Решение № 109 от 09.06.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Нова Загора, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20242220100456 по описа за 2024 година

Производството е по чл.422 от ГПК.

Образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева, чрез юрисконсулт Катерина Г.ева, срещу Г. Я. К. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ***, с която е предявен установителен иск за сумата от 605.20 лв., от които 456.00 лв. - главница, 69.75 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.02.2022 г. до 25.12.2022 г., 79.46 лв. - лихва /обезщетение/ за забава начислено за периода от 25.02.2022 г. до 10.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК - 02.03.2023 г.

В нея ищецът посочва, че на 30.10.2023 г. е било подписано Приложение № 1/30.10.2023 г. на осн. чл.1.3 от сключения на 30.10.2023 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД между „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК 131134023 /Банката/ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940 /АСВ/, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № 4053174430, сключен между Банката и Г. Я. К., е било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 30.10.2023 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Сочи се, че длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към настоящата представя и моли да бъде прието Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ТБИ/4053174430 от 26.04.2024 г., което да бъде връчено на ответника.

Разяснява, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД) приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, 1 които не участват в настоящия съдебен процес.

Сочи, че съгласно принципите, залегнали в чл.5, пар.1, б.„г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин.

Ето защо в извлечението на приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи.

В приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също била ирелевантна за процесния случай.

Моли, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да бъдат уведомени за това с нарочен акт на съда.

С оглед факта, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не било подадено от представляваното от ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и не били страна по частното гражданско дело, се позовават на т.10б. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, съгласно която ВКС привел, че настоящият иск би могъл да се предяви и от цесионера, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В тази насока било и Определение № 329 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 226/2011 г., 4-то г.о., ГК с докладчик съдията М.Ф., съгласно което „не е предвидена /в закона/ забрана след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, вземането да бъде прехвърлено от кредитора - заявител. ... законът не обвързва разрешаването на повдигнат материалноправен спор в исков процес, непременно със заявителя в заповедното производство“. Също в тази насока било и Определение № 366 от 19.05.2011 г. на ВКС по т.д.№ 994/10 г., 1-во т.о., ТК с докладчик съдията Д.П., съгласно което ВКС постановил, че е допустимо да бъде подаден иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение от новия кредитор /цесионер по договор за цесия/ на длъжника, когато вземането по заповедта за изпълнение е цедирано преди да е подадено възражението срещу същата.

В Определение № 665 от 04.11.2019 г. по ч.т.дело № 2390 от 19 г. на II т.о. на ВКС със съдия докладчик Т.В. бил допуснат въпроса: „При частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на основание чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, каквото качество цесионерът няма?“. Върховният съд е отговорил, че задължителната практика на ВКС, обективирана в т.10б от ТР по д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, с приложение на нормата на чл.226 ГПК. Изрично било посочено обаче, че легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК /ал.4 в сегашната редакция на ГПК/.

Последното разрешение, задължително за всички съдилища, било приложимо и в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на банка. Нито в мотивите, нито в диспозитива на този акт на нормативно тълкуване са посочени изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл.417, т.2 от ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.

Единственото условие било цесионерът да е спазил срока за предявяване на иска, така както е регламентиран в чл.415, ал.4 ГПК, независимо от обстоятелството, че указанието на заповедния съд за предявяването му, е съобщено на банката - заявител.

Сочи, че аргументи за обратното разрешение, не могат да се черпят от т.4г на ТР № 4/2013 г. В тази част на ТР бил даден отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 ГПК, при депозирано заявление от правоприемник на посочения в 2 съответния документ, кредитор. В диспозитива на т.4г, а и в мотивите към нея изрично било посочено, че когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от частен правоприемник на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, той следвало да притежава същото особено качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение.

Приложимостта на т.4г от ТР № 4/2013 била ограничена само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.422 ГПК. Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия - и за исковото производство, на посоченото в т.4г от ТР ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 ГПК, след като вземането е прехвърлено, след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.

При наличие на задължителна за всички съдилища практика на ВКС, обективирана в т.106 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в отклонение от която било постановено атакуваното въззивно определение, не следвало да се преценява дали е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1, пр.2 ГПК.

Твърди се, че процесното вземане произтичало от сключен на 22.12.2020 г. Договор за потребителски кредит с № 4053174430 между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Г. Я. К., съгласно който кредиторът предоставил кредит в размер на 859.00 лв., за общо ползване, която сума ответникът се задължил да върне на Кредитора, ведно с уговорените лихви до 25.12.2022 г.

/чл.6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 47.82 лв., без последната, която била изравнителна и е в размер на 47.84 лева. Така към датата на подписване на Договора, страните уговорили Кредитополучателят /ответника/ да плати на Банката общата сума от 1147 лв.

Съгласно чл.9 от Договора, за отпусната сума се дължала възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 29.53 %, а в случай на просрочие, съгласно чл.9.4. от Договора, се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието.

В чл.11.2 от Договора бил инкорпориран погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска била с падежна дата 25.01.2021 г., а последната била 25.12.2022 г.

Моли съдът, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Г. Я. К., в качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № 4053174430 от 22.12.2020 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 248/2023 г. по описа на Районен съд Нова Загора, а именно:

- 456.00 лв. - представляваща неизплатена главни да по Договор за заем;

- 69.75 лв. - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 25.02.2022 г. до 25.12.2022 г.;

- 79.46 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 25.02.2022 г. до10.01.2023 г.;

- законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист - 25.01.2023 г., до окончателно погасяване на дълга, както и да му бъдат присъдени сторените и предявени разноски по ч.гр.д.№ 248/2023 г., по описа на PC - Нова Загора.

Моли, също така да му бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство и посочва банкова сметка.

Моли, в случай че представител на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не се яви на първото по делото заседание, същото да се гледа в негово отсъствие.

Прави искане, в случай че ответникът представи писмени доказателства и/или направи доказателствени искания да му бъде предоставена възможност да се запознае с тях и да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства.

3

Моли, в случай че ответникът по делото в законоустановения срок не депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори приложените доказателства по делото или претендираните към него суми, нито ангажира доказателства, с които да докаже, че са изплатени претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което да установи вземането на Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу ответника по делото, включително в случай, че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, моли съдът да постанови неприсъствено решение.

Моли, в случай че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище и не е оспорил приложените доказателства по делото, нито е ангажирал доказателства, с които да докаже, че са изплатени претендираните към него суми, поради особени непредвидени обстоятелства и даде възможност на ответника да вземе становище по исковата молба и доказателствата по нея, както и да представи доказателства, съдът да му даде възможност на ищеца да се запознае със същите и да даде становище по тях.