Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 24.02.2026, Районен съд - Дряново

Съд
Районен съд - Дряново
Дело
Гражданско дело 457/2024
Вид
Решение № 16
Подписан
24.02.2026
В сила
26.03.2026
Състав
Мариета Спасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Дряново, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100457 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

С исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът П. И. Д. основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 01.12.2022 г., около 12,05 часа, на гл. път Велико Търново – Габрово при км. 123+235, настъпило ПТП, при което товарен автомобил „Рено Премиум“ с per. № *** с прикачно ремарке „Рендерс“ с peг. ***, управляван от М. М. М. от гр. Варна, поради несъобразена скорост навлязло в лентата за насрещно движение и ударило управляваният М. Д. С. а лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. ***. Твърди, че пътувал на предната дясна седалка до водачката с поставен колан.

Заявява, че вследствие на този удар получил следните увреждания на здравето: фрактура на 9-то ребро вдясно отзад, контузия на гръдния кош с болков синдром отпред по гръдната кост и в горната част на гърба, кръвонасядане и повърхностно охлузване на дясното коляно – по предно-вътрешната повърхност и в долната част с размери около 5/ 7 см., болки в областта на коляното отзад. Бил 4 дни на лечение в отделението по хирургия на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" Габрово, след което бил изписан на домашно лечение. Бил в отпуск поради временна нетрудоспособност 55 дни до края на януари 2023 г. с много силни болки в областта на гърдите и коляното.

След това се върнал на работа, но доста дълъг период от време не можел да работи пълноценно, тъй като бил професионален военнослужещ и работата му изисквала отлично здраве и способност за усилена физическа активност.

Посочва, че по тези причини преживял много болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на гореописаното пътнотранспортно произшествие. Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болничен престой, рентгенова снимка, прегледи и лекарства в общ размер на 128,57 лв. Всички тези вреди следвало да бъдат обезщетени от виновният за причиняването им водач. Воденото 1 наказателно производство по случая приключило с одобрено споразумение на Районен съд Дряново по АНД № 113/2024 г., с което водачът на товарен автомобил „Рено Премиум“ с per. № *** с прикачно ремарке „Рендерс“ с per. *** М.М.М. бил признат за виновен за причиняването на процесното ПТП поради нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл.

21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с което бил извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б"б", предл. второ, във вр. чл. 343, ал, 1 от НК.

По отношение гражданската отговорност на собственика и водачите на управляваният от Матев товарен автомобил имало сключен договор за застраховка със ЗАД "Алианц България" АД със срок на действие до 06.10.2023 г. Предявил претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ при ответното дружество, въз основа на която била образувана щета №1000/23/217/500048, но не било предложено и изплатено обезщетение. Моли съда да осъди ответното дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на причинени телесни повреди при гореописаното ПТП в размер на 10 000 лева, обезщетение за причинените имуществени вреди – разходи за лечението в размер на 128,57 лв., двете ведно със законната лихва от деня на предявяване на претенцията пред застрахователя (02.05.2023г.) до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото.

С определение от 10.02.2025 г. съдът е прекратил частично производството по делото по предявения иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 29,20 лв. до пълния претендиран размер от 128,57 лв, като недопустим на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на процесуалния представител на ответното дружество Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници" чрез адвокат С. М. от САК, в който оспорва като частично недопустим предявения иск за имуществени вреди за размера над 29,20 лв. до претендирания 128,57 лв. Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 1 от КТ увреденото лице е длъжно да предяви пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност претенция по смисъла на чл. 380 от КЗ. Същото представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по смисъла на чл. 498, ал. 3 от КЗ. Видно от представената с исковата молба претенция ищецът не бил предявявал претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата 128,57 лв., а само за 29,20 лв., представляващи разходи за болничен престой и рентгенова снимка.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валиден договор, сключен с ответното дружество за товарен автомобил „Рено премиум“ с рег. ***. Оспорва вида и обема на твърдените от ищеца вреди. Счита, че получените от ищеца травми не могат да доведат до съществени затруднения в ежедневието на пострадалия, още повече да причинят описаните болки и страдания.

Касаело се за мекотъканни увреждания (натъртвания), от които ищецът се възстановил напълно в кратки срокове. Оспорва твърдението, че 9-то дясно ребро било счупено.

Посочва, че твърденият период на възстановяване не се доказвал от представените документи.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че размерът на иска не съответства на твърдените вреди и бил несъразмерно висок съобразно принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че процесното събитие на 01.12.2022г. представлявало трудова злополука, за което на този етап твърди, че ищецът е получил обезщетение от своя работодател, което напълно обезщетява претърпените от него неимуществени вреди.

Предвид неоснователността на главния иск оспорва основателността на 2 акцесорния иск за заплащане на законна лихва. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл.

496, ал. 1 от КЗ срокът за произнасяне по предявената претенция от ищеца изтекъл на 10.06.2023г., т. е. най-ранната дата, от която ищецът може да претендира лихва за забава е 11.06.2023г.

По искане на ответника в производството е допуснато участието на трето лице помага „ЗК Лев инс“ АД. Видно от становището на третото лице помагач същите оспорва твърденията на ответника, че водач на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис", с рег. № *** с поведението си станал причина или допринесъл за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП. Оспорват изцяло наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта : противоправност и вина на действията на водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис", с рег.№ ***, причинно следствена връзка между действията на застрахования към ЗК „Лев Инс“ АД водач и настъпилия вредоносен резултат. Твърдят, че водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис”, с рег. № *** няма вина за настъпилото ПТП. Не били изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Не били представени доказателства от ищеца или ответника в тази насока. Оспорват изцяло твърдяният механизъм на ПТП изложен в отговора на исковата молба.

Оспорват твърдението, че водача на лек автомобил „Тойота" Я. М. не спазвал необходимата дистанция и не реагирал своевременно на намаляващия скоростта си и движещ се пред него лек автомобил „Фолксваген", което било в пряка връзка с настъпването на ПТП. Твърдят, че дистанцията и реакцията на водача на МПС „Тойота" не били противоправни, като удара бил непредотвратим за него поради внезапния удар между товарен автомобил „Рено" и лек автомобил „Фолксваген", като „Фолксваген" не се явявал намаляващ скоростта си автомобил, а внезапно възникнало препятствие на пътя поради установяването му на пътното платно вследствие на удара с товарния автомобил „Рено". Лекият автомобил „Фолксваген” възникнал като опасност за водача М. едва след настъпването на ПТП между „Рено” и „Фолксваген", като последния се установил в опасната му зона в този момент.

От друга страна, дори да се установи виновно и противоправно поведение у водача на лек автомобил „Тойота", което допринесло за удара между „Тойота” и „Фолксваген", оспорват възникналия вредоносен резултат да е в причинна връзка с този удар и водача на „Тойота" да е станал причина или да е допринесъл за натъпилите щети. Травматичните увреждания на ищеца били възникнали вследствие на първоначалния удар между товарен автомобил „Рено” и „Фолксваген". Интензитетът на този първи удар бил значителен, предвид разликата в масите на двата автомобил.

Твърдят, че вторият удар, от съприкосновението с лек автомобил марка „Тойота" нямал достатъчен интензитет, за да причини допълнителни увреждания на ищеца, доколкото същия бил с незначителна кинетична енергия. Предходното в допълнение със зоната на удара между двете превозни средтва водело до извода, че второто по време ПТП не било в състояние да доведе до нови травматични последици за ищеца.

Правят възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на собствените му травми поради извършени нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, изразило се в пътуване на пострадалия на моторно превозно средство без правилно поставен обезопасителен колан. Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалия, не било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото бил предвиден конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което бил възможен контакта на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на автомобила и от което настъпили травмите.

Твърдят, че телесните травми на пострадалия възникнали поради свободното 3 движение на тялото му във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което поддържат възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите при осъществяване на транспортния инцидент.

Оспорват размера на предявените искови претенции за неимуществени вреди, като поддържат, че същите били недължими, а отделно - прекомерни и заявени в противоречие както с чл. 45 от ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорват изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск. Оспорват претенцията за имуществени вреди по основание, като считат, че същите били недължими от една страна, като прекомерни по аргумент от чл. 51, ал.

2 от ЗЗД. Оспорват и размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното :

От приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20221034-506 от 01.12.2022 г. е видно, че автомобил, управляван от М. Д. С. е участвал в ПТП на посочената дата, настъпило на път I-5, км. 123 +235 м. В протокола е описано, че товарен автомобил с рег. № *** и теглено от него полуремарке *** навлиза в насрещното движение и удря движещите се *** и ***. Като пострадали са посочени водачът на лекия автомобил М. Д. С. и П. И. Д. – пътник.

Представена е справка от Гаранционен фонд, че към дата 01.12.2022 г. ПС с регистрационен номер *** има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „Алианц България“ АД с начална дата на покритие 06.10.2022 г. и крайна дата на покритие 06.10.2023 г.

С приложения протокол от 06.11.2023г. от съдебно заседание по АНД ***. по описа на Районен съд Дряново е одобрено споразумение между Районна прокуратура Габрово и адвокат Ж. Г. от АК – Варна, като защитник на обвиняемия М. М. М., по силата на което обвиняемият се е признал за виновен в това, че при форма на вината несъзнавана непредпазливост на 01.12.2022 г. на път I-5 в община Дряново, в близост до разклона за с. Зая, община Дряново при управление на МПС товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. *** и прикачено ремарке, с рег. ***, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие; чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на ППС от категорията „С+Е“ е забранено да превишава скорост от 70 км./ч. извън населено място – движил се с превишена скорост от 73,54 км./ч./ и причинил на П. Д. П. от с. Миндя, общ В. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горен ляв зъб /резец 22/, представляващо избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Поради което и на основание чл. 381, вр. с чл. 375а, ал. 2 и ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 2500 лева, както и да заплати сумата 5 лв. по сметка на Районен съд Дряново в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.