Решение № 128 от 09.02.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пазарджик, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220101995 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 от ГПК – развод по исков ред.

Ищецът З. С. М. чрез пълномощника си адвокат Б. твърди, че с ответницата А. Р. М. са съпрузи, сключили граждански брак на ****** г. в гр.

Пазарджик. От брака имали две ненавършили пълнолетие деца С. З. М., роден на ******* г., и В. З.а М., родена на ***** г. Твърди, че основният проблем в отношенията им били парите, като неразбирателството по този въпрос довело до непрестанни скандали от страна на ответницата. Атмосферата в дома им била крайно неприемлива и нездравословна за децата. Между съпрузите вече нямало никакви чувства и двамата били напълно отчуждени един от друг.

Поради това моли бракът между тях да бъде прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака без произнасяне по въпроса за вината, да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, местоживеенето на децата да бъде определено при него, да бъде определен режим на лични отношения между децата и ответницата, ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето С. З. М. в размер на 200 лв., а на детето В. З.а М. – в размер на 170 лв., считано от датата на постановяване на съдебното решение, ведно със законна лихва при просрочие, до настъпване основания за нейното прекратяване или изменение, както и да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, собственост на родителите му. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата А. Р. М. намира иска за 1 неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че е била причина за скандалите в дома им. Твърди, че винаги се е опитвала да ги предотврати, за да не стават децата неволни свидетели на случващото се.

Твърди, че ищецът многократно е осъществявал върху нея психическа и физическа агресия, за което се е снабдила със съдебномедицински удостоверения. Отрича ищецът да е издържал финансово семейството, като твърди, че грижите за децата, храната и готвеното били осъществявани предимно от нея. Поддържа, че през последните две години ищецът е бил изцяло дезинтересиран от семейството, а поведението му спрямо децата в последните месеци било планирано с цел доказване на благоприятни факти и обстоятелства във връзка с настоящото дело. Посочва, че ищецът винаги бил считал семейния живот за бреме и заедно с брат му и неговата съжителка целели тя да напусне семейното жилище, за да могат да се разпореждат с него. По изложените съображения моли да бъде отхвърлена исковата молба, упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца от брака да бъде предоставено на нея, да бъде определен режим на лични отношения на децата с ищеца, да бъде осъден ищецът да заплаща издръжка в размер на 300 лв. за всяко от децата, да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. Прави искане за произнасяне по въпроса за вината. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на ****** г. в гр.

Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 0232 от ****** г.

Преди брака съпругата е носила фамилното име И..

От брака страните имат две ненавършили пълнолетие деца – С. З. М., ЕГН **********, роден на ******* г. и В. З.а М., ЕГН **********, родена на ***** г.

Семейното жилище на страните представлява апартамент, находящ се в жилищен блок в гр. Пазарджик, ул. „**********, състоящ се от стая, дневна и кухня с площ от 63.58 кв.м., закупен на 31.07.1984 г. от Д. Д. М. – майка на ищеца, понастоящем починала, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том ІІІ, дело № 1312/1984 г.

Ищецът работи на длъжност „оператор технологична линия“ в „Балкан Агрикалчарал“ ООД и през периода от месец януари 2022 г. до месец май 2022 г. му е начислено средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 514.73 лв.

Ответницата работи на длъжност „продавач-консултант“ в „Тими Пласт“ ЕООД и за периода от месец май 2022 г. до месец юли 2022 г. й е начислено средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 610.35 лв.

На 29.10.2020 г. ответницата е освидетелствана от съдебен лекар, който след извършен преглед е установил травматичен оток и кръвонасядане по 2 лицето, които травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата.

На 03.05.2022 г. ответницата е освидетелствана от съдебен лекар, който след извършен преглед е установил кръвонасядане и оток по лицето и болезненост по гърдите, които травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата.

На 12.10.2022 г. ответницата отново е освидетелствана от съдебен лекар, който след извършен преглед е установил кръвонасядане по лявата буза и дясното коляно, които травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата.

Съгласно писмо от РУ Пазарджик през периода от месец май 2022 г. до месец ноември 2022 г. няма постъпили сигнали от ответницата по отношение на нанесен физически побой от ищеца.

Съгласно представения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик семейството живее в двустаен апартамент, собственост на родителите на съпруга. Жилището е обзаведено с мебели и електроуреди, необходими за едно домакинство. Хигиенно-битовите условия са добри. Създадени са условия за правилното физическо и психическо развитие на децата. Основни грижи за децата полагат и двамата съпрузи. Задоволени са основните потребности на децата от жилище, сигурна и безопасна среда, храна, подходящо облекло и обувки, необходими консумативи. Осигурени са здравните, образователните, емоционалните и социалните потребности на децата. Децата имат избран личен лекар с лекарска практика в гр. Пазарджик.

Децата са клинично здрави, физическото им развитие е в норма за възрастта, а психическото им състояние е без патологични отклонения. През учебната 2022/2023 г. С. е записан като редовен ученик в 8-и клас на Професионална гимназия по механоелектротехника, гр. Пазарджик. В. посещава ДГ „****“, гр. Пазарджик. Децата общуват с близки и роднини по майчина и бащина линия, с които поддържат добри взаимоотношения. С. има приятели на неговата възраст, с които контактува в свободното си време. Родителите са трудово ангажирани. Семейството не поддържа добри взаимоотношения с близки и роднини от разширеното семейство. Децата имат изграден приятелски кръг в училище, в детската градина и в общността. Между децата и родителите има изградена емоционална и доверителна връзка. Пред социалните работници майката е споделила, че понякога отправя забележки на децата, когато не слушат, и пошляпва В.. По информация на С. майка му често започва да крещи без причина, когато баща му си е вкъщи. Става агресивна, дори им посяга.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза както майката, така и бащата имат родителски капацитет, 3 възпитателски потенциал, желание и възможност да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на децата. В момента С. е в по-близки отношения с баща си, защото споделя с него мнението за майка му. Налице са данни за изразено предпочитание към един от родителите, а именно към бащата и по-слаба емоционална връзка в момента между С. и неговата майка.

Той споделя по-скоро емоционално отдръпване от майка си, породено от липсата на пълноценно общуване помежду им, породено от конфликтите между родителите. Отношението на С. към майка му е негативно и прави впечатление, че нямат пълноценна връзка, характерна за добри отношения майка-син. С. има желание да живее при баща си, споделя положителното си отношение както към бащата, така и към разширения семеен кръг по бащина линия, роднините на бащата. Той се чувства сигурно и спокойно при баща си и проявява желание да живее при него. Връзката майка-син има огромно влияние върху личността на детето и живота като цяло. Момчетата, които са близки с майките си, израстват като стабилни и щастливи хора, които са толкова необходими в нашето общество. С. е емоционално и чувствително момче, с нормално индивидуално-психическо развитие. В момента родителите са успели да го съхранят емоционално и психически. Не би трябвало С. да бъде арбитър между майка си и баща си, както и да трябва да избира страна, но го е направил. Добре е родителите да си дават сметка и преждевременно да спират ситуациите, в които биха се опитали да му наложат мнението си за вече бившия си съпруг. Той обича и двамата си родители, както и сестра си, иска да бъде лоялен към тях, но има по-близки отношения с баща си в момента и се опива да му угоди. С. е жертва на поС.ните „войни“ между родителите си и по този начин е заставен да избира страна, тъй като е въвлечен от тях в споровете им и словесните битки.

Внушаемостта е присъща на болшинството деца. Тя има универсален характер. Детето доста лесно „се заразява“ от чувствата на околните. От това как е организиран животът му и какви чувства предизвикват със своето поведение възрастните да голяма степен зависи дали у детето ще преобладават едни или други емоции. Не се установява наличието на страх, тревожност или друг емоционален дискомфорт в отношенията дете-родители.

Данни за негативно психическо отношение към някой от родителите, а именно към майката има. С. споделя мнения, впечатления, мисли и планове, такива, каквито споделя и баща му. Спокойната и нормална обстановка, в която трябва да растат, както и правилното възпитание е най-важното в отглеждането на децата, като в техен интерес е да имат право на пълноценни отношения с всички роднини, защото именно така ще се изгради емоционалната връзка, характерна за отлични отношения възрастни-деца. За нормалното развитие на децата е важен контактът и с двамата родители.

Взаимоотношенията между братята и сестрите съдържат потенциала да бъдат най-дълготрайните през живота на човек. Децата в едно семейство създават уникално свое общество, което минава през различни етапи и има характерни закономерности на развитие. Още с появата си по-малкото дете подлага на 4 истинско изпитание по-голямото, което трябва да се научи да дели с някого всичко онова, което преди това е било само негово. За пълноценното развитие на личността на детето е необходимо то да има възможност да общува не само с възрастни, но и с връстници, а в рамките на семейството това са братята и сестрите. Вещото лице не би препоръчало разделянето на децата при този казус, защото в случая няма адекватни основания за това, напротив – децата са привързани едно към друго и се обичат. Разделянето им би довело до по-редки контакти и нарушаване на изградените до момента отношения на обич и привързаност. Родителите би трябвало да се съобразят преди всичко с нуждите на децата и след това да задоволяват собствените си потребности.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че моментното мнение на детето С. към майката е резултат от конфликта между родителите и детето се е превърнало в жертва на отношенията между тях. Когато родителите уредят отношенията помежду си и това напрежение между тях спадне, т.е. когато няма да има база за конфликти, детето ще се успокои.

Свидетелят С. З. М., баща на ищеца, установява, че проблемите между ищеца и ответницата били от доста години. Двамата не се разбирали и поС.но се карали. Скандалите започвали без причина, основно по инициатива на ответницата, която нарочно провокирала ищеца да й посегне. Като не можели да се разберат, ищецът отивал да живее при баща си в Огняново. Стоял там веднъж три месеца, след това още шест месеца и откакто започнало делото.