът не е направил плащане, е изпаднал в забава и дължи на „Топлофикация – Перник“ АД обезщетение за забава, считано от 01.07.2023 г. С исковата молба ищцовото дружество е заявило, че претендира лихва за забава от по-късна дата - 09.07.2023 г, с което съдът следва да се съобрази с оглед спазване принципа на диспозитивно начало в процеса. За периода от 09.07.2023 г. до 17.11.2025 г. обезщетението за забава възлиза на 202,12 евро, определени от съда на основание чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор при съобразяване данните за месечните сметки за топлинна енергия, отразени в съдебнотехническата експертиза, издадените изравнителни сметки, както и датите на падежа на всяко от задълженията за заплащане на месечните сметки и изравнителните сметки.