Решение № 15203 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15203 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110172231 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл.137,ал.2,изр.2 ЗЕ .

Ищецът Ф”ООД е предявил иск за осъждане на ответника да му плати сумата от 4 302,33 лв , представляващи дължимото обезщетение за ползването на построеното от ищеца съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се в град София, УПИ ХХІІ-1417, кв.2,м. НПЯ Червена звезда, с административен адрес : град София, ул. **** през периода от 15.07.2023г. до 22.11.2024г.

Увеличението на размера на иска е допуснато на основание чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение в откритото заседание на 29.04.2026г. по искане на ищеца.

В хода на съдебното производство пълномощните на ищеца поддържат иска. При устните състезания в заседанието на 29.04.2026г. адвокат на ищеца е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представената на 08.05.2026г. писмена молба от пълномощник на ищеца.

Ответникът-„ТЕАД оспорва изцяло предявения иск видно от изявленията на пълномощника му в представения на 14.02.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се, че ищецът не е представил пред ответника всички необходими документи за осъществяване на процедурата по изкупуване на процесния енергиен обект. Сочат се доводи , според които за ответника не е възникнало задължение за плащане на цена за ползване на обекта, тъй като няма необоснован отказ за изкупуване на присъединителното съоръжение , какъвто е необходим според §4, ал.4а ПЗР на ЗЕ. Отбелязва се , че няма доказателства за твърдението на ищеца , че е собственик на процесните енергийни съоръжения.

1

В хода на съдебното производство юрисконсултът на ответника поддържа оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 29.04.2026г. юрисконсултът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно твърдението на ищеца за наличие на предходни съдебни дела :

Цитираните в обстоятелствената част на исковата молба гр.д. № 18885/2017г. по описа на СРС, 53 състав ; гр.д. № 1717/2021г. по описа на СРС, 52 състав и гр.д. № 38513/2022г. по описа на СРС, 61 състав имат за предмети искове по чл.137,ал.2 ЗЕ между същите страни , но с обект други имоти , поради което са неотносими към настоящото исково гр.д. № 72231/2024г. по описа на СРС, 68 състав.

Четвъртото посочено от ищеца дело - гр.д. № 39410/2023г.. по описа на СРС, 60 състав касае друг период и не е приключило с влязло в сила решение, поради което също е неотносимо към предмета на настоящото настоящото исково гр.д. № 72231/2024г. по описа на СРС, 68 състав.

Относно основателността на иска :

Предявеният иск е

ОСНОВАТЕЛЕН .

Видно от представените по делото Предвератилен договор за присъединяване на потребители , ползващи топлинна енергия за битови нужди № 610/ 08.10.2007г. между страните по делото , Разрешение за ползване № ДК-07-575/11.12.2007г. и Протокол акт образец 19 за установяване заършването и за заплащането на натурални видове СМР от 20.10.2007г. ищцовото дружество е изградило съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се в град София, УПИ ХХІІ-1417, кв.2,м. НПЯ Червена звезда, с административен адрес : град София, ул. **** включващо присъединителен топплопровод с уговорения диаметър и с уговорената съответна дължина по трасе и го е предоставило за ползване на ответното дружество.

Съгласно изрично посоченото в чл.7,изр.2 и чл.23, изр.2 от Предвератилен договор за присъединяване на потребители , ползващи топлинна енергия за битови нужди № 610/ 08.10.2007г. между страните до прехвърлянето на собствеността на съоръженията, потребителят , т.е. ищцовото дружество е собственик на тези съоръжения. Следвателно възражението на ответника за недоказаност на собствеността върху процесните съоръжения е неоснователно.

Според чл.137,ал.1 ЗЕ съоръженията за присъединяване на клиенти на топлинна енергия се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Съгласно чл.137,ал.2 ЗЕ изграждането на тези съоръжения може да се извърши от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие (както е в разглеждания случай) , но тогава топлопреносното предприятие заплаща цена за ползването на тези съоръжения , а собствеността върху тях се прехвърля в срок до три години , като отношенията се уреждат в 2 договора за присъединяване (чл.137,ал.3 ЗЕ).

По настоящото дело няма нито твърдения , нито доказателства през процесния период от 15.07.2023г. до 22.11.2024г. собствеността върху процесните съоръжения да е прехвърлена на ответника.

Страните не спорят , че през процесния период от 15.07.2023г. до 22.11.2024г. ответното дружество е ползвало процесните съоражения.

Поради ползването на процесните съоръжения от ответника през процесния период от 15.07.2023г. до 22.11.2024г. той дължи на ищеца обезщетение по чл.137,ал.2,изр.2 ЗЕ, което според приетото в заседанието на 29.04.2026г. заключение по съдебно-техническата експертиза е в размер на 4 302,33 лв.

По делото не са представени доказателства за изпълнението от ответника на задължението по чл.137,ал.2,изр.2 ЗЕ, което е в доказателствена тежест на ответника.

Съобразно принципа, установен в чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , доказването на изпълнението на зъдълженията е в доказателствена тежест на длъжника по облигационното (или търговското) правоотношение, а в конкретния случай това е ответникът. По настоящото дело не са представени доказателства, че ответникът е платил дължимото обезщетение по чл.137,ал.2,изр.2 ЗЕ. Поради това съдът прилагайки правните последици , в които се състои доказателствената тежест съобразно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК във връзка с чл.137,ал.2,изр.2 ЗЕ, приема , че за ответника продължава да съществува изискуемо задължение за плащане на обещетение по чл.137, ал.2, изр.2 ЗЕ.

Следователно на ищеца в качеството му на кредитор следва да бъде присъдена сумата от 4 302,33 лв. Искът по чл.137,ал.2,изр.2 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото:

На основание чл.78,ал.1 ГПКна ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, изразяващи се в платените от него държавни такси (общо 172,10 лв – сбор от първоначалната такса от 50 лв и таксата за увеличение на размера на иска от 122,10 лв , колкото е левовата равностойност на платените 62,43 евро) , депозити за съдебно-техническа експертиза (общо 615,40 лв) и адвокатско възнаграждение (800 лв видно от представените Договор за правна помощ и съдействие от 20.11.2024г. и фактура № 258/19.11.2024г.).

Възражението на ответната страна за прекомерност на уговорения и платен от ищеца адвокатски хонорар е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, доколкото уговорения и платен хонорар от 800 лв е съизмерим с минимално адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС и съответства на фактическата и на правната сложност на делото с оглед неговия предмет , както и на размера на иска.

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът е уважен изцяло.

3

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Т ЕАД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф”ООД , ЕИК: ***, гр. София , ул. ****, със съдебен адрес: гр.София, бул.*** Търговски дом, вх.Б, кантора 313, чрез адв. К. Гигова, на основание чл.137,ал.2,изр.2 ЗЕ сумата от 4 302,33 лв (четири хиляди триста и два лева и тридесет и три стотинки) , в еврова равностойност 2 199,75 евро (две хиляди сто деветдесет и девет евро и седемдесет и пет евроцента), представляващи дължимото обезщетение за ползването на построеното от ищеца съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се в град София, УПИ ХХІІ-1417, кв.2,м. НПЯ Червена звезда, с административен адрес : град София, ул. **** през периода от 15.07.2023г. до 22.11.2024г. , заедно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба- 05.12.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1 587,50 лв (хиляда петстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), в еврова равностойност 811,68 евро (осемстотин и единадесет евро и шестдесет и осем евроцента) , представляващи направените от ищеца разноски по насотящото исково дело – платените държавни такси, депозити за съдебно-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4