Решение № 166 от 22.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Враца, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Васил П. Ганов

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Мария К. Ценова в присъствието на прокурора Е. В. С. като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Въззивно частно наказателно дело № 20261400600132 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. В. В. - АК Враца, в качеството му на защитник на осъденото лице А. К. М., против определение № 9 от 11.02.2026 г., постановено по ЧНД № 1/2026 г. по описа на РС-Оряхово, с което първоинстанционният съд на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията на А. М. по: НОХД № 178/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Оряхово, НОХД № 21/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Оряхово, НОХД № 254/2025 г. по описа на Районен съд-гр. Оряхово и НОХД № 16/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Оряхово, като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, което да се изтъпри при първоначален "строг" режим.

С определението си съдът на основание чл. 24 от НК е увеличил така определеното общо наказание с 2 години, като подсъдимият ще следва да изтърпи наказание общо в размер на 6 години. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК съдът е присъединил изцяло към определеното общо най-тежко и увеличено наказание наказанието "Обществено порицание" по НОХД № 21/2020 г. на Районен съд -гр. Оряхово и наказанието "Глоба" в размер на 5 112,92 евро (пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два евроцента) по НОХД № 16/2024 г. на Районен съд-гр. Оряхово.

Със същото определение съдът на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изцяло изтърпените от осъдения М. наказания "лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година по 1

НОХД № 178/2017 г. на Районен съд-гр. Оряхово и 3 /три/ месеца по НОХД № 21/2020 г. на Районен съд-гр.Оряхово, както и изтърпяната част от наказанието по НОХД № 254/2025 г. на Районен съд-гр. Оряхово. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК е приспаднал от така определеното общо най-тежко и увеличено наказание времето, през което осъденото лице М. е било с взета мярка за неотклонение: "Задържане под стража", като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което спрямо осъденото лице е било с взета мярка за неотклонение "Домашен арест", като два дни домашен арест да се зачитат за един ден лишаване от свобода.

В жалбата, подадена в срока по чл. 436, ал. 2 от НПК защитникът оспорва единствено приложението на чл. 24 от НК. Счита, че множеството осъждания на М. не може да бъде единствения критерий за приложението на чл. 24 от НК. Намира определението в останалата му част за законосъобразно и мотивирано.

В съдебно заседание осъденият се представлява от адв. В. Ф., упълномощен от осъденото лице-жалбоподател за процесуално представителство по делото. Адв. Ф. поддържа частната жалба, не сочи доказателства и не отправя доказателствени искания.

Твърди наличието на критично отношение към престъпното деяние и осъзнаване на вината, склонност за преосмисляне и промяна на криминалното поведение, поправяне и превъзпитание на осъдения А. М., като посочва, че от излизането му от затвора през м.05.2021 г., постановено с Определение № 15 от 19.05.2021 г. на Врачански Окръжен съд на осн. чл. 70 от НК, до момента той не извършвал престъпления или противообществени прояви.

По отношение на останалите две присъди, предмет на групирането по ЧНД №1/2026г. на РС-Оряхово, именно по НОХД №254/2025г. на РС-Оряхово, влязло в законна сила на 16.12.2025 г. и НОХД №16/2024г. на РС-Оряхово, влязло в законна сила на 05.01.2026 г., посочва, че деянията са извършени през м. ноември 2019 г., съответно в периода от м. октомври до м. декември 2012г. и м. февруари 2013 г., т.е. преди м.05.2021 г., когато ВрОС чрез условното предсрочно освобождаване на осъдения М. е преценил, че той се е поправили и че целите по чл. 36 от НК са постигнати.

Счита, че подзащитният му проявява критично отношение и към тези престъпни деяния и осъзнава вината си, като въз основа на изложеното намира приложението на чл. 24 от НК за наказателна репресия спрямо осъдения А. К. М.. Моли да бъде изменено първоинстанционното определение на РС - Оряхово, като бъде отменена частта му досежно увеличаването на общото наказание на осъдения, съгласно чл.24 от НК и бъде постановено едно общо наказание по така кумулираните осъждания, в размер на четири години "лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "общ режим".

В лична защита осъденият А. М. поддържа казаното от неговия защитник.

Представителят на ОП - Враца намира жалбата за неоснователна и развива съображения за това, че първоинстанционното определение е правилно – законосъобразно и обосновано, при правилно отчетена цялостната престъпна дейност на осъденото лице, неговата обществена опасност и опасността на извършените от него престъпления. Счита, че 2 изложените от решаващия съд фактически и правни съображения относно приложението на чл. 24 от НК са логични и убедителни, изхождайки от факта, че се касае за международен трафик, извършен спрямо различни лица на територията на две различни държави, както и че наложените наказания по тези две осъждания са към минимума и се явяват занижени, поради което не биха били постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Намира разпоредбата на чл.24 от НК за правилно приложена, с оглед постигане целите на наказанието, а първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен, и като такъв моли да бъде потвърден.

В последната си дума осъденият А. М. заявява, че съжалява за извършеното, намира, че приложението на чл. 24 ще окаже влияние и ще забави процеса, от който зависи да излезе на свобода, като посочва, че има пет деца - ученици, на възраст между 9 и 16-годишна възраст, за които да полага грижи.

Въззивният съд, като прецени изложените в частната жалба доводи, становището на участващите по делото страни и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови определението си Районен съд-Оряхово е приел, че А. К. М. е осъждан както следва:

- по НОХД № 44/2010 г. по описа на РС-Оряхово, по което с влязло в сила на 25.02.2010 г. споразумение, за извършено за времето от 01.01.2009 г. до 04.01.2009 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 (три) години;

- по НОХД № 418/2015 г. по описа на РС-Оряхово, по което с влязло в сила на 12.04.2016 г. споразумение, за извършено за времето от 01.01.2009 г. до 04.01.2009 г. престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 (три) месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 (три) години и "Глоба" в размер на 100,00 (сто) лева;

- по НОХД № 178/2017 г. по описа на РС-Оряхово, по което с влязла в сила на 17.02.2020 г. присъда, за извършено на неустановена дата за времето от 01.07.2011 г. до 28.07.2011 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, при първоначален "общ“ режим;

- по НОХД № 21/2020 г. по описа на РС-Оряхово, по което с влязло в сила на 12.06.2020 г. споразумение, за извършено за времето от 08.01.2019 г. до 20.05.2019 г. престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 (три) месеца, при първоначален "общ" режим и "обществено порицание";

- по НОХД № 254/2025 г. по описа на РС-Оряхово, по което с влязло в сила на 16.12.2025 г. споразумение, за извършено в началото на м. ноември 2019 г. престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, му е наложено 3 наказание "Лишаване от свобода" за срок о т 2 (две) години, при първоначален "строг" режим;

- по НОХД № 16/2024 г. по описа на РС-Оряхово, по което с влязла в сила на 05.01.2026 г. присъда, за извършено за времето от месец октомври 2012 г. до месец декември 2012 г., на неустановена дата от началото на месец февруари 2013 г. до 25.02.2013 г. и на неустановена дата, в началото на месец октомври 2013 г. две престъпления по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и едно по чл. 159б, ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, му е наложено едно общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години, при първоначален "строг" режим и "Глоба" в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева.

По отношение на описаните по-горе осъждания са били извършени две кумулации - с Определение № 71/03.06.2020 г. по ЧНД № 43/2020 г. описа на РС-Оряхово и с Определение № 123/22.07.2020 г. по ЧНД № 155/2020 г. описа на РС-Оряхово, потвърдено с Решение № 51/21.09.2020 г. на ОС-Враца. Предвид наличието на постановена и влязла в сила нова присъда правилно е преценено, че е налице основание за ново произнасяне по реда на чл.

306, ал. 1 , т. 1 от НПК вр. чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК - ТР № 3/2009 г. на ВКС, по т.д.

№ 3/2009 г. на ОСНК.

Именно последният съдебен акт, с оглед разпоредбата на чл.39, ал.1 от НПК, определя компетентността на съда в това производство, като компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.

От приложените по делото доказателства - справка за съдимост и бюлетини за съдимост на лицето А. К. М., се установява, че същият е осъждан общо шест пъти, като първите четири осъждания са изцяло изтърпени. Установено е и, че осъденият М. е постъпил в затвора - Враца за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на две години, наложено по НОХД № 254/2025 г. на Районен съд-Оряхово, с начало на наказанието 06.01.2026 г.

Предвид факта, че осъждането по НОХД № 44/2010 г. на РС-Оряхово е в рецидив с всички останали осъждания, приведено е било в изпълнение и е изтърпяно изцяло от осъденото лице, правилно първоинстанционния съд, от приложената актуална справка за съдимост, е извел релевантни към производството последни пет осъждания на лицето - по НОХД № 418/2015 г. на РС-Оряхово, по НОХД № 178/2017 г. на РС-Оряхово, по НОХД № 21/2020 г. на РС-Оряхово, по НОХД № 254/2025 г. на РС-Оряхово и по НОХД № 16/2024 г. на РС-Оряхово, като е установено, че същите са били извършени от А. М. преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да било от тях. Предвид това първия съд е достигнал до извод, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК - за определяне на едно общо най-тежко наказание.

С оглед на така установеното първостепенният съд правилно е приел, че са налице основанията за определяне на едно общо наказание на осъдения А. М. по цитираните погоре присъди и одобрени от съда споразумения, съобразявайки се с датите на извършване на 4 същите, момента на влизането в сила на съдебните актове по тях, както и наличните данни за изтърпени наказания.

Следвайки принципа за най-благоприятно съчетаване на наказанията по постановените присъди, групирането, извършено в определението на районния съд, е правилно и определеното общо наказание от 4 (четири) години лишаване от свобода е съответно на найтежкото наказание от този вид в съвкупността. След определянето на общото наказание от 4 (четири) години лишаване от свобода, съдът на осн. чл. 24 от НК е увеличил размера на същото с 2 (две) години, като го е определил на 6 (шест) години лишаване от свобода.

При преценката за наличието на предпоставките на чл. 24 от НК относно общото наказание лишаване от свобода, първоинстанционния съд е изложил като съображения в подкрепа на становището същото да се увеличи с две години, че се касае за наказания, наложени за деяния, които представляват тежки умишлени престъпления – кражби и найвече визирайки последните две осъждания, касаещи международен трафик на хора, извършени с упоритост, спрямо различни лица и на територията на две различни държави, извън Р. България и част от тези престъпления са извършени в изпитателен срок по предходно осъждане и се характеризират с изключително високата степен на обществена опасност. Приел е, че наложените наказания по НОХД № 254/2025 г. и НОХД № 16/2024 г. се явяват изключително занижени (определени към законния им минимум) и не биха постигнали целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК, респ. не биха въздействали в пълна степен предупредително и превъзпитателно на осъденото лице.