Решение № 505 от 18.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Велико Търново, 17.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Явор Данаилов

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234100500271 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от М. Д. О. с ЕГН *****, действащ чрез пълномощника си адв. К. Т. - ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 399/09.03.2023г. по гр.д. № 2976/2022г. по описа на ВТРС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от въззивния жалбоподател срещу ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 и район на действие ОС - Велико Търново, иск с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ, за сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени стрес и негативни психо-емоционални преживявания от незаконосъобразни действия на ЧСИ по образувано изпълнително производство, за периода 01.04.2022г.- 30.09.2022г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /23.07.2021г. до окончателното й изплащане/.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение. Наведени са подробни доводи /оплаквания/ за противоречие на постановеното първоинстанционно решение с разпоредбите на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав и оценката на доказателствената съвкупност, както и за неправилност на същото.

1

Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски и пред двете съдебни инстанции.

В подадения отговор на въззивната жалба се изразява становище за неоснователността на същата. Поддържа се, че с действията си по конкретното изпълнително производство, ЧСИ не е нарушил законовите разпоредби при изпълнение на задълженията си по образуваното дело. С оглед на това, не са налице предпоставките за възникването на деликтна отговорност на ЧСИ. В тази връзка с отговора на въззивната жалба се отправя искане за потвърждаване в цялост на постановеното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно. Отправя се искане за присъждане на сторените в производството разноски на основание чл.38, ал.1 ЗАдв.

В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание, въззивната страна, не се явява и не се представлява, като чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, е постъпило писмено становище, с което заявява, че поддържа доводите, изложени във въззивната жалба, представя и списък по см. на чл.80 ГПК. Въззиваемата страна не се явява лично, същата се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител. Последният от името и за сметка на представляваната страна изразява становище по съществото на спора, като поддържа съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба.

По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на проведеното открито съдебно заседание, при преценка на събраните в хода му - писмени и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

Подадена е искова молба от М. Д. О. с ЕГН ******. Ищецът твърди, че по образуваното изпълнително дело № 20218960400581 по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 и район на действие ОС - Велико Търново, по което същият притежавал качеството на солидарен длъжник /поръчител/, на 13.12.2021г., ЧСИ му наложил запор на разплащателната сметка при банка “ОББ” АД, по която му били превеждани суми, представляващи трудово възнаграждение, както и допълнителни възнаграждения за работа с пациенти с Ковид -19 и поставяне на ваксини. Ищецът твърди, че в процесния период - 01.04.2022г.30.09.2022г. , ЧСИ незаконосъобразно събрал и задържал парични средства, които са несеквестируеми по см. на чл.444, т.8 ГПК, както и че след постановено от съда спиране на изпълнителното производство на

10.02.2022г., ЧСИ наложил възбрана върху недвижимия имот на ищеца, който 2 бил уведомен на 14.03.2022г., както и ЧСИ отказал да вдигне така наложените върху банковата сметка на ищеца запори и неправомерно задържал, в т.ч. несеквестируемите части от превежданите от работодателя на ищеца, възнаграждения. В резултат на посочените незаконосъобразни действия , ищецът претърпял стрес и негативни психо-емоционални преживявания от невъзможността да осигури материална издръжка на семейството си и да посреща нуждите си.

С подадената искова молба, ищецът отправя искане ЧСИ да бъде осъдена да му заплати сумата от 1000 лв., увеличена в хода на производството в размер на 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени стрес и негативни психо-емоционални преживявания от незаконосъобразни действия на ЧСИ по образувано изпълнително производство, за периода 01.04.2022г.- 30.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В постъпилия отговор на исковата молба, ответницата ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 и район на действие ОС - Велико Търново твърди, че не е разполагала с надлежна информация, че част от превежданите в полза на ищеца по запорираната му банкова сметка, представляват вземания за трудово възнаграждение и попадат в приложното поле на чл.444, т.8 ГПК, като след предоставяне на надлежната информация и в изпълнение на задълженията си, ЧСИ е връщал незабавно сумите, които са се следвали на ищеца. ЧСИ поддържа още, че налагането на запор и възбрана, както и отказът да бъде вдигнат вече наложен запор, при наличието на спиране на изпълнителното производство по чл.420 ГПК, не са действия с които се преодолява забраната за разпореждане с имуществото на ищеца, а такива, с които се цели да бъде обезпечено едно бъдещо реализиране на правата на взискателя. С оглед на това, ЧСИ счита, че не са налице незаконосъобразни изпълнителни действия, от които да са последвали твърдените от ищеца, неимуществени вреди, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл.45 ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата, настоящата съдебна инстанция намира за следното:

Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е подробна и в пълнота възпроизвежда установените, релевантни за правния спор, факти.

Същата изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция, поради което и на основание чл. 272 ГПК, изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт в тази тяхна част.

От така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция формира следните правни изводи:

На първо място, безспорни между страните и като такива ненуждаещи се от доказване, са фактите, че ищецът притежава качеството на солидарен длъжник по образуваното при ЧСИ И. Ц., изпълнително производство. Не се спори, че на 13.12.2021г., ЧСИ му наложил запор на разплащателната сметка при банка “ОББ” АД, по която му били превеждани суми, представляващи 3 трудово възнаграждение, както и че на 10.02.2022г. било постановено от съда спиране на изпълнителното производство.

По отношение на основното спорното обстоятелство, а именно дали твърдяните като незаконосъобразни действия на ЧСИ по образувано изпълнително производство, за периода 01.04.2022г.- 30.09.2022г., а именно, че в процесния период - 01.04.2022г.- 30.09.2022г. ЧСИ незаконосъобразно събрал и задържал парични средства, които са несеквестируеми по см. на чл.444, т.8 ГПК, както и че след постановено от съда спиране на изпълнителното производство на 10.02.2022г., ЧСИ наложил възбрана върху недвижимия имот на ищеца, който бил уведомен на 14.03.2022г., както и ЧСИ отказал да вдигне така наложените върху банковата сметка на ищеца запори и неправомерно задържал, в т.ч. несеквестируемите части от превежданите от работодателя на ищеца, възнаграждения, действително представляват неправомерни действия по изпълнението.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. приложеното заверено копие на цялото изпълнително производство, е видно, че между ЧСИ и банка “ОББ” АД, както и между ЧСИ и банка “ДСК” ЕАД, е осъществявана кореспонденция именно по повод характера на средствата, постъпващи по запорираната банкова сметка на ищеца. След постановеното на 10.02.2022г. от съда спиране на изпълнителното производство, ЧСИ е предоставило изрични писмени указания на банка “ОББ” АД, че наложеният запор не следва да се изпълнява по отношение на постъпващи суми, представляващи трудови възнаграждения, обезщетения, помощи и др. Както правилно е установил и приел първостепенният съд, единствено по отношение на възнагражденията, получени от ищеца за месеците февруари и март 2022г., за който ищецът изрично е уведомил ЧСИ, че се касае за доходи от трудова дейност, ЧСИ е предприел съответните действия, като след уведомяването за произхода на средствата, ЧСИ е зачел несеквестируемостта им, като е възстановил тази част от доходите на ищеца, която не подлежи на изпълнение. С оглед на гореизложеното, неоснователни са твърденията, че ЧСИ неправомерно е удържал несеквестируеми средства, превеждани по запорираната банкова сметка на ищеца, тъй като същият не е разполагал в достатъчна степен с необходимата информация, предоставяна от длъжника/банковата институция, която да му позволи да изпълни надлежно правомощията си в смисъла на разясненията, дадени в т.13 на ТР 2/2013г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС /стр.30-31 от същото/.

Неоснователни са и твърденията на ищеца, че ЧСИ неправомерно е задържал средствата по разплащателната му сметка и неправомерно не е вдигнал наложения запор след спирането на изпълнителното производство с акт на съда, а и в нарушение на същия акт последващо е наложил възбрана върху недвижимия имот на ищеца. Следва да се отбележи, че невдигането на наложен запор, както и налагането на възбрана, по своята правна същност не са същински изпълнителни действия, а са действия, чрез който се насочва изпълнението към даден имуществен обект на длъжника /съдлъжника/.

Тяхното предназначение е да обезпечат, да гарантират реализирането на годното, изпълняемо имуществено право на взискателя, като осигурят 4 достатъчно налично имущество у длъжника/ съдлъжника. Сами по себе си тези действия не представляват принудително реализиране на правото на взискателя, а необходимо и допустимо ограничение на правната сфера на длъжника/съдлъжника по изпълнението да се разпорежда свободно със всички секвеструеми активи от своята имуществена сфера. Спирането на изпълнението по чл.420 ГПК, препятства незабавното извършване на същинските изпълнителни действия, свързани с реализиране на секвестируемото имуществото на длъжника/съдлъжника за удовлетворяване вземането на взискателя, но не и извършване на действия по предотвратяване на възможността длъжника/съдлъжника да се разпореди с имуществото си и правото на взискателя да остане неудовлетворено. В такава насока е и трайно установената съдебна практика, цитирана и в обжалваното съдебно решение.

С оглед на гореизложеното, за настоящата съдебна инстанция, намира за неоснователна предявената искова, поради липсата на елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на ЧСИ, а именно противоправно поведение на ЧСИ И. Ц., изразяващо се в неправомерно удържане на несеквестируеми доходи, както и задържане средствата по разплащателната сметка на ищеца в банка “ОББ” АД; ЧСИ неправомерно не е вдигнал наложения запор след спирането на изпълнителното производство с акт на съда, а и в нарушение на същия акт последващо е наложил възбрана върху недвижимия имот на ищеца.