Решение № 248 от 02.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Б., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20231200500196 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Е. А. А., чрез адв. Н. Р., против Решение № 272 от 02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 36/2022 г. по описа на Районен съд - Г.Д.. Сочи се, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че в исковата молба е допусната техническа грешка при посочване датата на сключване на договора, но по делото не е спорно, че страните са обвързани от Договор за потребителски кредит № ******************/12.11.2018г., който е приложен от ответника. Твърди се, че нито една от страните не е възразила, че именно това е процесният договор. След като съдът е приел, че по делото не е представен договорът, посочен в исковата молба, е следвало да даде указания на страната за представянето му, но това не е сторено.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – „П.К.Б.“ ЕАД, в писмения си отговор оспорва жалбата като неоснователна и подържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което подробно се аргументира.

Претендират се разноски.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно поради следните съображения:

1

Районен съд - Г.Д. е сезиран с иск за установяване нищожност /недействителност/ на договор за потребителски кредит, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК – чл. 22 ЗПК. Конкретно се сочи, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като процесният договор, погасителния план към него и общите условия са в различен шрифт, който е по-малък от 12. На следващо място се сочи, че в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. На трето място се сочи, че с т.нар. допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, посочената сума многократно надхвърля ГПР, като и главницата. Освен обявяване на договора за недействителен се прави искане и за връщане на платената сума по пакета от допълнителни услуги в размер на 1500 лв. /след изменението на иска по чл. 214 ГПК/. Предявените искове са с правна квалификация по чл. 23 ЗПК и чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки че по делото не е представен договора за кредит, посочен от ищеца в исковата молба. Приел е, че липсва договорна обвързаност между страните.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд.

В исковата си молба ищецът сочи, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ******************/09.11.2018г.

Ответникът, в писмения си отговор, не отрича наличието на договорна връзка с ищеца, като представя и самия договор за потребителски кредит № ******************. Страните не оспорват, че именно това е процесният договор за кредит, не твърдят сключване на друг такъв. Обстоятелството, че в исковата молба ищецът е посочил, различна дата на сключване на договора /09.11.2018г., вместо правилната 12.11.2018г./ се дължи на техническа грешка и не води до извод за липса на доказана договорна връзка между страните.

От ангажираните пред районния съд доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ******************/12.11.2018г. Видно от съдържанието му „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството на кредитор, е отпуснало паричен кредит от 2000 лв. на Е. А. Д., в качеството на клиент. Дължимите суми по кредита следвало да се изплатят на 24 месечни вноски в размер на 186,14 лв. всяка от тях. Възнаградителната лихва е уговорена на 967,36 лв., ГПР – 49,89 % и ГЛП – 41,17%. При избран и закупен пакет от допълнителни услуги е посочено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1500 лв. Общо дължимата сума по договора за кредит и пакета от допълнителни услуги възлиза на 4467,36 лв. Към договора е представено подписано между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от дата 12.11.2018г., както и общи условия към договора. Сключени са два анекса за отлагане на погасителни вноски, като ГЛП не се променя, променя се ГПР, като видно от последния анекс същият е договорен на 39,56 %.

Пред районния съд е назначена ССчЕ, по която заключението на вещото лице не е оспорено. Вещото лице посочва, че в полза на ищеца е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., договорната лихва е в размер на 967,30 лв., 2 дължимата сума по пакета от допълнителни услуги е 1500 лв. и е включена към дължимите месечни вноски. Сочи, че клиентът е заплатил дължимите суми по кредита, вкл. и сумата по допълнителния пакет от услуги в размер на 1500 лв.

В случая ищецът е физическо лице, което при сключване на процесния договор за кредит е действало извън рамките на своята професионална дейност, а ответникът, в качеството си на кредитор, е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което в отношенията между страните приложими са специалните разпоредби на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1. чл. 11, ал. 1 т. 7 - 12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Твърденията на ищеца са, че договорът, както и допълнителното споразумение към него и общите условия противоречат на посочената по-горе разпоредба. В доклада си първата инстанция е указала на ищеца да установи този факт, а именно че процесните документи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12.

Доказателства в подкрепа на това обаче не са ангажирани. При това положение настоящата съдебна инстанция намира за недоказано ищцовото твърдение, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

В посочения смисъл е Решение № 50162/10.01.2023г. на ВКС по т.д. № 550/2022г. II т.о.

Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че процесният договор за кредит е подписан в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа данни за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В действителност в договора за кредит е посочен размерът на ГПР - 49,89%, същият обаче не съответства на действителния размер. В посочения ГПР не е включено възнаграждението по пакета от допълнителни услуги в размер на 1500 лв. Последните представляват допълнителен разход по договора за кредит, който по силата на параграф 1 от ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР. На това сочи включването им в общо дължимата сума по договора и погасителния му план. Ето защо с прибавянето на сумата по пакета от допълнителни услуги ГПР далеч надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

От изложеното следва, че в договора за кредит не е отразен действителния ГПР по кредита, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителността на договора на осн. чл. 22 от ЗПК.

3

При това положение на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, който в случая е 2000 лв. Видно от заключението на експерта потребителят е заплатил изцяло главницата, договорната лихва и сумата по пакета от допълнителни услуги, последната в размер на 1500 лв. Надвнесената сума в размер на 1500 лв. следва да бъде върната на кредитополучателя, съобразно заявената искова претенция /след изменението й/.

Ето защо и съобразно изложеното по-горе съдебното решение ще следва да се отмени като вместо това процесният договор се признае за недействителен и се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лв.

С оглед изхода на спора ще следва въззиваемият да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 800 лв. Разноски за първата инстанция не следва да се присъждат, доколкото в кориците на делото липсват доказателства такива да са сторени.

Възражението на въззиваемия за прекомерност съдът намира за неоснователно.Същото е съобразено с минимумите посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отделно от това в случая се касае за два иска – иск за недействителност по чл.

22 ЗПК и иск за връщане на сума по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва въззиваемият да заплати държавна такса по предявените искове за двете съдебни инстанции в размер на общо 358,05 лв. На същото основание дължи и заплащане на заплатеното пред първата инстанция възнаграждение за вещото лице в размер на 250 лв.

Посочените суми са дължими, доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, при което и доколкото исковите претенциите са основателни тези суми следва да се заплатят от осъденото лице.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 272/02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 36/2022 г. по описа на Районен съд - Г.Д. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за недействителен Договор за потребителски кредит № ******************/12.11.2018г., сключен между „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** и Е. А. Д., ЕГН **********, поради противоречие на договора с разпореди на ЗПК.

ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх.В, ет.7, да заплати на Е. А. Д., ЕГН **********, от с. Д., ул. „П.“ № 12, община Г., област Б., сумата в размер на 1500 лв., надвнесена сума по обявен за недействителен Договор за потребителски кредит № ******************/12.11.2018г., сключен между „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** и Е. А. Д..

4

ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, да заплати на Е. А. Д., ЕГН **********, от с.Д., ул. „П.“ № 12, община Г., област Б. сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, да заплати в полза на Окръжен съд - Б. държавна такса за двете съдебни инстанции в размер на 358,05 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5