Решение № 22173 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22173 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110168914 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от П. Н. П. срещу ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2040,25 лв., представляваща дължимото обезщетение по застрахователна полица от 15.05.2023г. следствие на настъпило на 17.02.2024г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответното застрахователно дружество е сключена имуществена застраховка *** за МПС марка ***. В срока на действие на договора, на 17.02.2024г., на *** е настъпило ПТП, при което процесното МПС спуква предна дясна гума в движение, в резултат на което водачът загубва контрол на управлението и последва удар в предна дясна част на автомобила в тротоара, в резултат от което по МПС са настъпили имуществени увреждания. Твърди, че непосредствено след настъпване на инцидента ищецът се е обадил на официално посочения номер на *** и е уведомил застрахователя за настъпилия инцидент, при което е инструктиран да подаде сигнал на телефон 112. Ищецът твърди, че се е обадил на съответния дежурен служител на телефон 112, регистрирал е ПТП, уведомил е подробно за обстоятелствата около настъпването му и е уведомен, че няма да бъде изпратен екип на сектор „Пътна полиция“ към СДВР на мястото на инцидента, тъй като не са налице законовите предпоставки за това, въпреки че след настъпване на ПТП автомобилът не е можел да се придвижва на собствен ход и се е налагало да бъде репатриран. Твърди, че на 19.02.2024 г. е подал уведомление до ответното застрахователно дружество и е заведена щета № 1

***. Посочва, че с писмо с изх.№ Л-3956/27.05.2024 г. застрахователят е отказал заплащане на застрахователно обезщетение поради неуведомяване на компетентните органи за настъпване на застрахователното събитие и непредставяне на протокол за ПТП. Обосновава подробни съображения, че отказът на ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение е незаконосъобразен и не отговаря на обстоятелствата около процесното ПТП, а също така, че застрахованото лице няма вина за несъставяне на протокол за настъпилото ПТП. При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 250 лв., предявена като частичен иск от общо 4 000 лв., представляваща дължимото обезщетение по застрахователната полица от 15.05.2023г., в следствие на настъпило на 17.02.2024г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 19.11.2024г. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който я оспорва като неоснователна при твърдението, че е установено съществено разминаване между декларирания и описан в заявление за изплащане на обезщетение и декларация на водача механизъм на настъпване на ПТП и констатираните вреди на автомобила. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП. Твърди, че събитието не е настъпило по посочения начин, време и място, декларирани в исковата молба. Поддържа, че в процесния случай посещаването на мястото на настъпване на ПТП от органите на МВР е било задължително, тъй като МПС не е можело да се придвижва на собствен ход, поради което в случая съставяне на протокол за настъпване на ПТП е било задължително. Оспорва иска и по размер с твърденията, че претендираната сума за застрахователно обезщетение не отговаря на средните пазарни цени, необходими за отстраняване на повредите по автомобила. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е от П. Н. П. срещу *** осъдителен иск с правно основание чл.

405 КЗ, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 2040,25 лв., представляваща дължимото обезщетение по застрахователна полица от 15.05.2023г. следствие на настъпило на 17.02.2024г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно сключването на договор за имуществено застраховане, както и че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по договора, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди, каква е действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, както и че е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между страните документи за определяне и 2 изплащане на обезщетението.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на застрахователното обезщетение.

Не е спорно между страните, а и от представената по делото писмени доказателства се установява, че ищецът като собственик е застраховал лек автомобил *** при ответника по имуществена застраховка *** по застрахователна полица ***, както и че вследствие на настъпилото ПТП автомобилът не е можел да се придвижва на собствен ход, поради което се е налагало да бъде репатриран, както и че ответникът е уведомен за настъпилото ПТП и с писмо изх.№ Л- 3956/27.05.2024 г. е отказал изплащане на застрахователното обезщетение по заявената претенция.

Спорни между страните са обстоятелствата относно механизма на настъпване на процесното ПТП и времето, мястото и начина на настъпване на вредите, както и дали поради непредставяне на документ за процесното ПТП е налице основание за отказ от страна на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

Видно от представените писмени доказателства и в частност от заявление за изплащане на обезщетение за вреди по МПС (л. 13 по делото), приемателен протокол за представени документи по щета (л. 14 и 15 по делото) и опис-заключение по щета № *** от 28.02.2024 г. (л. 16 – 19 по делото), се установява, че на 19.02.2024 г. – два дни след настъпване на инцидента, е заведена писмена застрахователна претенция пред застрахователя по имуществената застраховка ***, въз основа на което същият е завел щета № ***, по която е извършил оглед на автомобила и е установил увреждания на части и детайли от процесния застрахован лек автомобил ***.

В хода на съдебното дирене е прието без възражение от страните заключение на САТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено.

След преглед на материалите по делото, вещото лице е констатирало, че може да даде обосновано заключение, че описаните увреждания на части на процесното МПС, а именно – предно окачване, преден десен шенкел, предна дясна биалета, преден десен амортисьор, могат да бъдат получени при посочения от ищеца пред застрахователя в заявление за изплащане на обезщетение за вреди по МПС и въпросник-декларация механизъм на настъпване на ПТП – удар на процесното МПС в бордюр с висок борд.

Вещото лице след отчитане на уврежданията по лекия автомобил съобразно описа на вредите достига до извода, че стойността за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена въз основа на средни пазарни цени към датата на ПТП е 2040,25 лв., като вещото лице изрично посочва, че не включва в калкулацията предната дясна гума, тъй като автомобилните гуми са обект на застрахователна закрила единствено в случаите, когато същите са увредени в резултат на необезопасено препятствие на платното за движение.

Въз основа на направено искане от съда по реда на чл.192 ГПК, третото неучастващо по делото лице МВР – Национална система 112“ представя справка, видно от която на 17.02.2024 г. в 14:04 ч. на националния спешен телефон 112 е постъпило телефонно обаждане от телефон *** от лице, което 3 не се е представило, като съдържанието на телефонния разговор е възпроизведено във веществено доказателствено средство – компактдиск (CD), приложен на л.69 по делото в бял хартиен плик без надпис. По делото е назначена и допълнителна съдебна техническа експертиза, която възпроизвежда в писмен вид съдържанието на проведения разговор между посочения телефонен номер и спешния телефон 112. Видно от възпроизведения разговор от вещото лице, се установява, че продължителността на телефонното обаждане е 2:05 минути, като от посочения номер е съобщено на дежурен оператор на телефон 112 за пътен инцидент – спукана гума на завой по време на движение на лекия автомобил и удар на колата в тротоара, вследствие на това и заявява искане органи на МВР да дойдат на мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП.

Операторът на телефон 112 се свързва с оператор на КАТ – Пътна полиция и излага случая, на което операторът на КАТ посочва, че при спукана гума без да се твърди същата да е следствие на удар в предмет или попадане в дупка на пътното платно органите на МВР не изпращат екип на мястото на настъпване на инцидента, при което операторът на националния телефон 112 предава посочената информация на лицето, извършило обаждането от телефон *** и му обяснява, че КАТ няма да изпратят екип за съдействие и лицето трябва да разговаря отново със застрахователите. Страните са приели заключението на вещото лице, същото е редовно прието и съдът го кредитира като обективно и достоверно възпроизвеждане на съдържанието на приложеното по делото веществено доказателствено средство – компактдиск, приложен на л.69 по делото.

По спорния въпрос между страните дали е налице основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът намира следното:

Ответникът се позовава като основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение на т. 91 и 92 от ОУ, които предвиждат право на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задълженията по т. 82.1 до 82.12 включително и да докаже настъпването на застрахователно събитие със съответните документи по т. 8389 включително.

Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от закона), а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от закона).

Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на 4

ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети (т. 7) и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди (т. 8).

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2 протокол за ПТП с материални щети и 3 двустранен констативен протокол за ПТП (чл. 2, ал. 1). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП (приложение № 3).