Решение № 130 от 16.03.2022, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1800/2021
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 16.03.2022
- В сила
- 02.04.2022
- Състав
- Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.145, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.145, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.6, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Б.град, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20211210201800 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. ИВ. Н. с ЕГН ********** от гр. Б.град, ул. „VII Рилска дивизия” №3 против Наказателно постановление № 21-1116000730/27.09.2021г., издадено от С. В. А. – началник група при ОДМВР - Б.град, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200лв. за нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП.
С жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Навежда се неяснота относно обстоятелството било ли е регистрирано превозното средство преди придобиването му от дружеството, доколкото посочената за нарушена законова разпоредба визира задължение за приобретателя на регистрирано ППС, като в тази връзка се поддържа и несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, се представлява от адв.Д.Н. – Г.а, която поддържа подадената жалба. Въззиваемата страна не изпраща представител.
Депозира писмено становище, с което иска потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2021г. „М. О., представлявано от В.Н. закупило от „А. к.“ А. специален автомобил „С. Д.“ с рама VF7YDBNAU12P59711.
Н а 10.05.2021г. Е. Я., упълномощен от управителя на „М. О. да извършва регистрации и пререгистрации на автомобили в КАТ от името на дружеството, отишъл в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Б.град с цел извършване на 1 регистрация на закупеното от „М. О. МПС.
След проверка на подадените документи за регистрация, свидетелят М.Г. – системен оператор в сектор „Пътна полиция“ установил, че не е спазен предвиденият със ЗДвП едномесечен срок за регистрация на автомобила, поради което подал сигнал към прекия си началник инсп. М.М..
Свидетелят М. се запознал с всички документи представени за регистрация на автомобила и направил извод, че жалбоподателят в качеството си управител на „М. О. не е изпълнил задължението си да регистрира закупения от дружеството автомобил „Ситроен Джъмпър“ с рама VF7YDBNAU12P59711 в едномесечен срок от придобиването на собствеността, поради което уведомил за установеното М.Б. – служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Б.град.
Свидетелят Б. счел, че на 10.05.2021г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл.145, ал.4 ЗДвП, поради което на 07.07.2021г. в присъствието на свидетелите М. и М.Г. и в отсъствието на жалбоподателя съставил срещу последния АУАН № серия А A бл.№188818.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като отразил, че ще подаде възражения в тридневен сроск.
В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок жалбоподателят депозирал пред административнонаказващия орган писмени възражения.
Въз основа на АУАН № АA бл.№188818/07.07.2021г. при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация С. В. А. на длъжност началникгрупа към ОДМВР –Б.град с-р „Пътна полиция“- Б.град издал обжалваното НП.
НП е връчено на жалбоподателя на 25.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели М.Г., М.М. и М.Б. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Фактура №0010510802/12.01.2021г.; Удостоверение за одобряване на ново превозно средство №022315/01.04.2021г.; Фактура №1000022014/25.03.2021г. ведно с фискален бон;
Свидетелство за регистрация Част 1; Пълномощно; Писмо от 01 РУ Б.град; Докладна записка от 26.11.2021г.; АУАН №21-1116- 000730/07.07.2021г.; Докладна записка с рег. №1116р-4976/30.08.2021г.; Заповед с рег. №8121з-515/14.05.2018г.; Приложение към придружително писмо; Справка за нарушител/водач; Възражение с УРИ 11160016552/26.08.2021г.; Заявление №211116016202; Договор за покупко [1]продажба на МПС от 12.01.2021г.; Пълномощно; Плик;
При изграждане на фактическите си изводи съдът се довери на показанията на свидетелите Г., Б. и М. като отчете тяхната последователност, хронологическа издържаност, корелацията им с доказателствената съвкупност по делото, както и това, че същите пресъздават непосредствено възприети от тях обстоятелства.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
От свидетелските показания и писмените документи се установят обстоятелства около извършената проверка, направените при нея констатации, в тази част и датата на закупуване на автомобила от „М. О., датата на подаване на заявлението за регистрация, както и процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок 2 за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 25.11.2021г., а жалбата е от 01.12.2021г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи .
Съгласно т.1.2 на Заповед № 8121 з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР – на територията на областта имат право да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 2.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР- на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
На следващо място, АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма при спазване на установения ред за връчване и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав обаче намира обжалваното НП за незаконосъобразно предвид други допуснати в хода на проведеното административнонаказателно производство нарушения.
С оглед характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие неизпълнение на задължението от страна на приобретателя на пътно превозно средство в срок до един месец, считано от придобиване на собствеността да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на регламентирания едномесечен срок.
В случая „М.“ООД е придобило собствеността върху автомобила на 12.01.2021г., поради което приобретателят на основание чл. 3, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е бил длъжен в срок до 12.02.2021г. да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация, като нарушението следва да се счита за извършено на датата, следваща изтичането на едномесечния срок от придобиването на собствеността - 13.02.2021г.
Ето защо и в АУАН, и в НП като дата на нарушението е следвало да се посочи именно 13.02.2021г., а не посочената от актосъставителя и наказващия орган 10.05.2021г., което всъщност представлява датата на установяване на нарушението.
Неяснотата касаеща датата на извършване на нарушението затруднява съществено правото на защита на санкционираното лице и му отнема възможността да разбере в какво точно е обвинено, като представлява неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Съдът намира за необходимо да акцентира, че с посочване като дата за извършване на нарушението – датата на неговото установяване – 10.05.2021г. /което около 3 месеца след датата на извършване на нарушението/ се създава възможност за 3 недопустимо заобикаляне на предвидения с чл.34, ал.1 ЗАНН срок за съставяне на АУАН, считан от датата на извършване на нарушението.
На следващо място, доколкото от представения по делото договор за продажба на ППС се установява, че същото е придобито на 12.01.2021г. от „М. “ ООД, то адресат на установеното с чл.3, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. /съдът разполага с правомощието да посочи правилната правна квалификация, в случаите когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /задължение за регистриране в едномесечен срок на придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, е бил именно от
„М.
“
ООД.
Административнонаказващият орган при наличие на доказателства, установяващи нарушение на цитираната разпоредба е следвало да наложи имуществена санкция на юридическото лице, придобило собствеността върху автомобила, а не да санкционира с наложената глоба жалбоподателя Н., както е сторил в настоящия случай.
Изложените съображения обуславят извод за основателност на жалбата и отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 Районен съд- Б.град, НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1116-000730/27.09.2021г., издадено от С. В. А. – началник група при ОДМВР - Б.град, сектор „Пътна полиция“, с което на В. ИВ. Н. с ЕГН ********** от гр. Б.град, ул. „ Р. д.” № на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200лв. за нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред Административен съд - Б.град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
4