Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2201 от 21.09.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1472/2022
Вид
Определение № 2201
Подписан
21.09.2022
В сила
21.09.2022
Състав
Йорданка Георгиева Майска, РАДОСТИНА ПЕТКОВА ПЕТКОВА, Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 3 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2201 гр. Бургас, 21.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20222100501472 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 279 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на ищеца И. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.

С., кв. С., бл. *, вх. *, ап. * против разпореждане № 1856 от 10.11.2021г., постановено по гр. дело №1294/2021 г. по описа на РС - Несебър, с което е върната исковата му молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се излагат съображения за неговата незаконосъобразност.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е редовна съгласно изискванията на чл. 279 вр. с 274 и сл. вр. с чл.

260 и чл. 261 от ГПК. Подадена е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред районният съд е образувано по исковата молба на ищеца И. Г.

Д. за осъждане на ответната Община Несебър да му заплати сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забавеното плащане на претендираните суми от увреждането до окончателното им заплащане. В исковата си молба ищецът е направил искане да бъде освободен от заплащане на дължимата по делото държавна такса и да му бъде назначен особен представител.

Представил е декларация за материално и гражданско състояние с посочване, че няма 1 движимо и недвижимо имущество, както и, че няма трудови доходи, не е семеен и не е в добро здравословно състояние.

Районният съд, като е счел, че са налице нередовности на исковата молба, с разпореждане от 07.10.2022г. я е оставил без движение, като е дал на ищеца конкретни указания за привеждането й в съответствие с чл. 127, ал. 1, т .4 и т. 5 от ГПК, в т.ч. и да изложи съображенията си, поради които е поискал предоставяне на правна помощ и да посочи и представи доказателства за наличието на предпоставките по чл. 23, ал. 3 от ЗПП.

Разпореждането от 07.10.2022г. е редовно връчено на ищеца лично на 25.10.2022г., като в указания срок същият не е изпълнил дадените указания.

С обжалваното разпореждане от 10.11.2021г. районният съд, без да се е произнесъл по направените в исковата молба искания по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 от ГПК, е приел, че в предоставения едноседмичен срок ищецът не е отстранил нередовностите съгласно дадените указания, поради което е върнал исковата му молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С определение № 2057 от 22.12.2021г., постановено по в.гр. дело № 2084/2021 г. по описа на ОС- Бургас, въззивното производство е прекратено и делото е върнато делото на РС- Несебър за произнасяне по искането на ищеца И. Г. Д., направено в първоинстанционното производство за освобождаването му от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ на основание чл. 95 от ГПК.

С определение от 12.01.2022г. районният съд е оставил без уважение исканията на ищеца за освобождаването му от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ на основание чл. 95 от ГПК. Посоченото първоинстанционно определение е обжалвано пред въззивния съд, като същото е потвърдено с влязло в законна сила определение № 1755 от 26.07.2022г., постановено по в.гр. дело № 223/2022 г. по описа н а ОС- Бургас и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба е постановено преждевременно при неправилно приложение на чл. 129, ал.3 от ГПК.

За да бъде прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК, следва да е налице неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на посочените от съда нередовности по чл. 127 и чл. 128 ГПК.

В случая, обжалваното разпореждане, с което исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е постановено след безрезултатно изтичане на първоначално дадения на ищеца срок за отстраняване на констатираните от съда нередовности. Същото обаче е постановено преждевременно преди произнасяне на съда по исканията на ищеца по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 от ГПК с влязъл в законна сила съдебен акт. Следва да се отбележи, че независимо от първоначално дадените указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК при наличие на отправени до съда искания по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 от ГПК, съдът първо дължи произнасяне по тях, като в случай, че откаже уважаването им с влязъл в законна сила съдебен акт, следва 2 да даде на ищеца нов срок за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба с ново предупреждение за последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК при неизпълнение /в т.см. определение № 595 от 21.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5060/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. Като не е сторил това, а е прекратил делото без преди това да се произнесе по исканията на ищеца чл. 83, ал. 2 и чл. 95 от ГПК и без след това да му даде нов срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт.

С оглед горните съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1 8 5 6 о т 10.11.2021г., постановено по гр. дело №1294/2021 г. по описа на РС - Несебър, с което исковата молба на И. Г. Д., ЕГН:

********** е върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

ВРЪЩА делото на РС – Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3