Определение № 438 от 27.11.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 1140/2025
- Вид
- Определение № 438
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 20.12.2025
- Състав
- Стела Петрова Колчева
Цитирани разпоредби
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.81,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.5 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.6, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 438 гр. Враца, 27.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела П. Колчева като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Частно наказателно дело № 20251420201140 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 и сл. НПК.
Образувано е по жалба на Ц. М. К. от с.***** против постановление за прекратяване на наказателното производство на ВРП от 06.11.25 г. по ДП №2258/15 г. по описа на ВРП.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и неефективно разследване. На тези основания се иска и отмяна на постановлението с всички произтичащи от това последици.
След като взе предвид доводите и съображенията изложени в жалбата и след проверка и анализ на материалите по горецитираното досъдебно производство, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.243, ал.4 НПК-от активно легитимирано лице в законния седемдневен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна при следните съображения:
Настоящето наказателно производство е било образувано със съответно постановление на разследващ орган срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 НК, извършено на 31.07.15 г. и с пострадал-настоящия жалбоподател.
След извършване на съответни процесуално-следствени действия за събиране на доказателства е последвало спиране на наказателното производство на основание чл.244, ал.1,т.2 НПК /неоткриване на извършителя/. По делото няма привлечено обвиняемо лице. Последвало е издаването на обжалваното постановление, като за да постанови този резултат, прокурора при ВРП е приел наличие на предпоставките по 1 чл.243, ал.1,т.1, вр.чл.24, ал.1,т.3 НПК- изтекла давност по чл.80, ал.1, т.3 НК.
Съдът намира изводите на прокурора за правилни и обосновани, като предвид гореизложеното съдържание на жалбата е очевидно и че тези изводи, принципно не се оспорват и от самия жалбоподател:
За конкретното престъпление за което е образувано наказателното производство-по чл.198, ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, при което по правилата на чл.81,ал.3 НК, давностния срок за провеждане на наказателно преследване е десет години. В случая и спрямо датата на извършване на престъплението /31.07.15 г./, този срок се явява безпрепятствено изтекъл на 31.07.25 г., доколкото по делото няма извършвани действия, годни да спрат или прекъснат давността по смисъла на чл.81, ал.1 и ал.2 НК. При това положение и прекратяването на производството от страна на прокурора с обжалваното постановление от 06.11.25 г., се явява правилно и напълно съобразено със закона.
По повод изложените в жалбата доводи и възражения следва да се посочи, че с изтичане на давностните срокове по чл.80, ал.1 НК, държавата губи възможността да реализира наказателната отговорност на престъпния деец за конкретно извършено от него престъпление, при това – независимо от етапа на производството, в който е констатирано изтичането на давностния срок.Еднозначни са и доктрината и съдебната практика, които приемат, че давността има материално-правна същност. Решаващо за нея е погасяването на правото на държавата по наказателноправното, а не по наказателнопроцесуалното правоотношение. Държавата губи всякаква възможност да накаже престъпника, а не само да проведе наказателно преследване срещу него.
Именно защото „наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност“ /чл.24, ал.1, т.3 НПК/, затова и наказателното производство „не се образува…, а образуваното се прекратява“. С оглед обвързаността и на прокурора и на съда от изтеклата погасителна давност, то и въпросите, касаещи изчерпателността и задълбочеността на проведеното разследване не подлежат на обсъждане в конкретния случай.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.243, ал.6, т.1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 06.11.25 г.на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№2258/2015 г. по описа на ВРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 НК.
2
Определението подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред ВОС в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и ВРП.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3