Решение № 53 от 14.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Г. Димитрова

Членове:

Румяна Панталеева

Росица Ант. Тончева при участието на секретаря П. Б. П.ов в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600403 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда Рег. № 13/12.11.2025 г. по НОХД № 569/24 г. на Окръжен съд Шумен, с която подсъдимата П. И. Ф. е била призната за виновна и осъдена за две извършени в условията на чл.26, ал.1 от НК престъпления - по чл.219, ал.1 и по чл.311, ал.1 от НК, с наложено общо наказание по чл.23, ал.ал.1 и 3 от НК - една година лишаване от свобода и хиляда лева глоба, при отлагане на изпълнението с три годишен изпитателен срок. С присъдата подсъдимата е била оправдана за част от размера на последвалата щета от безстопанствеността.

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел съобразно внесеното обвинение, че:

- за времето от 25.06. до 21.09.2020 г. в с.Каспичан, област Шумен, при условията на продължавано престъпление, в длъжностното качество директор на ОбУ „Христо Ботев“, в нарушение на т.VІ.3 от длъжностната си характеристика, подсъдимата не е положила достатъчно грижи за целесъобразното разходване на финансовите средства, от което последвали 1 значителни щети в размер на 29425.54 лева за Министерството на образованието, и

- за времето от 21.09.2020 г. до 14.05.2021 г., в условията на продължавано престъпление, на същото място и в същото длъжностно качество, в кръга на службата си, подсъдимата е съставила три официални документа, с цел да бъдат използвани като доказателство за удостоверени в тях неверни обстоятелства.

Въззивното производство се инициира с бланкетна жалба от адвокат И.

Й., защитник на подсъдимата, с искане за изцяло оправдателна присъда. В съдебно заседание се прави алтернативно искане касателно престъплението по чл.311, ал.1 от НК – да бъде преквалифицирано в привилегирования състав на маловажния случай по ал.2. Представителят на въззивната прокуратура моли присъдата да бъде потвърдена. Подсъдимата не счита, че е виновна, и моли да бъде оправдана.

При въззивната проверка се констатира, че наличните по делото доказателства са събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК, както и че са в обем, позволяващ правилното изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина. Относимите по предмета на делото фактически обстоятелства накратко са:

Като директор на ОбУ “Христо Ботев“ с.Каспичан, община Каспичан, област Шумен, в длъжностната характеристика на подсъдимата П. И. Ф. било вменено задължение да взема решения за целесъобразно разходване на финансовите средства.

През 2019 г. подсъдимата поискала от министъра на образованието отпускане на средства за ремонт на училищната сграда, и още преди да е получен отговор сключила договор за строително-монтажни работи, но финансиране не последвало, респ. и изпълнението на договора не започнало.

През м.юни 2020 г. подсъдимата изпратила ново искане до МОН, с което заявила нужда от ремонт на стойност 59 895 лева, удостоверена с приложена количествено-стойностна сметка. Сметката била изготвена в електронен вид от свидетелката С.Д., под ръководството на подсъдимата, която ползвала КСС към строителния договор от предходната година, но в променен вид. При заявяване на обектите за ремонт и обемите от необходими работи, подсъдимата включила демонтаж на 135 кв.м. старо дървено дюшеме, каквото 2 в салона нямало /той бил покрит с теракотни плочи/, и заложила направа на ново дюшеме отново 135 кв.м., въпреки че площта на физкултурния салон била 52.2 кв.м. Към тази дейност, отново за по-голямата площ, била включена и направата на замазка. Това второ искане било удовлетворено, и сумата постъпила по сметката на училището на 25.08.2020 г.

Подсъдимата не се възползвала от съществуващия вече, предходно сключен договор, и започнала да търси нов изпълнител. Спряла се на търговското дружество „Ес Джи Ем Ваневи“ ЕООД, гр.Дупница, макар в предмета му на дейност да не се включвали строителни дейности, и то да не било вписано в централния професионален регистър на строителя, съобразно Закона за камарата на строителите. До 24.08.2020 г. дружеството принадлежало на свидетеля Г.В., който на тази дата го продал на свидетелката Ц.К.. С пълномощно от същия ден, последната делегирала права да развива дейността на дружеството на свидетеля Н.Д..

В края на м.август свидетелят Д. посетил училището и разговарял с директора, която на място обяснила какво иска да се извърши. Той приел да извърши работата за пълната цена, приведена на училището, и на 31.08.2020 г. бил сключен договор между „Ес Джи Ем Ваневи“, ЕООД гр.Дупница, представлявано от свидетеля Д., който се представил с имената Н.В., и ОбУ “Христо Ботев“ с.Каспичан, представлявано от подсъдимата. Предмет на договора били строително-ремонтни работи на стойност 59 895 лева, по КССсметката, представена пред и одобрена от МОН. В тази сметка, наред с другите строително-ремонтни работи, били включени и остойностените количествено за 135 кв.м. /въпреки действителната много по-малка площ/ демонтаж и направа на дюшеме, вкл. замаска, както и направа на 150 м ограда от бетонни стълбчета и мрежа, и монтаж на 25 броя решетки на прозорци.

Съобразно предвидените в договора срокове и начини на разплащането, на 02.09.2020 г. от сметката на училището, по сметка на търговското дружество, били преведени 35 937 лева – авансово плащане.

Ремонтът започнал. Срокът за изпълнение бил тридесет календарни дни, и с договора било уговорено, че за завършени и подлежащи на разплащане се считат само актуваните действително изпълнени видове работи, които са приети от възложителя, както и че окончателното плащане се извършва след приемане на обекта. Въпреки договореното, окончателното плащане било 3 извършено на 21.09.2020 г. - преди изтичането на срока, и преди да са изпълнени голяма част от дейностите. На същата дата бил изготвен акт Обр.19, подписан от подсъдимата, и удостоверяващ, че всичко договорено е изпълнено. Но конкретните работи във връзка с дюшемето, оградата и решетките на прозорци, описани по горе, реално не били осъществени.

Изготвен бил, и отново подписан от подсъдимата, приемо-предавателен протокол, удостоверяващ, че договорените ремонтни строително-монтажни работи са изпълнени качествено.

В противоречие с горното, бил подписан и анекс към договора за СМР от 31.08.2020 г., носещ същата дата 21.09.2020 г., с който срокът за приключването им се удължавал до 31.12.2020 г.

През м.септември 2020 г. в Общинския съвет гр.Каспичан била сформирана комисия за проверка на разходите за ремонт на училището в с.Каспичан, оглавена от свидетеля Т.Т.. Пред комисията училището представило копия от договора за строителство, с приложена към него КСС, акта обр.19/21.09.2020 г., като отразените в него строително-ремонтни работи и цена се покривали напълно с предвидените в КСС, приемо-предавателния протокол и фактурите за плащане.

При извършена проверка на място на 18.11.2020 г. комисията констатирала, че физкултурният салон е с подово покритие от стари теракотни плочи, по стените имало неизмазан стиропор, квадратурата на салона не съответствала, договорената ограда с бетонови колчета и мрежа не била изпълнена, а железните пана били монтирани върху постамента на старата ограда. На местата, където липсвала такава, била изпълнена зидария с бетонни блокчета - около 20 кв.м., като качеството на монтажа не съответствал на строителните норми. Резултатите от проверката били разгледани на общински съвет, което довело до сезиране на прокуратурата.

В хода на започналата проверка, на 14.05.2021 г. в училището отишли служители на сектор ПИП, ОД МВР Шумен, на които подсъдимата Ф. представила друг акт Обр.19, макар и датиран със старата дата 21.09.2020 г., отново подписан от нея, в който не се включвали дейностите относно дюшемето, с изключение на изработката на такова, но вече за 55 кв.м., каквото към края на 2020 г. действително било монтирано върху стария теракот. Наред с тази разлика, вторият акт Обр.19 имал някои отличия при оформлението на 4 титулната част, където било посочено, че е приложение към предварително изготвена КСС към Договор № 18/31.08.2020 г. и протокол за корекционна сметка, съгласно чл.6, ал.3 от същия. Появил се и нов приемо-предавателен протокол между „Ес Джи ЕМ Ваневи“ ЕООД и ОбУ „Христо Ботев“ с.Каспичан с дата 04.01.2021 г., в който отново било посочено, че всички СМР са изпълнени качествено съгласно всички нормативни изисквания в строителството и клаузите на договора.

Горните факти се извличат при съпоставката и анализа на свидетелските показания /включително приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК такива/ и различните документи – съотнесени към обособените етапи на фактическата обстановка, детайлно изброени и правилно тълкувани в мотивите на окръжния съд. В това число правилно са анализирани и оценени и обясненията на подсъдимата Ф., която на практика признава, че макар към края на м.септември 2020 г. да не са били извършени всички СМР, е подписала акт Обр.19 и приемо-предавателен протокол, в който се твърди обратното, и е разпоредила окончателното разплащане.

Твърдението на защитата, че фактическата обстановка е изяснена подробно в хода на съдебното производство, но не е отразена адекватно в мотивите на първоинстанционния съд, не се потвърждава при въззивната проверка.

Не е вярно твърдението, че подсъдимата е успяла да издейства от Министерството на образованието и науката финансирането на ремонта, използвайки измерванията, които са направени от друга фирма във връзка с неосъществената обществена поръчка от предходната година. Както правилно е отбелязано в проверявания съдебен акт, изводимо от писмените доказателства, в предмета на поръчката по ЗОП от 2019 г. не са били предвидени дейности, еднакви с тези по количествено-стойностната сметка, представена от подсъдимата пред МОН през лятото на следващата година, за да се претендира, че са използвани предходно оферираните цени /поради липса на познания в областта на строителството/.

Обстоятелството, че ремонтът е извършен в периода на „Ковид“ пандемията, не е съществено за решаването на делото, тъй като сравнителните цени, използвани от експертите при остойностяване на строителните дейности, са важели за всички изпълнители в същия този период, като при 5 това е бил съобразен и района на изпълнението им.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че безстопанствеността настъпва тогава, когато се извършва плащане, а не когато се представят оферти, следва да се има предвид, че обстоятелствата, относими към инкриминираната деятелност са комплексни, и схематично могат да бъда представени по следния начин:

1. Писмо от 25.06.2020 г до МОН, с приложена КСС – в сметката са включени пари за 135 кв.м. дюшеме в гимнастическия салон, осигуряващи дейностите демонтаж, замазка и направа, но реално площта е била 52.2 кв.м.

Описани са били, като необходими за ремонта, и редица други строителни работи, със съответни стойности. С изготвянето на това писмо подсъдимата не е взела решение за нецелесъобразно изразходване на средства, а е обосновала пред компетентния орган необходимост от отпускане частично на средства за извършване на фиктивни дейности.

2. Трансфер на поисканата обща сума от 59 895 лева, постъпила на 25.08.2020 г. Доколкото обвинението е за нецелесъобразно разходване на част от тези средства, процесът е проследим в следващите действия.

3. Сключване на договор за СМР на 31.08.2020 г. – той е за дейностите и тяхната цена, така както са посочени в КСС, и съгласно уговореното, заплащането е следвало да се извърши на два транша – 60 % до седем дни от сключването и 40 % до пет дни след приемане на обекта. Първата от тези суми, в размер на 35 937 лева, е била разходвана авансово чрез превод към изпълнителя на 02.09.2020 г.

4. Изготвяне на акт Обр.19 с приемо-предавателен протокол за обекта, и разход на остатъка от предвидената за ремонта сума в размер на 23 958 лева, извършени на 21.09.2020 г. По делото са налични два акта Обр.19 със същата дата, но различни в титулното си оформление, както и по съдържание.