Определение № 1292 от 07.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1292 гр. София, 07.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002902585 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. М., чрез пълномощника му – адв. П. К., срещу въззивното решение № 84/07.05.2025г., постановено по в.гр.д. №62/2025г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1030/ 03.12.2024г. по гр.д. № 1922/2023г. на Окръжен съд - Бургас в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 21.06.2023г. пътно-транспортно произшествие, за разликата над сумата 24 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева /частичен иск от 120 000 лева/.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че въззивният съд е определил занижено по размер обезщетение за претърпените в резултат на ПТП неимуществени вреди от ищеца, който е получил четири средни телесни повреди. Касационният жалбоподотел поддържа, че не е взето предвид от съда, че пострадалият е бил с реална опасност за живота, като инфектираната му рана, наложила последващо хирургично лечение, също е получена при процесното ПТП. Касаторът оспорва и извода на въззивния съд за съпричиняване поради непоставен предпазен колан, като сочи, че има явно противоречие с установеното по делото и отричането на предпазното му действие при конкретния механизъм на ПТП. По подробно изложените доводи касаторът претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на иска му в пълен размер.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. „Направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда – нисък размер на обезщетение и висок размер на съпричиняване, водещи до краен извод за ниска парична компенсация на вредите, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение? Следва ли да се съобрази, че допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на събраните доказателства изводи не са в съответствие с всички събрани доказателства, които ако бяха ценени в тяхната цялост и съвкупност, биха довели до други фактически и правни изводи?“, за който се сочи разрешаване в противоречие с решение № 149/03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г. на 3 г.о. на ВКС.; 2. „Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение?“, по който въпрос се изтъква противоречие с т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 на ТР №1/2001 на ОСГК на ВКС, решение № 43/05.03.2014г. по гр.д. №5488/2013г. на 4 г.о. на ВКС, определение №1006/15.10.2010г. по гр.д.

№619/2010г., 3 г.о. на ВКС, решение №11/21.04.1994г. по адм.д. №4900/1993г., 3 г.о., решение №87/04.09.1958г. по гр. д. №55/58г. на ОСГК; 3. „При какви процесуални и материалноправни предпоставки може да бъде отчетено допринасяне по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и как се определя степента му?“, разрешен според касатора в противоречие с опр. № 968/25.03.2025г. по т.д.

№2445/2024г., 1 т.о. на ВКС и решение № 147/05.12.2017г. по гр. д. № 60341/2016г., 1 г.о. на ВКС.; 4. „Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?“, по който се сочи противоречие с решение № 226/12.07.2011г. по гр.д.

№921/2010г., 4 г.о. на ВКС, решение № 31/09.03.2012г. по гр.д. №502/2011г., 3 г.о. на ВКС, решение № 61/01.03.2016г. по гр.д. №4578/2015г., 4 г.о. на ВКС.;

5. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?“, по който се твърди разрешаване в противоречие с решение №60136/24.11.2021г. по т.д. №1897/2020г., 2 т.о. на ВКС.; 6. „Какви са предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпило ПТП? Определянето на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД обуславя ли се от анализ / поотделно и в неговата съвкупност/ на събрания по делото доказателствен материал за релевантния обективен принос или от преценка на избрани доказателства?, като се сочи разрешаване в противоречие с решение №206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г., 2 т.о. на ВКС и опр. №1656/04.04.2024г. по гр.д. №3837/2023г., 3 г.о. на ВКС.;

7. „Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно 2 определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?“, по който въпрос се твърди разрешаване в противоречие с решение № 147/05.12.2017г. по гр. д. № 60341/2016г., 1 г.о. на ВКС и решение №206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г., 2 т.о. на ВКС.; 8. „Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици?“, като се сочи разрешаване в противоречие с решение №206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г., 2 т.о. на ВКС.; 9. „Само по себе си установеното нарушение на установените правила за движение по пътищата /в случая евентуално неподаден сигнал с ръка за предприемане на маневра от велосипедист/, основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение или е необходимо да е доказано допуснато нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането?“, по който се сочи противоречие с решение № 16/04.02.2014г. по т.д. №1858/2013г., 1 т.о. на ВКС, решение № 6/03.02.2017г. по гр.д. №53091/2015г., 3 г.о. на ВКС, решение № 45/15.04.2009г. по т.д.

№525/2008г., 2 т.о. на ВКС и др.; 10. „За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС №4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди?“, по който въпрос се твърди разрешаване в противоречие с ППВС №4/68г., решение №151/12.11.2013г. по т.д.

№486/2012г., 2 т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т.д. №2998/2013г., 1 т.о. на ВКС, решение № 28/09.04.2014г. по т.д. №1943/2013г., 2 т.о. на ВКС.;

11. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно параграф 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2021г. налагат ли присъждане на пониски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Общественото разбиране за справедливост пред последните три-четири години и конкретно през 2023г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди?“, по които въпроси се поддържа разрешаване в противоречие с ППВС 4/1968г., решение №1/26.03.2012г. по т.д.№ 299/2011г. на 2 т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на 2 т.о. на ВКС, решение № 23/25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на 2 т.о. на ВКС, решение №157/28.10.2014г. по т.д.№ 3040/2014г. на 2 т.о. на ВКС, решение №94/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на 1 т.о. на ВКС, решение №151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г. на 2 т.о. на ВКС; 12. „Представлява ли размера на средната / минималната / работна заплата в Република България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени 3 вреди при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с оглед характера / конкретно неимуществени вреди/ и териториалното покритие на полицата на територията на целия Европейски съюз, което изключва възможността обезщетението да може да се обвързва с минималната работна заплата в конкретна държава от ЕС, респ. в България? В случай на необходимост за обвързване на обезщетението с размер на средната/минималната работна заплата не следва ли да е необходимо съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на Европейския съюз поради еднаквост на застрахователното покритие? В тази връзка представлява ли размерът на средната/минималната работна заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховката „Гражданка отговорност“ на автомобилистите, и ако е такъв може ли да се отчете размер на „средна брутна работна заплата“ пред липсата на яснота на този размер и фактът, че такъв не е нормативно установен, не е определен, а е определяем – критерий, който няма точни параметри може ли да бъде използван? При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите, които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване на размера на средната/минималната работна заплата към датата на ПТП -2022г.? Прилагането на критерий икономически условия в страната за конкретна година, без да се сочат характеристиките и особености на тези условия и при игнориране лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий от значение за правилното приложение на принципа на справедливост?“, по които група въпроси се сочи противоречие с актовете, описани в предходната точка, но същевременно и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е подал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ПТП е настъпило на 21.06.2023 г., около 19.30 часа, на АМ „Тракия“, като лекият автомобил „БМВ“ 320Д с рег. № У 8213 АМ, с посока на движение от град Бургас към град Ямбол, управляван от Николай Минков Васков, е напуснал пътното платно вдясно и се е обърнал по таван. Въззивният съд е отчел, че 4 скоростта на движение на автомобила е била 117.5 км/ч., при разрешена такава от 140 км/ч., но водачът се е унесъл. За ПТП на водача е наложено административно наказание, като е сключено споразумение, одобрено от съда с определение № 1539 от 23.05.2024 година по анд. №156/2024г. на Карнобатския районен съд, което съдът е зачел при условията на чл. 300 ГПК.