Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 26.02.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 34/2021
Вид
Решение № 59
Подписан
26.02.2021
В сила
26.02.2021
Състав
Стефан Илиев, Калинка Георгиева, Иванка Шкодрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600034 по описа за 2021 година След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 34 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 903875 от 21.09.2020 г. по НОХД № 504/2019 г. ОКРЪЖЕН СЪД БЛАГОЕВГРАД е признал ПОДСЪДИМИЯ С. В. К. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.04.2017 г. около 09:30 ч. в гр. Белица, ул. „Димо Хаджидимов“ пред сградата на ОДЗ „Надежда“ управлявайки МПС – т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ********, е нарушил чл.

40, ал. 2 от ЗДвП (че по време на движение назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности), в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Т. И. З. на 64 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.

1 от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за две години, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години; на основание чл. 343г вр. чл. 343 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е ОСЪДЕН и на лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

С присъдата подсъдимият К. е оневинен и оправдан по обвинението да е нарушил и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, с присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото: 3 206,44 лв. на ОДМВР - Благоевград, 645,78 лв. – на ОС Благоевград, и 960 лв. на тримата частни обвинители.

1

С присъдата е постановено товарният автомобил и откъснатият от него калобран да бъдат върнати на собственика – „Джи Пи Груп“ АД - София, а дрехите на пострадалия да се върнат на неговите наследници.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника, с искане за оневиняване и оправдаване на подсъдимия, тъй като защитникът смята, че е останало неизяснено в кой момент пострадалият е стъпил на пътното платно поради неизползваемост на тротоара, от което е зависела възприемаемостта му от подсъдимия като водач на товарен автомобил; освен това автоекспертните заключения на експертизите били противоречиви относно механизма на ПТП; също така защитникът смята, че подсъдимият не е бил длъжен и не е имал възможност да предвиди, че пострадалият ще се окаже зад управлявания от подсъдимия автомобил, вследствие на което деянието е случайно поради липса на вина. Защитникът смята още, че подсъдимият е направил всичко след инцидента, за да окаже помощ на пострадалия, поради което е приложен неправилно материалният закон и поради което присъдата следва да се измени чрез приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК. Като трета алтернатива защитникът иска намаляване на наказанията поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: неосъждането на подсъдимия, невъзпрепятстването от него на производството, добрите му характеристични данни, съдействието му за разкриване на обективната истина, искреното му съжаление за станалото, като същевременно съдът не е обсъдил, че и пострадалият е допринесъл за ПТП; поради всичко това е следвало да се приложи чл. 55 от НК. Като друга алтернатива защитникът иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила: твърди се постановяване на присъдата при неизясненост на съществени факти; твърди се противоречивост и неяснота на мотивите относно това какво е приел съдът - имало ли е или не забрана за преминаване на пешеходци през ремонтирания участък.

Във въззивните съдебни прения защитникът и подсъдимият поддържаха исканията и обосноваването им съобразно изложението в жалбата, а прокурорът, повереникът и присъстващата частна обвинителка Е.С. заявиха, че присъдата следва да бъде потвърдена поради правилността й.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно доказателствените източници по делото в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК за цялостна проверка на присъдата; при това съдържанието на всяко отделно доказателствено средство беше подложено на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази дейност СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до изводи за фактите и правото, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за доказани по делото следните факти със значение за правилното му решаване:

На 23.04.2017 г. в гр. Белица продължавало извършването на ремонт на улица „Димо Хаджидимов“, като се сменяла асфалтовата настилка. В посока към автогарата (или към центъра, което е и посоката на огледа – ДП, т. 1, л. 9-19 вр. 20-26 вр. 27) лявата част на пътя с ширина 3,5 м е била новоасфалтирана, а дясната му част с ширина 3,4 м е била фрезована и подготвена за асфалтиране. Гледано по посоката на огледа (което е срещу предницата на товарния автомобил), левият тротоар е бил значително неравен вследствие на много изкъртени плочки (ДП, т. 1, л. 20-21, снимки № № 1-4 и 6-8), като на него е имало и контейнер за битови отпадъци (снимка № 6). Гледано пак в посоката на огледа, десният 2 тротоар е бил без плочки и силно разкопан (ДП, т. 1, л. 12 – точка 2 или л. 82, точка 2 вр. л.

20-21, снимки № 1-4 и 6). Ремонтираният участък бил ограден в двата му края с метални парапети, ограничаващи движението на превозните средства, но за придвижване на пешеходците нямало ограничения.

Участъкът от пътя е бил прав, с малък наклон от 1,8 %. На мястото е нямало пътни знаци, липсвала е пътна маркировка и пешеходни пътеки, а също е липсвала и разделителна линия.

Подсъдимият бил на работа в ремонтиращата пътя бригада като управляващ валяк и шофьор на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******** (НОХД, л. 406). На работа бил и свидетелят С. С. (НОХД, л. 77 гръб-78), който бил машинист на асфалтополагаща машина.

Около 09:30 часа подсъдимият се качил на товарния автомобил, за да превози капаци на шахти от едно място на улицата до друго, като автомобилът се намирал на асфалтираната част от улицата с посока на предницата обратна на автогарата; вместо да обърне посоката на движение чрез обратен завой, подсъдимият решил да придвижи автомобила на заден ход в посока към автогарата. Огледал се назад и след като според собствените му обяснения (НОХД, л. 406) не видял препятствия, потеглил на заден ход, изминал известно разстояние и усетил притропване и преминаване през нещо, в който момент натиснал спирачките. Когато слязъл от автомобила, подсъдимият видял, че между него и тротоара лежи възрастен човек, до който се намирали бастунът и очилата му. Подсъдимият се обадил веднага на тел. 112 (ДП, т. 3, л. 115 вр. 118 и 119) и съобщил за инцидента.

Почти веднага на мястото дошли полицаите от пътен патрул свидетелите М. И.

(НОХД, л. 78 гръб-79) и И. С. (НОХД, л. 79 гръб-80), а малко след тях до мястото на произшествието дошъл и свидетелят С. С., който установил липса на пулс и завил тялото, в случай че излязат хора от близката детска градина. Подсъдимият седял до автомобила, държал главата си с ръце и плачел. Много бързо след това дошла линейка със свидетеля д-р Л. С. (НОХД, л. 379-380), който установил настъпилата на място смърт на пострадалия Т. З..

Малко след линейката дошла и втора полицейска кола със свидетелите Н. Г. (НОХД, л. 80 гръб-81) - който съставил установителен протокол за ПТП (ДП, т. 3, л. 169-170), и Васил Колев.

Мястото на произшествието било запазено от полицейските служители до идването на групата за оглед, като дотогава тялото на пострадалия и автомобилът не били местени.

На място пред свидетелите М. И., И. С. и С. С. подсъдимият казал, че при движение на заден ход е блъснал човек, а свидетелят Н. Г. (НОХД, л. 80 гръб-81) чул подсъдимия да казва и че не е видял, че зад автомобила има човек.

СМЕ на тялото на пострадалия (ДП, т. 3, л. 76-92 вр. НОХД, л. 380 гръб-381) е установила, че при пострадалия Т. З. има автомобилна травма – прегазване от движещ се автомобил, при което е получена тежка гръдна травма и наранявания по главата и крайниците; вследствие на острата кръвозагуба и нарушеното дишане е настъпила остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, които са били причината за смъртта. Тя е настъпила много бързо и е била неизбежна – сърцето е било разкъсано. Прегазването е станало на мястото, на което е бил намерен пострадалият, тъй като травматичните му увреждания на се му позволявали никакви активни движения. Установените възрастови и болестни увреждания (атеросклероза, цироза на черния дроб) не са причина за настъпилата смърт. Уврежданията добре отговарят да са получени от прегазващ движещ се автомобил – имало е двустранно притискане от колело на автомобил върху земната повърхност.

Основният удар и прегазването са били почти надлъжно през гърба, седалището и бедрата, с вероятна посока отгоре-надолу и леко отклонение отляво-надясно; след удрянето тялото е паднало по лице и тогава е било прегазено.

3

Трасологичната ектспертиза на дрехите на пострадалия и грайферния рисунък на гумите на товарния автомобил (ДП, т. 3, л. 61-66 вр. НОХД, л. 381 гръб-382) е установила, че отпечатъкът върху десния крак на пострадалия е от задната дясна външна гума на товарния автомобил, а калобранът на задния десен калник на автомобила е бил откъснат при движение на заден ход.

АТЕ на инж. С. М. (ДП, т. 1, л. 86-94 вр. НОХД, л. 382 гръб-384) заключава, че зад задната част на автомобила съществува невидимо пространство във формата на остроъгълна призма с основа – габаритите на задната част на каросерията. Същевременно видимостта от лявата страна на пътя е неограничена и там има тротоар с ширина 1,8 м; независимо дали се е движел или е бил неподвижен, независимо в каква посока се е движел пешеходецът и независимо дали се е движел по тротоара или в новоположената ивица асфалт в лявата част на път, пешеходецът в ранната фаза преди блъсването, както и преди попадането му в невидимата зона зад автомобила, е бил видим за водача на товарния автомобил – поради което за водача е съществувала техническа възможност своевременно да види пешеходеца и да предприеме адекватни мерки, т.е. да намали скоростта или да спре. Пешеходецът в момента на удрянето му е бил с гръб към товарния автомобил, а той към удрянето се е движил с 11,55 км/ч. Като причина за ПТП вещото лице определя предприемането на маневрата „движение в обратна посока“ при конструктивни особености на автомобила – силно ограничена видимост назад, без наложителна причина и без водачът да огледа улицата зад автомобила, а също и без водачът да осигури лице, което да му сигнализира за опасности зад автомобила. ПТП е било предотвратимо от страна на водача на автомобила или чрез непрекъснато наблюдение на движението зад товарния автомобил и предприемане на аварийно спиране при поява на опасност (пешеходеца в случая), или чрез осигуряване на лице, което да му сигнализира за възникнала опасност зад автомобила. От страна на пешеходеца ПТП е било предотвратимо, ако той се е движел по тротоара вместо по платното или ако е пресичал – чрез оглеждане и пропускане на движещия се на заден ход товарен автомобил.

КМАТЕ на инженер Р. Ч., инженер В. Н. и извършилият аутопсията съдебен лекар др Я. З. (ДП, т. 4, л. 36-46 вр. НОХД, л. 400 гръб-405) е определила мястото на удара по ширина на пътното платно – на 3,55-4,10 м от ъгъла на къщата на № 20 на улицата, както и скоростта на товарния автомобил преди употребата на спирачките – 14 км/ч. При движението си по улицата пострадалият е попадал в обхвата на видимост чрез огледалото за обратно виждане на товарния автомобил. При движението на пешеходеца по посока към автогарата и при настигането му в гръб от задната част на движещия се на заден ход автомобил, пешеходецът е бил ударен в гръб от задната броня и товарната платформа на автомобила, след което пешеходецът е паднал по лице с краката в посока към автогарата и е бил прегазен в гръб от задна дясна гума на товарния автомобил, като прегазването е започнало от главата през торса към крайниците; при това прегазване се е откъснал калобранът. Ако пешеходецът преди удрянето му и слизането му на платното се е движел по левия (неравен и с контейнер) тротоар, той е бил видим за подсъдимия в огледалата за странично виждане, а ако пешеходецът се е движил по десния (без плочки и изцяло разкопан) тротоар преди слизането му на платното, има само един участък, в който е бил невидим за подсъдимия, и то в зависимост от скоростта на движение на пешеходеца – около 16 м от цялата траектория на пешеходеца, която е общо 52,6 м от слизането от тротоара до момента на удара. Този автомобил има две огледала за странично виждане – едното, позволяващо видимост в периферията назад, и друго, поставено по-ниско от първото, обхващащо т.н. „мъртва зона“, т.е. периферията встрани. И в двете огледала попада видимостта на пешеходеца, ако се движи по улицата: при движение на пешеходеца по пътното платно той е бил видим през цялото време за водача на товарния автомобил.