Протокол № 1227 от 22.06.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1227 гр. Варна , 22.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20203100103528 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 15:35 часа се явиха:

Ищецът ЮЛ. КР. СТ., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от АДВ. Ю.Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответникът СТ. Т. Б., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от АДВ. П.Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещите лица Т. К. Авр. И М. М. Цв. Г. , редовно призовани, се явяват. Депозирали заключение в срок.

Свидетелят Д.А. А., редовно призован, не се явява.

АДВ. Д.: Моля, да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 11**5/10.06.2021 година заключение по допуснатата комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещите лица.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица, с оглед на което 1 снема самоличността им, както следва:

Т. К. Авр. на 59 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

М.М. Ц. - Г. на 46 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.-Г.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: По принцип Постконтузионен синдром кореспондира с тежестта на мозъчната травма, като в случая е била сериозна, но възстановяването или поскоро подобрението сравнително бързо е настъпило, предвид младата възраст и индивидуалните особености на организма. Остатъчните симптоми говорят за такъв Постконтузионен синдром и те са свързани с лесна уморяемост, раздразнителност, нарушения в съня. Тези симптоми в момента не се лекуват, а е било необходимо в един попродължителен период от време да се приемат медикаменти, защото те биха подобрили като цяло състоянието. Да, с времето те ще се редуцират, ще намалеят, но дали изцяло ще отзвучат е трудно да бъде отговорено. Лесната уморяемост вероятно ще отзвучи. Ако в резултата на травмата на мозъка има контузионно огнище, което може да индуцира епилептични припадъци досега те щяха да бъдат проявени, т.е. да има припадъци, но ако ищецът не спазва хигиенен режим на труд и почивка, приема алкохол, натоварвания като компютри и визуални шумови натоварвания, стоене на слънце, то тогава не е изключено да отключи епилептични припадъци, но към момента няма данни.

Имаше непоследователност в поведението на изследването лице. На моменти показваше, че не разбира достатъчно добре въпросите, а същевременно успяваше да каже по-диференцирани неща. Като цяло интелектът е граничен в резултат на нисък образователен ценз и социална среда, но това не означава, че той не се ориентира добре.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.-Г.: Забелязах, че има симулация, когато изследвах когнитивни процеси. При изследване на памет и внимание забелязах, че има противоречие в количественото изражение на различните показатели на паметта. Специалист може да установи това противоречие. Има нарушения в когнитивния процес в резултат на черепномозъчната травма, но има и известна степен на симулация. Преувеличението е в слаба степен.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Дори и да беше лекуван, такава тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, нямаше да бъде напълно излекувана, но би подобрило състоянието му и функционирането му. Възможно е симптомите като световъртеж, лесна уморяемост, 2 нарушения в съня да са и от невротичен произход, чисто теоретично, но в случая при такава травма, която е доказана вероятността да бъдат невротични е много малка. В случая става въпрос точно за класически признаци на Постконтузионен синдром.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.-Г.: Написала съм в резултатите от заключението, че не може да се даде количествена оценка на интелекта поради ниската грамотност. Тестът не предполага внушаемост, там се изследва невербален интелект. Има ниско познавателно развитие, има занижен речников запас, не може да отличава съществено от несъществено, не може да прави метаабстрактни заключения. Има нарушения в мисловния процес, но те не са по форма и съдържание, а количествени.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Психопатологичните симтпоми на интелекта и паметта в случая са различни. В случая става въпрос за количествени промени, а не за качествени, защото всички психични сфери – мисленето, волята, интелекта могат да имат количествени нарушения и качествени. Като говорим за психопатологични симптоми в конкретния случай при обследваното лице, нямаме качествени нарушения, а количествени и то в интелекта.

Постконтузионен синдром е психичен израз на органични промени от травматичен характер, т.е. психична изява на нарушение на мозъчните функции в резултат на травма.

Възможно е вниманието да е нарушено и обработката на информация да е занижена и лесната уморяемост, която може да бъде не само физическа, а и психическа, но нямаме данни предварително за това, каква е била личността преди травмата.

Посттравматичното стресово разстройство настъпва при много силен стрес, който е свързан с живота и здравето на личността и неговите близки и обичайно протича в друга характеристика. Има данни за реакция на остър стрес, но не е посттравматичен. Това, което го е спасило от острата стресова реакция е, че той е загубил съзнание и има амнезия за този период. Има данни за фобия и страхово изживяване, свързано със ситуацията и тази вечерна тревожност, която е чисто психологическа, а не от контузионен характер. Вечер, когато стане той чува стъпки, гласове, като това състояние се нарича състояние на тревожно очакване при хора, които се страхуват и очакват нещо лошо да им се случи, като психологическа последица.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.-Г.: Точките са стойности по скалите, които формират личността. Да, те са леко завишени. В случая този тест при него не симулира.

Тревожността е ситуативна, свързана е с побоя и с лицето, от което е понесло побоя – ответника. Тези страхови изживявания са по-интензивни предвид това, че побоя е нанесен в дома на ищеца, а това е място, в което обикновено човек се чувства най-сигурен и найзащитен, а и побоят е нанесен пред очите на детето му, съответно това травмира детето, защото бащата е човекът, който трябва да защитава, т.е. той се е чувствал унизен пред собственото си дете. Това, което ми сподели лицето е, че изпитва страх от повторно подобно събитие. Единственото, което споделя в момента за ответника е, че се страхува.

3

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица в размер на по **0 лева, платими от бюджета.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО.

АДВ. Н.: Не възразяваме срещу водените свидетели.

СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит като свидетели: З.М.Й., С.Е.Д., Б.М.М. и К.И.К. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

З.Й.М., ЕГН ********* на 60 години, българска гражданка, неосъждана, майка на ищеца, без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

СВИД. М.: Заедно живеем с Ю., но съм повече в чужбина. Когато се случи инцидента бях в чужбина. Есента на 2019 г. се случи инцидента. Тогава бях в чужбина.

Върнах се веднага след като ми се обади дъщеря ми, защото каза, че брат й си заминава. Аз същия ден си тръгнах и като се върнах състоянието му беше тежко. Върнах се на 23 или 24 октомври. Той беше още в болницата в кома. Лежеше в Окръжна болница. Излезе от кома на седмия ден. Като излезе от кома не ни познаваше. Аз като се прибрах два дена си бях в къщи и на третия ден се обаждат на дъщеря ми някой да отиде да му смени памперсите. Те е предложила да отиде, защото аз не съм добре със сърцето, но те казали, че трябва майката да отиде. Аз отидох и той нито ме познаваше, а и аз не познавах детето си, беше променен.

Болеше го главата много. Нищо не казваше, само се удряше по главата и пъшкаше. Изписаха го на деветия ден. Прибрахме го у дома. Минаха 20 дни преди да започне да ни разпознава.

Имаше дни, в които ни разпознаваше и дни, в които не. Той детето си не познаваше. Имаше 4 две деца в къщата - неговото и на сестра му. Как може да влиза господина при две деца и да ги плаши. Просто не го познавам. Когато направи месец след изписване го изпратих в Испания с мъжа ми, защото имахме познати лекари и се надявах да му помогнат, но нямаше документи за болницата и се върна отново в България. Имаше постоянно болки и още има.

Около година все имаше болки. Не мога да го изпратя на работа. Аз си чувствам детето, а и виждам, че постоянно се държи за главата. Сам си гледа детето и трябва да изкарва някой лев, защото аз трябва да си замина.

Жената на ответника и Б. дойдоха в моята къща, искаха да се разберем, но не е ставало дума за пари. Идва при мен и ми казва, че съм била много урсуз, а аз й казах, че не съм я канила да идва. Искаха да се разберем, но не сме говорили за пари. Тя искаше да си изтегля делото.

Около шест месеца ходеше с памперс. Той ходеше, но аз му слагах, защото се изпускаше, не му държеше главата. Знам, че Ю. работеше при С.. Не ми е казвал за отношенията им. Ю. ми каза, че е взел колата на С., за да вземат дърва. Същият ден детето на С. е имало рожден ден. С. му е казал да вземе, а те ще се почерпят. Казал му като мине малко време да отиде да се почерпят. Той взема колата и отива. Чух от хората, че е катастрофирал, но не съм видяла и не вярвам.

Сега Ю. се оплаква от главата си.

Когато бях тук във ваканция С. ми докара дърва, колата беше една зелена или синя.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

С.Е.Д., ЕГН ********* на 24 години, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СВИД. ДИМИТРОВ: Знам за инцидента при който Ю. претърпя травма. Каза ми, че са го били у тях пред детето. Аз го видях около месец след инцидента. Можеше вече да става, но не беше добре както сега. Тогава не ме позна много. Не ме помнеше много добре.

Аз му казах името си. Когато се видяхме за първи път бяхме само двамата. Той когато беше в болницата аз отидох да го видя, но не ме пуснаха, пуснаха само майка му. След като се прибра след седмица отидох у тях да го видя. Мина време докато се пооправи. Изпитваше силни болки. Той ми е казвал, че изпитва силни болки. Майка му помагаше да ходи до тоалета, но той се изпускаше и затова го гледаше с памперси. Това продължи доста време.