Решение № 1032 от 08.12.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Варна, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20213110202029 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. К. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв.Г.К., ВАК срещу НП № 21-0433-000116/28.04.2021 год. на началник към РУ към ОД МВР Варан, 01 РУ Варна,с което за извършено нарушение на чл. 94,ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.178е от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв..

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно , поради явно несъответствие между фактическата обстановка от една страна и отразеното в атакувания административен акт от друга. Твърди се, че НП е издадено при неправилно изяснена фактическа обстановка, като се твърди, че на процесната дата описания в акта и НП автомобил не е бил паркиран на посоченото в тях място.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована, не се представлява.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с бланков № 064397/30.03.2021 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 16.03.2021 год. около 11,12 часа в гр.Варна , ул.” Средна гора” до № 32 жалбоподателя е паркирал върху тротоара собствения си лек 1 автомобил „ Ауди А3” с рег. № *** – нарушение на 94,ал.3 от ЗДвП.

Акта е съставен след подадено възражение срещу фиш серия Х, № 0267618 и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил, че има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН били направени възражения, в които е посочено, че на посочените дата и час автомобила се е намирал в подземен гараж, в жилищна кооперация на бул.” Вл. Варненчик” № 95.

АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП.

В хода на съдебното производство е разпитан актосъставителя П. Ст. П., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Заявява, че е съставил е фиша.

Св. К., посочен като свидетел при установяване на нарушението и съставянето на фиша заявява, че не си спомня фактическата обстановка свързана с установяване на нарушението.

Както св. П., така и св.К. посочват, че не са били направени снимки при установяване на нарушението.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, но отчита обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да е конкретност, като възприема същите единствено като доказателство относно авторството на АУАН.

По искане на адв.К., ВАК, процесуален представител на жалбоподателя съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Я. К., от чийто показания се установява, че работи като системен оператор и е инсталирал видеонаблюдение в обект в гр.Варна, бул.” Вл.

Варненчик” № 95 – сграда с подземен паркинг. Според свидетеля жалбоподателя е изискал видеозаписа за процесната дата и час. Свидетеля твърди, че е качил записите върху „флашка” и ги е предоставил на жалбоподателя.

Съдът е приобщил като веществени доказателства предоствавените от адв.К., ВАК записи.Последните не представляват веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125,ал.1 от НПК.Съдебната практика обаче приема , че случайно създадените фотоснимки, видозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението ( в този смисъл Решение № 390/02.10.2009 год. по н.д. № 393/09 год. II н.о. на ВКС и др. ).

Съдът е назначил витео-техническа експертиза на посочените видеозаписи.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П., К. и К., дадени в хода на съдебното следствие, от заключението на видеотехническата експертиза, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено 2 атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество съдът намира, че е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник към РУ към ОД МВР Варан, 01 РУ Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год.,като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Преценяйки наличието на вмененото на жалбоподателя нарушение, съдът намира, че същото не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Не е изяснен по един безспорен и коректен начин обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателят и дали е било налице негово виновно поведение. Липсва пълно и достатъчно конкретизирано фактическо описание на административното нарушение, съгласно императивните законови норми. Изложените в акта обстоятелства и приложената докладна записка по делото не се явяват достатъчни доказателства за обосноваване на административно наказателна отговорност. Изложеното в АУАН и НП като фактическа обстановка, не се потвърждава от никакви доказателства. Декларативното потвърждение от страна на актосъставителя и свидетеля по акта на отразените в АУАН фактически обстоятелства, без посочване на конкретни обстоятелства по извършване на нарушението, в допълнение с твърденията, че не си спомнят нищо, има само формален характер и не представлява гласно доказателство, подкрепящо акта. По делото не са бяха приобщени никакви други фактически материали, от които да се установят обстоятелствата при извършване на нарушението, поради което се налага и извода за съставяне на акта при неизяснена фактическа обстановка.

Видно от изготвената видеотехническа експертиза е, че представения видеозап е автентичен, не се откриват следи от манипулация по тях; видеозаписът съдържа видео от 16.03.2021 год. с интервал от 06:16:51 часа до 22:01:39 часа.На записът се вижда вътрешен паркинг на сграда с паркирани три леки автомобила, два в близък план в дянно и един в далечината зад стена. Има вградени дата, часи име на камерата в изображенията. Съдържа видо информация за 16.03.2021 год. за лек автомобил « Ауди А3» с рег. № ***, който е през цялото време паркиран; видимо лице от мъжки пол го изкарва в 19:21 часа и се връща в 19:57 часа. На посочената дата автомобилът се намира в този паркинг на адрес гр.Варна ,бул. « Вл. Варненчик» № 95, видно от снимките в приложението.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на 3 производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. В случая не е и налице и хипотезата по чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя.

Поради изложеното съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха каквито и да било доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установят извършването от страна на жалбоподателя на вмененото му нарушение, поради което атакуваното наказателно постановление, с което административнонаказателната отговорност на същия е ангажирана, следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на осн. чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената адвокатска защита. В конкретния случай адв.К., ВАК пледира за присъждане на адвокатски хонорар, доколкото осъществява безплатна правна помощ в производството.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 АПК в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Безвъзмездния характер на предоставената правна помощ следва да е недвусмислен. Видно от съдържанието на приложения по делото договор за правна помощ е, че е оказана безплатна адвокатска помощ от страна на адв. К., ВАК.

Съгласно чл. 18, ал. 2, предл. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията.

Наложеното с НП административно наказание е по вид "глоба" и е в размер на 50. 00 лева.

При това положение и според чл. 7, ал. 2, т.1 / изм. , бр.68 от 2020 г./ от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т.1(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) при интерес до 1000 лв. - 300 лв..

Посочената сума следва да се присъди в полза на адв.К., ВАК, процесуален представител на жалбоподателя.

Предвид горното и на осн. чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 21-0433-000116/28.04.2021 год. на началник към РУ към ОД МВР Варна, с което на Д. К. М. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл. 94,ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв..

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на адв.Г. К.,ВАК сумата от 300.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати сумата от 185,85 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5