Решение № 16 от 27.05.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Търговище , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500057 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, гр. София, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изп. директор Д.Б., чрез пълномощник юриск. Ц.П. срещу Решение № 155/16.12.2020 г., постановено по гр.д. № 153/2020 г. по описа на PC – Попово, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от Агенцията срещу П. П. П. от с. ********, общ. ********, искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца: разликата над установената главница по Договор за кредит № 2615779/09.02.2017 г. от 4006,17 лв. до предявената такава в размер на 4780,54 лева, за сумата в размер на 306,59 лева - договорна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 20.11.2017 г., както и за разликата над 227,01 лева до претендирания размер на лихва за забава от 256,05 лв. за периода от 21.11.2017г. г. до 29.10.2019 г. депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, гр. София, чрез пълномощник юриск. П., срещу Решение № 155/16.12.2020 г., постановено по гр.д. № 153/2020г. по описа на PC - Попово.

Считайки решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, въззивникът моли за неговата отмяна в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на претенциите му. Счита за необоснован извода на съда, че процесният договор за кредит е недействителен на осн.чл. 22 от ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне 1 само чистата стойност по кредита – в тази връзка се оспорва приетото от съда, че размерът на шрифта на договора е по-малък от 12, без изслушването на съответна техническа експертиза, като съдът не му е указал, че в негова тежест е да установи размера на шрифта; счита, че процесният договор отговаря на изискванията на цитираните от първоинстанционния съд разпоредби на ЗПК, като са посочени годишния лихвен процент и годишния процент на разходите (чийто размер е под нормативно установения от чл. 19 ал. 4 от ЗПК), съответно - на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ЗПК; съдържанието на договора отговаря на изискванията на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. – чл. 10, §2 , във връзка със съображение 31 от Директивата, чл. 19 и чл. 23 от Директивата. Видно от съдържанието на обсъжданата директива и разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, българският законодател е въвел допълнително изискване към договора за потребителски кредит всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12 - изискване, което не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, и води до значителна санкция за кредитодателя - загубване на правото да получи лихви и разноски по кредита. Доколкото в тази част ЗПК не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, то не следва да се прилага този текст. В заключение сочи, че макар процесният договор за кредит да е изпълнен с шрифт по-малък от 12, доколкото същият е на хартиен носител и по ясен и кратък начин съдържа данните, изискуеми в чл. 10 §2 от Директивата, необоснован се явява изводът на съда за неговата недействителност. Цитира практика на Съда на ЕС.

В депозирания в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК писмен отговор назначеният по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК и чл. 21 т.3 във вр. с чл. 23 ал.1 ЗПП особен представител на ответника адв.

Р., ТАК, заявява становище за неоснователност на жалбата и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснато процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест, съответно - за правилни и обосновани изводите на съда относно нарушението на изискванията на чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, и прилагането на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, претендират се разноски. Особеният представител на ответника поддържа становището си за неоснователност на жалбата.

При извършената по реда на чл. 269-273 ГПК проверка, съдът констатира, че жалбата е допустима, разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е валидно и допустимо.

Предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр.с чл. 240 ал.

1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, е след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, в което по подадено от дружеството- ищец заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2

854/31.10.2019г. по ч.гр.д. № 955/2019 г.на ПРС, за заплащане на следните суми:

4780,54лв. –главница по 46 бр. неплатени погасителни вноски за периода 01.05.2017г. до 01.02.2021г., по Договор за потребителски паричен кредит № 2615779/09.02.2017г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг", по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б."а" от ОУ към договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от 20.11.2017г, сумата 306.59 лв. - договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 20.11.2017г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост) и сумата 256.05лв. - лихва за забава за периода 01.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда (29.10.2019г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -29.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението - което вземане е прехвърлено с Приложение№ 1 от 20.11.2017г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. С определение от 02.01.2020г. заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си, като в указания срок кредиторът е предявил исковата си претенция, предмет на гр.д. № 955/2019 г., както следва:

-Да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 4780.54 лв. главница по 46 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.05.2017г. до 01.02.2021г. по Договор за потребителски паричен кредит № 2615779, сключен на 09.02.2017г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг", по отношение на които кредита бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 20.11.2017г., сумата 306.59 лв. - договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 20.11.2017г. и сумата 256.05лв. - лихва за забава за периода 01.05.2017г. до 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -29.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №955/2019г. по описа на РС-Попово.

-В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск, ищецът предявява осъдителен иск за заплащане на следните суми: сумата 4780.54 лв. - главница по 46 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.05.2017г. до 01.02.2021г., по Договор за потребителски паричен кредит № 2615779, сключен на 09.02.2017г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг", по отношение на които на основание чл.12, ал.2, б."а" от ОУ към договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от 20.11.2017г., сумата 306.59 лв. - договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 20.11.2017г. и сумата 379.15лв. - лихва за забава за периода 01.05.2017г. до 18.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска -19.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.

3

Предявеният в срок установителен иск е с предмет вземанията по заповедта за изпълнение, поради което е процесуално допустим, както и предявеният, в условията на евентуалност, осъдителен иск.

Главният иск е обоснован с твърденията, че ответникът в качеството му на кредитополучател по Договор за кредит от 09.02.2017г., сключен с посочения цесионер, не е изпълнил задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, обусловило обявяване на кредитора за предсрочно изискуем на осн.чл. 12, ал. 2, б.„а“ от ОУ, считано от 20.11.2017г. (датата на получаване на уводемлението за предсрочна изискуемост), като сочи, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е връчено на длъжника на 26.07.2019 г. чрез ЧСИ.

Установено е по делото, че на 09.02.2017г. между П. П. П. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2615779, при следните условия: чиста стойност на кредита -4400.00лв., такса за разглеждане на кредита132.00лв., застрахователна премия -509.03лв., обща стойност на кредита-5041.03лв., обща дължима от потребителя сума-6371.25лв. Начин на усвояване–превод по сметка на клиента, начин на погасяване – по банков път; при фиксиран ГЛП- 11,99%, посочен ГПР- 14,28%, брой месечни вноски -48, месечна сума от 132.73лв., падежна дата – първо число на месеца, първа вноска на 01.03.2017г. Стр.7 от договора е погасителен план, с посочени бр. вноски, размер на вноската (132лв.), лихва, изплатена част от главница, оставащи задължения, оставаща част от главница – подписан от ответника.

В текста на договора са включени и Общи условия за отпускане на потребителски кредит от „УниКредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД. В същия се съдържа и декларация за приемане на застраховането и ОУ по програми „Кредитна протекция плюс“ или „66 Плюс“.

Според нея, ответникът е информиран и е приел към договора му за кредит да се добави застраховка по застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“, при изрично посочени покрития. Стр. 13 от договора обективира подписано на 09.02.2017 г. искане от ответника до „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД за рефинансиране на съществуващ дълг - с отпуснатата му сума в размер 5041.03 лв. да бъде предсрочно погасено съществуващото му задължение към УКФ в размер на 2845.90лв. (по кредит 248376), а остатъка да му бъде преведен на посочена от него банкова сметка. Приложено е съгласие за директен дебит, до „Уникредит Булбанк“ от дата 09.02.2017г. по процесния договор с „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД, като е възложил на банката да извърши плащането от посочена негова банкова сметка, със срок на валидност до 01.02.2021г., с условиепогасяване на дължими суми (редовни и просрочени) по договор за кредит 2615779.

На 20.12.2016г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, като цедент, и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът се задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно, срещу възнаграждение, портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от 4 договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани, съгласно приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия (т.2.1.). Цесионерът е изрично упълномощен от цедента да уведоми от него име (съгласно чл. 99 ал. 3 ЗЗД) длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, по силата на изрично писмено пълномощно № ПЛ-16-00162-1/20.12.2016г. от изпълнителния директор на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „АСВ“ ЕАД. Представен е и сключения във връзка с рамковия договор, индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.11.2017г., по силата на който цедентът прехвърля и продава, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица. В Приложение № 1 към този договор, под № 62, по процесния договор за кредит, е посочен като длъжник ответника в настоящото производство за сумите от: 4780.54лв.- остатък главница, 336.88лв.- остатък от лихви, или общо дължимо към датата на цесията вземане в размер 5117.42лв.