Решение № 144 от 20.10.2025, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 16/2025
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 20.10.2025
- Състав
- ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 126 · Кодекс на труда
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.201 · Кодекс на труда
- чл.212 · Кодекс на труда
- чл. 7, ал.2, т.3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. В., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Г.П.Й. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20251300100016 по описа за 2025 година
Делото е образувано по исковата молба на К. Н. Н., ЕГН ********** от гр. В., **** чрез адв.-пълномощник В. В. М. от АК-Перник и заявен съдебен адрес: гр. С. против Община В., ЕИК: 000159508, със седалище и адрес на управление: гр. В., ***** , с която са предявени искове по чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.05.2024 г. около 07:00 часа в гр. Дунавци по време на изпълнение на служебните си задължения при работодателя „ОП чистота, озеленяване и благоустройство“ към Община В., работейки на длъжност „сметосъбирач“, претърпял трудова злополука, като при слизане от стеП.та на сметосъбиращия камион се подхлъзнал и посрещнал десния си крак в асфалта, при което си счупил втора и трета метатарзални кости на десния крак, като при падането получил и голяма раскъсно-контузна рана на подбедрицата на левия крак. Злополуката била приета за трудова с Разпореждане на НОИ №8 от 11.06.2024 г.
Твърди, че веднага бил закаран по спешност от колега до ЦСМП в „МБАЛ Света Петка“АД поради оплаквания от силни болки в стъпалото на десния крак и видимо сериозно кървяща рана на лявата подбедрица.
Извършени били образни и други изследвания, от които била установена фрактура на втора и трета метатарзални кости с дислокация на фрагментите на 1 десния крак и голяма кървяща разкъсно-контузна рана на подбедрицата на левия крак. Кървящата рана била обработена и превързана, а счупеният крак бил гипсиран до под коляното, като лекарите препоръчали гипсът да се носи в продължение на 2 месеца. Същият ден бил освободен за домашно лечение.
Изписали му лекарства, които закупил и започнал да прилага веднага. Дадени му били препоръки да ходи с две патерици, които ползвал и досега, тъй като травмата била със сериозни последствия и болката не отминавала.
По повод неспиращите болки и силно ограничените движения,особено в десния крак, а и поради усложненията и инфектирането на разкъсноконтузната рана на подбедрицата на левия крак се наложило да търси често лекарска помощ и да прави прегледи със специалисти, описани в цитираните и приложени медицински документи - амбулаторни листове и листове за прегледи, рентгенографии на стъпало и пръсти, болнични листове. При прегледите били установени данни за липса на възстановяване в областта на счупения крайник и подбедрицата на другия крак. Това наложило и удължаване на временната нетрудоспособност и издаване на болнични листове до момента на завеждане на иска, които вероятно щели да продължат и за в бъдеще.
Поддържа,че от телесните увреждания изпитвал много силни болки, силно ограничени и болезнени движения в двата крака, и като цяло трайно затруднение на движението предимно на долен десен крайник за период до настоящия момент от 7,5 месеца, като с оглед на състоянието му този период щял да продължи неопределено време.
Изложеното било видно от Амбулаторен лист № 24172304ЕD5В от 20.06.2024 г. като към датата на прегледа състоянието му било влошено, понеже било констатирано, че лявата подбедрица е оточна и раната е секретираща, което говорело за развитието на инфекциозен процес.
Същото притеснително положение било описано и при следващия преглед, който бил извършен 1 месец след предходния, като в Амбулаторен лист № 24200С05СD60 от 18.07.2024 г. било отразено, че състоянието е без промяна, тоест не се подобрява.
Сочи,че при следващия преглед от 21.08.2024 г., по повод на което бил издаден амбулаторен лист №242345011135 от 21.08.2024 г.,било установено, че дясното стъпало е все още оточно и с ограничени и болезнени движения, а 2 разкъсно-контузната рана на лявата подбедрица зараствала вторично, като идентично било състоянието и при прегледа от 29.08.2024 г., по повод на което бил издаден Амбулаторен лист №24242804АF40 от 29.08.2024 г.
При прегледа на 10.09.2024 г. състоянието не било по- различно, което подробно било описано в Амбулаторен лист №242541010А20 от 10.09.2024 г.
На 19.09.2024 г., 4 месеца след инцидента, било установено и посочено в Амбулаторен лист №24263А07214Е от 19.09.2024 г., че състоянието отново е без промяна - дясното стъпало е все още оточно, а раната на подбедрицата е секретираща.
Без промяна на състоянието е посочено и в Амбулаторен лист №24291А04А6D4 от 17.10.2024 г. и Амбулаторен лист №2432670829АВ от 21.11.2024 г.
Посочва, че при поредния преглед на 25.11.2024 г. било констатирано, че все още има оток, болки и зачервявания, че се движел с помощно средство, рентгенови данни за Морбус Зудек на дясно стъпало, както и остеопоротични изменения на костите на дясното стъпало, визирано в Амбулаторен лист №24330С09В60С от 25.11.2024 г. Не бил добре и на следващият ден извършил нов преглед при лекар, за което свидетелствал Амбулаторен лист №24331В04С243 от 26.11.2024 г. При него било потвърдено всичко, което е установено при прегледа от 25.11.2024 г.
Излага, че при прегледите и рентгенографиите лекарите установили наличие на петниста остеопороза на костите на стъпалото, вследствие на увреждането. Два месеца по-късно категорично било потвърдено, че на костите на стъпалото са настъпили Остеопоротични промени, които били необратими и водели до инвалидност.
На 23.12.2024 г. било направено последното рентгенографско изследване, резултатите от което дали повод за удължаване на болничния.
Болките, ограничените движения и смущенията в начина на живот били налични дори сега - близо 8 месеца след инцидента, и в съвкупност със всички други данни сочели за бавно, доста мъчително и незадоволително възстановяване на ищеца, което не било ясно дали ще завърши.
Твърди, че във връзка с интервенциите и посещенията на лекари за периода след инцидента заплатил общата сума от 70, 21 лева., от които: 20.00 лева за рентгенография на стъпало и пръсти, съгласно Фактура 3
№2000056044/30.05.2024 г.; 10,21 лева за закупуване на лекарствени препарати, съгласно Касов бон от 17.09.2024г.; 20,00 лева за рентгенография на стъпало и пръсти, съгласно Касов бон от 23.10.2024г.; 20.00 лева за копиране на 4 броя дискове на рентгенография на стъпало и пръсти, съгласно Касов бон от 17.01.2025 г., която обща сума формирала иска за имуществени вреди.
Поддържа, че в резултат на уврежданията, получени от злополуката от 30.05.2024 г. търпял силни болки и много страдания и ограничения.
Възстановяването му от получените при злополука увреждания продължавало и към настоящия момент, като изпитвал сериозни болки и затруднения при извършването на елементарни двигателни действия с десния крак и продължавал да се движи с помощно средство - патерица. Посещавал ежеседмично лекари и извършвал многократни физиотерапии, но без резултат. Не били отшумели и последствията от травмата на дясната подбедрица, а за каквито и да било физически натоварвания на краката било невъзможно да се мисли.
Твърди, че получената фрактура на втора и трета метатарзални кости с дислокация на фрагментите на десния крак била довела до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за период от време от около 7-8 месеца, което продължавало и към настоящия момент. Фрактурата била причина за развитието на остеопороза на десния му крак, за което имало данни от рентгенографиите на стъпало и пръсти от 14.08.2024 г. и от 23.10.2024 г., която остеопороза в един по-късен етап щяла да доведе до инвалидизирането на увредения крак, с оглед възрастта му. Ноторно известно било ,че остеопорозата е прогресивно заболяване на костите и че е сериозен здравен проблем. Посочва, че имал и продължава да има силно ограничени движения и се оплаквал от постоянни болки, като за известен период от 4 месеца имал постоянна нужда от човек, на който да разчита за задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието - обличане, къпане, готвене, съпровождане до тоалетна, раздвижване и т.н.
Поддържа, че от разкъсно-контузната рана на подбедрицата на левия крак и от свързаните с нея усложненията - инфектирането на същата, били довели до трайно затруднение на движението на лелия долен крайник за период от около 4-5 месеца, като към момент раната била със затихващи 4 функции. За възстановяването от травмата са извършвани множество превръзки и употреба на лекарствени продукти. Имал и продължавал да изпитва болки, като физическо натоварване на левия крак към момента било невъзможно.
Сочи,че преди процесната злополука бил в перфектно здравословно състояние - работоспособен, жизнен, грижил се за всички задължения в семейството си. След инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот, лишен бил от динамика, от контактите с близки и приятели, изпитвал неудобства и не се чувствал добре както физически, така и емоционално и психически. Към настоящия момент не бил възстановен, продължавал да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в ежедневието си, не бил в състояние да натоварва физически краката си, найвече десния, който все още бил с видим оток на стъпалото и в глезена, а изживения силен стрес при инцидента щял да остане за дълго време в съзнанието му.
Поддържа, че освен че се чувствал зле физически, той не се чувствал добре и психически - бил много емоционално лабилен. Вследствие на залежаването и изолацията в която изпаднал започнал да изпитва чувство на малоценност, безпокойство, тревожност, депресия, кошмари по време на сън, да се чувства в тежест на близките си, което се отразявало в негативен план на психиката му. Започнал да има нарушения на съня, бил изнервен и напрегнат, не бил в състояние да се натоварва физически и психически. Появили се песимистични мисли относно бъдещето му - притеснявал се как ще изхранва себе си и семейството си в състоянието, в което е.
Счита, че причинените му болки и страдания следвало да бъдат компенсирани. Неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди,което до известна степен би могло да компенсира страданието му и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинените увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем физическите, психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от увреждането. Болките и страданията били 5 последица от характера и вида на увреждането и се отличавали по интензитет (острота и сила) и продължителност.
Твърди, че за него е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Предявеният иск за неимуществени вреди бил съобразен с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинените травматични увреждания и с практиката на съдилищата.
Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди ответника Община В., ЕИК 000159508 да заплати на ищеца К. Н. Н., ЕГН ********** следните суми:
-сумата от 26 000 лева, като частична искова претенция от общо 80 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания при процесната трудова злополука, ведно със законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - 30.05.2024 г. до окончателното й изплащане;
-сумата от 70,21 лева за причинените му имуществени вреди, представляваща разходи за закупуване на лекарства и консумативи, ведно със законната лихва върху претенцията за имуществени вреди, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и адвокатски хонорар за производството, съгласно предоставения с ИМ договор за правна помощ и списък на разноски по чл.80 ГПК.
В законния едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът ОБЩИНА В., с адрес: гр.В., ****, чрез процесуалния си представител Л. П. - старши юрисконсулт е подал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва изцяло исковете, като неоснователи и иска същите да бъдат отхвърлени.