Решение № 6233 от 08.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6233 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20221110123725 по описа за 2022 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от В. Х. К., ЕГН ***, чрез адв. Т., с която молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

49 от ЗЗД срещу ответника Прокуратура на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 500 /петстотин/ лв. главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на пълнолетната й дъщеря Н. С. К., ЕГН **********, причинени от ответника вследствие на незаконно обвинение срещу последната по НОХД № 22804/2016 г., 22 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, приключило с оправдателна влязла в сила Присъда от 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно 04.12.2021 г., до окончателното изплащане на претендираната сума.

В исковата молба са налице твърдения, че ищцата сключила с адв. С. М.

Г. на 06.10.2017 г. договор в полза на трето лице, а именно дъщеря й Н. С. К., с предмет предоставяне на правна защита по НОХД № 22804/2016 г. по описа на СРС, 22 с-в, тъй като дъщеря й не могла да си намери адвокат, който да защитава правата и законните й интереси. В резултат на сключения договор, адв. С. М. Г. се ангажирал да окаже правната защита и съдействие на Н. С. К.

1 в рамките на наказателното производство. Твърди, че уговореното по посочения договор възнаграждение е било в размер на 500 лв., като същото е било действително заплатено от ищцата в пълен размер в брой към момента на сключване на договора. В подкрепа на обективираното в исковата молба твърдение, ищцата е представила подписания между страните договор, който има характер и на разписка, удостоверяваща твърдяното обстоятелство.

Налице е твърдение, че в конкретния случай са налице всички предпоставки за присъждане на претендираната сума, тъй като в приложения договор за правна помощ е бил вписан начинът на плащане, като последното е било надлежно отразено. Освен това се твърди, че е налице производство за престъпление, в което е признато с влязла в сила оправдателна присъда, че подсъдимата Н. К. е невиновна, като съществува причинно-следствена връзка между наказателното производство и необходимостта от адвокатска защита.

В тази връзка, същата е била предоставена възмездно на дъщерята на ищцата, като последната е заплатила сума в размер на 500 лева по горепосочения договор. Изложено е твърдение, че в ЗОДОВ не е налице изискване разноските по делото да са заплатени от страна на подсъдимия.

Ищецът счита, че е налице противозаконност, която се извежда от Присъда от 11.02.2021 г. по НОХД № 22804/2016 г., 22 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, а отговорността на ответника за повдигане на незаконно обвинение е обективна, тъй като не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице по арг. чл. 4 ЗОДОВ. Твърди, че според съдебната практика заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство представлява имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по редна на ЗОДОВ.

Претендира сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане като писмени доказателства по делото, с оглед установяване на твърдените обстоятелства.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурор от Софийска районна прокуратура /СРП/, с който отговор същият оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим и неоснователен. Твърди, че не са налице твърдените в исковата молба предпоставки по ЗОДОВ за ангажиране на 2 отговорността на ответника. Твърди, че не носи отговорност спрямо ищцата, която нито е била обвиняема, нето е била с мярка за неотклонение по делото.

Оспорва ищцата да е претърпявала вреди по делото. Заявява, че отношенията между майката и дъщерята следва да се уредят по друг ред. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното в исковата молба противоправно поведение на държавен орган срещу ищцата и претърпени имуществени вреди, поради което не е осъществен фактическият състав на чл.

49 ЗЗД, в случай че съдът квалифицира досежно предявения иск.

По отношение на предявената в исковата молба претенция за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, ответникът заявява, че съобразно правилата на чл.9а, ал. 2 ЗОДОВ, разноски по делата не следва да бъдат внасяни предварително. Формулира искане за изискване и прилагане на НОХД № 22804/2016 г., 22 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/ по настоящото дело.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

По отношение на приключилото с влязла в сила Присъда от 11.02.2021 г.

НОХД № 22804/2016 г., 22 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, по настоящото дело са изискани и приобщени като доказателства следните документи, а именно Протокол от съдебно заседание от 19.10.2017 г., списък на призованите лица за съдебно заседание на 24.10.2017 г. и молба с вх.№ 1073941/11.10.2017 г., депозирана от адв. С. М. Г., от които е видно, че последният е участвал в производството по делото, в качеството му на процесуален представител на подсъдимата Н. С. К..

Видно от представено по делото писмо с изх.№ 1859/07.09.2023 г. от Софийска адвокатска колегия /САК/, на 09.01.2017 г. в САК е постъпило искане за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ на лицето Н. С. К., в качеството й на подсъдима по НОХД № 22804/2016 г., 22 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/. В тази връзка, с Уведомително писмо № 17612/2017 г. с изх. № 182/09.01.2017 г., издадено от 3

САК, е бил определен служебен защитник на подсъдимата Н. С. К. й е бил определен служебен защитник по реда на ЗПрП, а именно адв. Д. В. К., вписана в НРПП под рег. № *** за осъществяване на процесуално представителство и защита в производството по НОХД № 22804/2016 г., 22 св, по описа на Софийски районен съд /СРС/.

Видно от т.2 от горепосоченото писмо с изх.№ 1859/07.09.2023 г., САК е посочила, че закупените от адв. С. М. Г. кочани с договори за правна защита и съдействие са с номера, съдържащи 7 /седем/ цифри, което налага извода, че адвокатския кочан със сериен номер „А 028976“, издаден от САК, /л.5 от делото/, не е бил закупен от адв. С. М. Г..

По делото са представени и заверени преписи от горепосочените доказателства, а именно Уведомително писмо № 17612/2017 г. с изх. № 182/09.01.2017 г., издадено от САК, искане с изх.№ 60/09.01.2017 г. от СРС до САК за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ на лицето Н. С. К., в качеството й на подсъдима по НОХД № 22804/2016 г., 22 св, по описа на Софийски районен съд /СРС/, както и адвокатско пълномощно от 14.03.2017 г., Протокол от съдебно заседание от 14.03.2017 г., Договор № ***/24.10.2017 г. за процесуално представителство и защита серия „А“ с номер 755678, видно от който Н. С. К. е упълномощила адв. Б.М. от САК за осъществяване на процесуално представителство и защита в производството по горепосоченото наказателно дело.

Приложени по делото са и молба с вх.№ 1076497/23.10.2017 г. от адв. Д.

В., както и съдебен протокол от заседание, проведено на 24.10.2017 г., в което съдебно заседание подсъдимата Н. К. е била представлявана от упълномощения от нея адв. М..

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищцата е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно наличието на валиден договор в полза на трето лице и изпълнение на задълженията на страните по него, включително плащане на исковата сума за адвокатско възнаграждение, противоправното деяние на служители на ответника, наличието на вреди и техния размер, причинната връзка на вредите 4 и деянието, а ответникът е следвало да проведe насрещно доказване с оглед твърденията си в отговора на исковата молба.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. По отношение на правното основание на иска, съдът намира, че безспорната съдебна практика е приела, че за вреди, причинени в резултат на акт или дейност, които не са сред изчерпателно посочените в чл. 1, чл. 2, чл. 2а и чл.

2б ЗОДОВ, увреденото лице може съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ да ангажира отговорността на държавата по общия исков ред – по реда на ЗЗД /чл. 49 ЗЗД/. В тази връзка, липсват наведени твърдения от страна на ищцата, че изложените фактически основания на исковите и́ претенции покриват предвидените в ЗОДОВ деликтни фактически състави, даващи право на обезщетение за вреди, и по-специално - тези по чл. 2 от ЗОДОВ, поради което следва да се прецени дали са налице основания за ангажиране отговорността на държавата чрез държавното учреждение - ПРБ - по общите деликтни състави на чл. 49 от ЗЗД.

На следващо място съдът намира, че по делото не се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска, като съображенията за това са следните. Ответникът, в качеството му на юридическо лице, отговаря деликтно по чл. 49 от ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени и́ от закона, поради което неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; непосредственият причинител на вредата да има вина за причинените вреди.

Следователно, вина се търси не у този, който е възложил работата, а у 5 този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето лице (като при преценка на вината се преценява с оглед презумпцията по чл.

45, ал.2 от ЗЗД), гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да няма вина. Вредите, чието обезщетяване може да се търси по този ред могат да обхващат претърпените загуби – последица от засягане на налични блага (намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски) или пропуснатите ползи - неосъществено увеличаване на имуществото.

Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. последно от НПК обвиняемия има право на защитник, а според чл. 93, ал. 1 от НПК защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен случаите предвидени в този кодекс. В разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от НПК са предвидени случаите, при които обвиняемия има задължително защитник, като по НОХД № 22804/2016 г., 22 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/ съдът е приел, че случая е именно такъв и е назначил определената с Уведомително писмо № 17612/2017 г. с изх. № 182/09.01.2017 г., издадено от САК, искане с изх.№ 60/09.01.2017 г. от СРС до САК за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ на лицето Н. С. К., в качеството й на подсъдима по делото.

Обстоятелството за назначаване на служебен защитник по реда на чл.