Решение № 21 от 13.02.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Асеновград, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20255310200773 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-0239-000864/22.08.2025г. издадено от *, на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на А. Х. П. с ЕГН********** с адрес * на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП, чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания – „ГЛОБА” в размер на 200 лева /102.26 EUR/ за нарушение по чл.150 от ЗДвП, „ГЛОБА” в размер на 200 лева /102.26 EUR / и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, „ГЛОБА” в размер на 10.00 лева /5.11 EUR /, за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 /17.12.2012г. на МВР са му били отнети общо и 10 контролни точки.

Жалбоподателят, се явява лично по делото. Чрез отразеното в подадената жалба и в съдебно заседание оспорва изцяло обжалваното НП. Твърди, че не е извършил вменените му нарушения. Моли обжалваното НП да бъде отменено, като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила.

Сходна становище изразява и адв. Г. К. в качеството си на упълномощен повереник на жалбоподателя. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представените писмени доказателства.

Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. От отразеното в представеното писмено становище става ясно, 1 че според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, моли за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Свидетелите К. И. С. и Д. Г. З. работят като полицейски служители в РУ Асеновград, всеки един от тях назначен на длъжност мл. автоконтрольор. На 24.07.2025г. двамата били нощна смяна, като вечерта се намирали в с.Тополово, обл.

Пловдивска където изпълнявали задълженията си по контрол относно спазване правила по ЗДвП. Във връзка с възложените им задачи, около 21.20 часа, на ул.

„Драва“/ ул.“Спортист“, двамата служители спрели за проверка мотоциклет, чийто водач бил без предпазна каска. При извършената проверка, се установило, че превозното средство се управлява от непълнолетния * А.ов П. с ЕГН**********, като същия не носел и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство /СРМПС/, а освен това, се оказало, е мотоциклета бил и без поставен регистрационен номер. При извършената допълнителна проверка и справка на място, се установило, че мотоциклета все пак е регистриран и се води собственост на * А.ов П., който бил брат на водача. В хода на извършената проверка се установило, че МПС-то е и без технически преглед. В хода на проверката, водача заявил, че баща му се казва А. Х. П., като посочил и това, че той живее в гр. Пловдив. Полицейските служители счели, че тъй като водача е непълнолетен, то отговорност за извършените от него нарушения следва да носи неговия родител, за което А. Х. П. бил призован по телефона за съставяне на АУАН. Междувременно до идването на родителя, от страна на други роднини на водача, била осигурена и регистрационната табела на мотоциклета, а именно РВ *.

Предвид установеното, след идването на А. Х. П., от страна св. С. спрямо него били съставени два акта за установяване на административни нарушения.

Първия АУАН бил серия GA № 4163564/24.07.2025г., като с него били вменени административни нарушения по чл.150 от ЗДвП, чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1,т.2 от ЗДвП /към адм. нак. преписка /. Първото описано нарушение в акта било затова, че 24.07.2025г., около 21.20 часа, в с.Тополово, ул.Драва/ул. Спортист, като родител, е допуснал управлението на посоченото МПС от непълнолетния му син * А.ов П. с ЕГН**********, който е неправоспособен и не притежава СУМП. Второто нарушение било за това, че мотоциклета бил без регистрационни табели. А третото, било за това, че не е представен СРМПС-част 2. В съставения АУАН било посочено, че съгласно чл.26 от ЗАНН, за допуснатото нарушение отговорност носи родителя. Свидетел по съставяне на акта, станал служителят Д. Г. З., като със съставения АУАН била иззета 2

1бр. рег. табела РВ *. Въз основа на така съставения АУАН серия GA № 4163564/24.07.2025г. по късно спрямо А. П. било издадено и обжалваното по настоящето дело НП № 25-0239-000864/22.08.2025г.

Втория

АУАН серия GA№ 4163565/24.07.2025г. с който били вменени административни нарушения по чл.137Е и чл.147, ал.1 от ЗДвП / лист 28 от съд. дело/.

Първото описано нарушение в този акта било затова, че 24.07.2025г., около 21.20 часа, в с.Тополово, ул.Драва/ул. Спортист, като родител, е допуснал управлението на посоченото МПС от непълнолетния му син * А.ов П. с ЕГН**********, който по време на движение не е поставил защитна каска. Второто нарушение било за това, че който той е управлявал не преминал ГТП в срок. В съставения АУАН било посочено, че съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН, за допуснатото нарушение отговорност носи родителя, като свидетел по съставяне на акта, станал отново служителят Д. Г. З.. Въз основа на така съставения АУАН серия GA № 4163565/ 24.07.2025г. по късно спрямо А. П. било издадено НП № 25-0239-000865/22.08.2025г. /лист 28 от съд. дело/.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите К. И. С., Д. Г. З. и *, както и приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на защитата, за основателна по отношение на искането за цялостна отмяна на обжалваното НП № 25-0239-000864/22.08.2025г.

По делото не се оспорва това, че на 24.07.2025г. около 21.20 часа, в село Тополово, обл. Пловдивска, непълнолетния * А.ов П. е управлявал без каска мотоциклет „Малагути Медисон Р 180“ с ДК№ РВ *, като в същото време е бил спрян за проверка от полицейските служители. При това не се спори, че водачът, не е могъл да представи СРМПС, тъй като същото не е било в него. Не се спори и това, че жалбоподателя А. Х. П. се явява и баща на водача. Не се спори и това, че във връзка с проверката А. П. е бил извикан от синът си, като с оглед констатираните нарушения са му били съставени два акта. Предвид вменените с тях нарушения обаче и факта, че упражняването на родителските права върху непълнолетния са били предоставени на св. *, то за жалбоподателя е станало неизвестно, защо той следва да понесе административнонаказателната отговорност за констатираните спрямо синът му общо пет нарушения. В тази насока е и едно от възраженията в жалбата като съдът намира, че следва да даде отговор първо на същото. В действителност от анализа на съдържанието на съставения АУАН серия GA № 4163564/ 24.07.2025г. се установява, че във връзка с управлявания от неговия син мотоциклет, административно наказателната отговорност на жалбоподателя А. Х. П. е ангажирана само за това, че е допуснал това управление, като изпълнителното му деяние е било обвързано с текста на чл.26 от ЗАНН. За останалите две нарушения посочени в АУАН, това, че 3 мотоциклета е без регистрационна табела и че не е представено СРМПС, въобще не става ясно, в какво се изразява изпълнителното деяние на жалбоподателя А. Х. П.. От друга страна няма как да не се посочи и това, че чл.26 от ЗАНН, съдържа три алинеи, като само ал.3 от същия се отнася за отговорността на родителите на непълнолетните лица на възраст от 14 до 16 години, в случаите когато те извършат административни нарушения. Дори да се приеме, че жалбоподателя А. Х. П. следва да понесе отговорността по чл.26, ал.3 от ЗАНН, за извършените нарушения от неговия ненавършил 15 години син- * А.ов П., то това следва да намери съответно изражение, чрез правилното описване на констатираните нарушения, като това стане на първо място в АУАН-а. От съдържанието на съставения АУАН серия GA № 4163564/24.07.2025г. обаче се установява, че в същия са налице съществени пороци, които са опорочили административнонаказателното производство. На първо място се констатира, че в съставения АУАН не са посочени, нито марката и модела на управляваното от непълнолетния * А.ов П. МПС, нито пък неговия регистрационен номер /доколкото е било установено, че все пак МПС-то има регистрация-лист 25 от съд.дело/. Макар и в АУАН да не е посочено изрично, че отговорността на жалбоподателя А. Х. П. се ангажира във връзка с ал.3 на чл.26 от ЗАНН, то дори условно да се приеме, че това е връзка с този текст, то от описаното в акта, не става ясно, дали родителя съзнателно е допуснал извършването на нарушението. В действителност, в обстоятелствата на първото описано в акта нарушение е отразено, че жалбоподателя е допуснал управлението на МПС-то от страна синът му, но пък не става ясно дали това е било съзнателно или не, т.е. умишлено или по непредпазливост.

Това се явява и едно от възраженията в жалбата, като съдът го намира за основателно, доколкото същото е ограничило правото на защита на страната да разбере, какво му се вменява като нарушение и изпълнително деяние. По отношение на останалите две нарушения вменени с акта, поради липса на изложени факти и обстоятелства, то от съдържанието на акта въобще не стават ясни причините поради които се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. Х. П. за това, че мотоциклета е бил без регистрационната си табела и че водачът не е представил СРМПС, част 2. Установеното от съда, безспорно води до извода, че при съставяне на АУАН са били допуснати пропуски по чл.42, ал.1,т.4 от ЗАНН, а именно да извърши описание на нарушенията и обстоятелствата, при които те са били извършени. При издаване на обжалваното НП, административнонаказващия орган се е опитал да поправи донякъде тези пороци, като е посочил, че все пак нарушението е чрез МПС-„Малагути Медисон Р 180“ с ДК№ РВ *, като всички други обстоятелства обаче, са били дословно преписани от АУАН. Тази корекция в НП освен, че допринесла за разминаване в съдържанието на АУАН и НП, не е внесла и никаква допълнителна ясното по отношение на другите обстоятелства на описаните три нарушения.

Очевидно е, че АНО не е изпълнил задължението си по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН да 4 посочи пълното описание на нарушенията, обстоятелствата при които те са били извършени, както и на доказателствата, които ги потвърждават. Този непълнота и разминаване между АУАН и НП, се явява съществена, като това се явява и основание за отмяна на обжалвания акт.

Констатираните процесуални нарушения се явяват съществени, като те прави обжалваното НП незаконосъобразно и то следва да се отмени. В този смисъл жалбата на А. Х. П. и неговия повереник се явява основателна и като такава тя следва са бъде уважена.

Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, като разгледано по същество, то следва да бъде уважено в пълен размер. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „ В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени доказателства–пълномощно и договор за правна защита и съдействие / листи 10 и 33 от съд.дело / се установява, че от страна жалбоподателя А. Х. П. е бил изплатен хонорар на адв. Г. К. за общата сума в размер на 200.00 евро. Това именно се явяват и направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. К. е изготвил подадената жалба и се яви в съд.заседание, то е налице процесуално представителство в съдебната фаза и е видно, че е изпълнил поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя са било наложени три административни наказания-глоба и едно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, то съдът е на становище, че размера на претендираното адвокатското възнаграждение, се явява съобразен с Наредбата. Направеното искане за прекомерност се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Съобразно изложеното и прието по-горе, то съдът счете, че следва да осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира РУ Асеновград, в което като Началник на Сектор се явява е издателя на процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР) да заплати на жалбоподателя общата сумата от 200.00 евро.