Решение № 82 от 03.11.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Сливен, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600021 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Х. Р. О., чрез неговия защитник адв. Д. Д. от АК – Сливен, срещу присъда № 260004/01.10.2021г. постановена по нохд № 201/2019г. по описа на Районен съд – К..

С атакуваната присъда подсъдимият Х. Р. О. е признат за виновен в това, че на 12.06.2019г. в село Я., община К. е държал огнестрелно оръжие - ловна пушка марка „ИЖ 27ЕМ" с фабричен № 072734617, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието осем месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 72/2018г. на PC - К., изтърпяването на което е било отложено за три години изпитателен срок, считано от 12.04.2018г., като е постановено същото да се изтърпи при първоначален строг режим.

Подсъдимият Х. Р. О. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя като материално и процесуално незаконосъобразен, а наложеното наказание - явно несправедливо. Заявява се, че обвинението срещу подсъдимия Х. О. е недоказано както на 1 досъдебно фаза, така и в хода на съдебното следствие. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на друга такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се заявява, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и несправедлива. Оспорва се извода на първата инстанция, че подсъдимият Х. О. е извършил инкриминираното деяние и в тази връзка се твърди, че по несъмнен и безспорен начин по делото е било доказано, че другият подсъдим Д. В. К. е забравил своята пушка в дома на Х. Р. О., с което е нарушил правилата за носене и съхранение на ловно оръжие и сключвайки споразумение с представителя на Районна прокуратура е получил наказание за това свое нарушение. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че са били събрани данни за нахождението на оръжието в дома на Х. О., като в действителност се е случило точно обратното – Д. К. сам е съобщил на лицата, които са го проверявали къде е забравил пушката си; съшият лично ги е завел в къщата на Х. О. и е показал къде е оставил пушката и раницата си. Сочи се в тази връзка, че всички свидетели са депозирали еднозначни и непротиворечиви показания затова какво се е случило на 11.06.2019г. в дома на Х. О. и че по никакъв начин не са били събрани каквито и да са свидетелски показания, че Д. К. е предоставил пушката на Х. О. за ползване. Акцентира се върху факта, че двамата подсъдими не владеят добре българския език и неправилното изграждане на словореда от тяхна страна е довело до неправилния извод на съда относно „предал" и „дал". Твърди се, че Обвиняемият Д. К. по никакъв начин не е предал владението върху оръжието си на Х. О.. Заявява се, че съдът превратно е тълкувал свидетелските показания като въз основа на това е достигал до грешни правни изводи позовавайки се на практиката на Върховния съд. Това се определя като немотивирано и необосновано. По отношение на наложеното наказание се прави оплакване, че същото е явно несправедливо, крайно завишено, некореспондиращо със събраните по делото доказателства. В тази връзка се оспорва приетото от съда наличие на многократно нарушение на чл.339 от НК от страна на подсъдимия О.. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно се настоява за изменение на присъдата и за намаляване на размера на наложеното наказание до размера на поисканото на наказание на представителя на прокуратурата.

В с.з. пред въззивния съд подс. Х. Р. О., редовно пР.ани, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба на посочените в нея основания, които накратко възпроизвежда и пред окръжния съд. Твърди, че по делото липсват доказателства подсъдимият да е ползвал или въобще да е вземал огнестрелното оръжие, като в тази връзка се сочи, че тази теза се потвърждава и от показанията на разпитания и пред въззивната инстанция свидетелД. К.. Настоява се за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, поради недоказаност на същото, а алтернативно – за изменение на присъдата и за намаляване на размера на наложеното наказание вкл. и предвид влошеното му здравословно 2 състояние.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен, заявява, че жалбата е частично основателна по отношение на съдържащото се в нея оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и в тази връзка се предлага присъдата да бъде изменена и да бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода на четири месеца.

Същевременно се обосновава извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което правилно и законосъобразно е постановена осъдителна присъда. По повод на това се оспорва основателността на жалбата, касаеща доказаността на обвинението и се настоява присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК намери жалбата за частично основателна – само по отношение на искането за изменение на присъдата и за намаляване на размера на наложеното наказание.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа страна е прието за установено следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура - Сливен, с който е повдигнато обвинение:

- срещу подсъдимия Д. В. К. - за престъпление по чл.339 ал.3 предл.2 алт.2 от НК, затова че на неустановена дата през периода 01-12.06.2019г в с.Я., общ.К. предал огнестрелно оръжие - ловна пушка марка „ИЖ-27ЕМ" с фабричен № 072734617, на Х. Р. О., който няма разрешение за придобИ.ето му и

- срещу подсъдимия Х. Р. О. - за престъпление по чл.339 ал.1 предл.2 алт.2 от НК, затова че на 12.06.2019г в с.Я., общ.К. държи огнестрелно оръжие - ловна пушка марка „ИЖ-27ЕМ" с фабричен № 072734617, без да има за това надлежно разрешение.

С протоколно определение от 23.01.2020г., постановено по НОХД № 80/2020г. на Pайонен съд - Сливен, е одобрено споразумението, постигнато между Районна прокуратура Сливен и защитника на подсъдимия Д. К., с което подсъдимият се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за четири години изпитателен срок. Подсъдимият К. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Сливен разноски, направени по досъдебното производство, в размер на 17.30 лева.

Подс. Х. О. и свид. Д. К., признат за виновен по посоченото по-горе дело на Районен съд - Сливен, живеели постоянно в с. Я., общ. К. и са приятели.

3

Свидетелят К. е ловец и му било издадено разрешително за носене на оръжие, валидно от 25.02.2016г. до 24.02.2021г. Притежавал ловна пушка марка „ИЖ-27ЕМ" с фабричен № 072734617.

Подсъдимият О. не притежавал разрешително за носене на оръжие.

На неустановен по делото ден, през периода от 01 до 12 юни 2019г., свид. Д. К. предал на подс. Х. О. описаната по-горе пушка.

През същия период в РУ на МВР - К. била получена оперативна информация за допуснати нарушения от страна на свид. Д. К. на правилата на ЗОБВВПИ.

С определение № 58/06.06.2019г., постановено по ЧНД № 127/2019г. на Районен съд - К., на основание чл.161 ал.1 от НПК било дадено разрешение да се извърши претърсване и изземване в дом, находящ се в с.Я., общ.К., ул. „И.“ № **, обитаван от лицето Д. В. К..

Разрешеното претърсване било извършено на 12.06.2019г., но в дома на свид. К. не било намерено законно притежаваното от него ловно оръжие.

Били събрани данни, че оръжието се намира в дома на подс. Х. О., поради което при условията на неотложност било извършено претърсване в обитавания от него дом на адрес с.Я., общ.К., ул. „И.“ № **. В коридора на къщата било намерено търсеното оръжие, поставено в зелена брезентова торба. Оръжието било разглобено и не стърчало от торбата.

Резултатите от претърсването и свързаното с него изземване на оръжието били обективирани в протокол, съставен на същата дата. В протокола за претърсване и изземване подс. Х. О. собственоръчно записал, че намерената в дома му пушка му е оставена от Д. К..

Оръжието било запечатано със стикер № А0909. Изготвен бил и снимков материал.

Иззетото оръжие било предадено за съхранение на младши полицейски инспектор КОС С.

И..

С определение № 64/13.06.2019г. постановено по ЧНД № 133/2019г. на Районен съд - К., протоколът от извършеното претърсване и изземване бил одобрен.

От прочетената и приобщена на основание чл.282 от НПК съдебно-балистична експертиза се установява, че изследваната ловна пушка представлява огнестрелно оръжие, технически изправна е и е годна да възпроизведе изстрел.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до констатации, които са идентични с тези направени от първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от него 4 факти, но е извършил достатъчно задълбочен анализ на наличните доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал. 3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена.

Първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е анализирал доказателствата по делото и правилно ги е преценил от гледна точка на последователност, непротиворечивост и в крайна сметка на достоверност.

В мотивите към присъдата си районният съд обосновано е преценил, че следва да се кредитират напълно показанията на разпитаните по делото полицейски служители – свидетелите Д. Д. и Т. Т. /по отношение на втория свидетел и тези приобщени по реда на чл.281 от НПК/.

Свид. Т., в качеството си на полицейски служител е участвал при извършването на претърсването в дома на свид. Д. К. по повод на получен сигнал, че това лице притежава и незаконно оръжие освен пушката, за което е имал издадено разрешение. Според този свидетел при претърсването в дома на свид. К. не било намерено и притежаваното от него законно оръжие, за което К. обяснил, че го е предоставил на подс. О..