Решение № 90 от 29.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. П., 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20221720101405 по описа за 2022 година

Производството по делото e образувано по искова молба предявена от Ж. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр.**** срещу

В. М. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.*****.

С искане да бъде постановено решение, с което да се разпредели ползването на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със Заповед № РД-1891/13.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 15.02.2021 г., с предназначение-Жилище, Апартамент /Сутерен/, с брой нива на обекта: 1 /един/, с административен адрес на самостоятелния обект: гр.П., ул.„****, целият с площ по документ от 76 /седемдесет и шест/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: няма и над обекта: № ****, съгласно Схема № 15-30025-14.01.2022 год., издадена от СГКК-П., който самостоятелен обект е построен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *****, находящ се в гр. П., общ. П., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 год. на Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.02.2021 год., с адрес на поземления имот: гр.*****, целият с площ от 297 /двеста деветдесет и седем/ квадратни метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 414, квартал 28, парцел V /пети/, при съседи на целия поземления имот, съгласно Скица № 151 30020-14.01.2022 год., издадена от СГКК-П.: поземлен имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, който поземлен имот съгласно плана за регулация и застрояване на град П., квартал „****”, утвърден със Заповед № III-233 от 28.03.1077 година, на Кмета на Община П., съставлява Урегулиран поземлен имот /УПИ/ V-414 /пети за имот четиристотин и четиринадесети/, квартал 28 /двадесет и осми/ по плана на град П., квартал „****” при граници на урегулирания поземлен имот: от север-улица, от изток-УПИ VI-413 /шести за имот четиристотин и тринадесети/, от юг-УПИ IX-411 /девети за имот четиристотин и единадесети/ и УПИ Х-421 /десети за имот четиристотин двадесет и първи/ и от запад- УПИ IV-415 /четвърти за имот четиристотин и петнадесети/, съгласно Скица № 20/ТР- 5610 от 09.02.2021 година, издадена от Община П., което да бъде съобразено с обема на правото на собственост на страните.

Съдът намира, че е сезиран искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.

Ищецът твърди, че съгласно нотариален за покупко-продажба на недвижим имот № 10, том I, рег. № 256, дело № 9 от 20.01.2022 г. на В.Д. – нотариус с район на действие Районен съд – П., вписана под № 523 в Нотариалната камара е изключителен собственик на 1/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, тъй като с посочения нотариален акт Г.

Б.И. и Р.М.И. му продават собствените си 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, придобит на основание строителство, наследяване, съдебно решение и давностно владение.

Според твърденията на ищеца ответницата В. М. Б. е собственик на останалите 5/6 ид. части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **** по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 15.02.2021 г., с предназначение – жилище-апартамент /сутерен/, с брой нива на обекта 1, целият с площ по документ от 76 кв.м., който самостоятелен обект е построен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****, с адрес на поземления имот гр. П., ул. „****, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 53, том III, рег. № 538, дело № 813 от 03.04.1995 г.

Според ищеца, ответницата не се съобразява с обема на правото на собственост и ползва и частта на ищеца от конкретизирания по-горе недвижим имот. Посочено е от ищеца, че е направен опит за доброволно разпределяне правото на ползване, с което да не се нарушава правото на собственост на страните, но ответницата категорично отказвала, поради което се налагало разпределението на ползването на недвижимия имот да бъде направено от съда.

Ответницата В. М. Б., в законоустановения срок от един месец от връчването й на съобщението по установените в ГПК способи е подала отговор, в който сочи, че оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна, поради което моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск. С отговора на исковата молба ответницата предявява 2 насрещна искова претенция, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че В. М. Б. е собственик на недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, с предназначение - Жилище, Апартамент /СУТЕРЕН/, с брой нива на обекта 1, целия с площ по документ 76 кв.м., с административен адрес на самостоятелния обект в гр. П., ул. „****, построен в поземлен имот с идентификатор № *****, с адрес на поземления имот гр. П., ул. „****, целия с площ от 297 кв. м., трайно предназначение на територията, Урбанизирана, начин на трайно ползване, ниско застрояване/до 10м./, с номер по предходен план: 414, кв. 28, парцел V, представляващ Урегулиран поземлен имот /УПИ/ - V-414, кв. 28, по плана на гр. П., кв. ****.

Съдът е счел, че разглеждането на насрещния установителен иск значително би затруднило разглеждането на главния иск, тъй като предмета на доказване се отклонява от този на главния иск, поради което съдът е отделил в самостоятелно производство предявеният насрещен иск.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител, изразява становище, да бъде уважена изцяло исковата претенция, като разпределението бъде извършено. Претендира разноски.

Ответника, редовно призован, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание изразява становище, с което поддържа посоченото в отговора си, а именно, че иска е неоснователен, поради което моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

САМОСТОЯТЕЛНИЯ ОБЕКТ В СГРАДА предмет на разпределение на правото му на ползване е недвижим имот, с административен адрес: гр.*****, ет.0, ап.1 , с идентификатор **** по КККР на гр.П., одобрена със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 15.02.2021 г., с предназначение – жилище-апартамент /сутерен/, с брой нива на обекта 1, целият с площ по документ от 76 кв.м., който самостоятелен обект е построен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.

Според представените документи, ищеца и ответницата са съсобственици на самостоятелния обект в сграда /сутерен/, при права 1/6 ид. част за ищеца и 5/6 ид. части за ответницата като налице е обикновена съсобственост и при липсата на решение на мнозинството как следва да се ползва общата вещ искът по член 32, ал. 2 от ЗС е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В производството по член 32, ал. 2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общия имот. В това производство не се решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ, с оглед на което 3 производството не се определя като спорно и исково, а като съдебна администрация. За да бъде уважен иска за разпределяне на правото на ползване даден обект, следва да е налице възможност с оглед на фактическото положение, да се разпредели ползването съобразно правото на собственост. Тъй като страните не могат доброволно да разпределят правото на ползване, то съда следва да възприеме един от вариантите предложени от вещото лице.

Съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността и да постанови целесъобразното разпределяне на ползването, съобразено във възможно найпълна степен с действителните права на страните в съсобствеността.

Наличието на съсобственост между страните и притежавания от тях обем от права се установиха по безспорен начин в хода на производството, а именно: при права 1/6 ид. част за ищеца и 5/6 ид. части за ответницата.

С оглед изрично заявеното искане на страните, както и при съобразяване на фактическото положение, при което самостоятелния обект в сграда /сутерен/ се ползва и е разделено на две части, настоящият съдебен състав намира, че следва да разпредели ползването именно между посочените по-горе две групи съсобственици, като на всяка от тях предостави обща за ползване площ.

Разпределението следва да се съобрази с действителните права на страните в съсобствеността, като предостави възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на общата вещ.

Според константната съдебна практика, обективирана в решение № 147/01.02.2016 г. по гр.д. № 3037/2015 г., II ГО на ВКС, решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., I ГО на ВКС, решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., II ГО на ВКС, решение № 338 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 176/2008 г., III ГО на ВКС, решение № 59 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 67/2008 г., II ГО на ВКС, решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007 г., I ГО на ВКС, решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007 г., V ГО на ВКС и др., съдебната администрация се осъществява при съобразяване с правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и установеното фактическото състояние до възникване на спора, както и с предназначението на вещта, като съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.

Установеният принцип, че разпределените за ползване части от имота следва да съответстват по площ на правата на съсобственика в съсобствеността, търпи отклонения, когато те се налагат, за да се съобрази и фактическото ползване на имота и други специфични особености, относими към нормалното и спокойно ползване на общата вещ (в този смисъл – решение № 188 от 11.01.2017 г. по гр.д. № 2762/2013 г. I ГО на ВКС, решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 415/2010 г., I ГО на ВКС и др.) . Касателно настоящия случай не бяха събрани доказателства, че са налице такива специфични особености, които 4 да обосноват разпределение при различно съотношение от това на притежаваните идеални части.

Доколкото с решението по предявения иск съдът замества волята на мнозинството, респективно няма правомощия да излиза извън неговата компететност, ограничена единствено да определи начина на „служене с общата вещ съобразно нейното предназначение“, настоящият съдебен състав намира, че разпределянето на процесния самостоятелния обект в сграда /сутерен/ следва да бъде извършено, като се отчетат правата на всяка една от страните.

Съгласно Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Касателно настоящето производство не бяха предявени искове, нито бяха въведени възражения по надлежния ред относно оспорване на площта на дворното място и действителното положение. Предвид на което и настоящия състав следва да извърши разпределението съобразно действителното положение.