Определение № 11663 от 10.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11663 гр. София, 10.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110163797 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано по искова молба на В. АТ. П. и В.Б. Велева – П. срещу етажните собственици на ЕС, находяща се в гр. София, ..

Ищците твърдят, че са собственици на ап. № 15 и гараж № 2 в сградата в режим на ЕС въз основа на договори за покупко-продажба от 23.12.2019г. С Решение № 3 от ОС, проведено на 01.08.2019г., било прието да се дължи ежемесечна такса за всеки апартамент, независимо от броя на обитателите, в размер от 50лв. С Решение № 14 от ОС, проведено на 28.09.2021г., било прието приходните вноски в бюджета на ЕС за собственици на апартаменти с гараж да бъдат на стойност 65лв. месечно (с 15лв. повече за всеки гараж).

Посочват, че тези решения противоречат на императивната норма на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, поради което се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна.

С уточнителни молби, подадени в изпълнение на дадените от съда указания, ищците посочват, че искат отмяна на горепосочените две решения на ОС на ЕС като незаконосъобразни, както и че са узнали за Решение № 3/01.08.2019г. на 08.12.2020г., когато им било изпратено на ел. адрес.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок. Излагат съображения за недопустимост на иска за отмяна на Решение № 3/01.08.2019г., тъй като към този момент ищците не са били собственици на самостоятелен обект в сградата и съответно не разполагат с активна процесуална легитимация да водят такъв иск. Също така, бил пропуснат и срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. По отношение на иска за отмяна на Решение № 14/28.09.2021г. излагат съображения за неговата неоснователност, като изтъкват, че нормите на чл. 51 ЗУЕС са диспозитивни и могат да бъдат дерогирани от ОС на ЕС.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

В константата практика на ВКС /Определение № 210/28.11.2019г. по ч. гр. д. № 3670/2019г., I ГО на ВКС, Определение № 157/25.09.2020г. по гр. д.

№ 2621/2020г., I ГО на ВКС, Определение № 463/01.12.2020г. по ч. гр. д. № 1

2927/2020г., I V ГО на ВКС и др./ се приема, че решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на неперсонифицирана общност от лица, насочени към постигане на обща цел, редът за приемане на които е регламентиран в ЗУЕС със специални правила относно компетентността на общото събрание, начин на свикването му, участниците в него, представителство, кворум за провеждането му и за вземане на решения, съставянето на протокол и неговите задължителни реквизити, реда за съобщаване на взетите решения и за отмяната им като незаконосъобразни.

Посочено е също, че тези решения се отличават от многостранните договори по това, че се приемат с посочено в закона мнозинство от собствениците с право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, и след влизането им в сила са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите в проведеното общо събрание и за тези, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Поради тези специфики спрямо тях са неприложими правилата на ЗЗД за недействителност на договорите.

Доколкото в ЗС и в ЗУЕС не са регламентирани специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост, е прието, че защитата срещу порочните решения, включително нищожните, може да бъде осъществена само по специалния ред, предвиден в чл. 40, ал.

1 ЗУЕС - чрез иск, предявен в 30-дневен срок от получаване на решението, активно легитимирани за който са само лицата, които имат качеството на собственици в етажната собственост.

Настоящият съдебен състав напълно споделя тази трайна и непротиворечива практика на ВКС.

В настоящия случай, макар да се излагат доводи и за нищожност на оспорените решения на ОС, всъщност се иска тяхната отмяна по реда на чл.

40 ЗУЕС. Към датата на приемане на Решение № 3 от ОС, проведено на 01.08.2019г., обаче ищците въобще не са били собственици на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС. Същите са станали собственици едва на 23.12.2019г., когато срокът за оспорване на решението по реда на чл. 40 ЗУЕС вече е бил изтекъл. Отделно от това, самите те признават, че са узнали за решението на 08.12.2020г., като исковата молба е подадена почти една година по-късно. С оглед на това, преклузивният 30-дневен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба, което прави този иск недопустим. Изложените в молбата от 04.05.2022г. доводи въобще не следва да бъдат обсъждани, тъй като предявените искове са по чл. 40 ЗУЕС, а и е недопустимо на този етап от производството ищецът да въвежда съвсем нови твърдения, каквито е могъл да направи още с исковата молба.

По изложените съображения, производството подлежи на прекратяване спрямо иска за отмяна на решение № 3/01.08.2019г.

Другият предявен иск – за отмяна на Решение № 14 от ОС, проведено на 28.09.2021г., се явява допустим и следва да бъде разгледан. Същият е с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

В тежест на ищците по него е да докажат, че приетото решение влиза в 2 противоречие с нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят/, която има императивен характер, а в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, включително, че нормата има диспозитивен характер.

Представените от ищците писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъдат оставено без уважение, тъй като е неотносимо към предмета на делото.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА , с която е предявен иск за отмяна на Решение № 3 от проведено общо събрание на етажната собственост на 01.08.2019г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в останалата му част в открито съдебно заседание на 16.06.2022г. от 09:40ч ., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

П Р И Е М А като писмени доказателства по делото документите, представени от ищците.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчЕ.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в прекратителната част в 1-седмичен срок от връчването пред Софийски градски съд с частна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3