Решение № 165 от 07.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. С., 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с. III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Елизабета Д. Николова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело № 20231800200644 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 44, вр. чл. 45 от ЗЕЕЗА.

Образувано по искане вх.№ 8986/08.11.2023 г. и допълнение към искане вх.№8986/08.11.2023 г., внесено от О. п. – С. за изпълнение на две европейски заповеди за арест, издадени от компетентните съдебни органи на Ф. Р. Г. – от ОС – С. на 02.10.2023 г. и от РС – С. на 06.11.2023 г. (пр.пр. 3426/2023 г. по описа на СОП) за предаване с цел провеждане на наказателно преследване по отношение на б. гражданин А. М. М., роден на ********* в с.С., с лична карта №**********, с адрес по местоживеене: гр.С., ж.к. „Б.“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**

Исканото лице А. М. е било задържано на ГКПП – К. за срок от 72 часа с постановление от 07.11.2023 г. на СОП на осн. чл.42, ал.2 от ЗЕЕЗА, считано от 07,00 часа, поради необходимостта от получаването на ЕЗА в превод на български език. С определение № 787/09.11.2023 г. , постановено по ЧНД № 624/2023 г. по описа на ОС – С. по отношение на исканото лице А. М. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Видно от материалите, по делото са приложени две европейски заповеди за арест по отношение на едно и също лице, които касаят две различни наказателни производства, водени срещу него във ФР Г. Първата заповед за арест е издадена на 02.10.2023 г. по дело 2KLs 2/23 на О. с. – гр.С., 1 а втората по дело 7 Gs3111/23 на Р. с . - гр.С.. ЕЗА от ОС – С. е издадена с оглед искане за задържане на лицето и предаването за провеждане на наказателно производство във Ф. Р. Г. от О. с. – гр.С. за 59 на брой престъпления. Сочи се, че лицето е извършило престъпления квалифицирани като умишлена несъстоятелност /58 на брой/ и измама със субсидии по смисъла на §264, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, §283, ал.1, т.1, §283а, изр.2, т.1, §25, ал.2, §52 и §53 от г. Наказателен кодекс за финансови измами. Посочено е още в ЕЗА, че за престъпленията по §264 от г. НК, максималното предвидено наказание е 10 години „лишаване от свобода“, а за престъпленията по § 283а максималното предвидено наказание също е 10 години „лишаване от свобода“. Издаващият орган е направил отбелязване във формуляра на ЕЗА, че престъплението измама, попада сред 32 престъпления, за които не следва да се изследва наличието на двойна наказуемост, като е направена отметка, че престъплението представлява „измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията от 26 юли 1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности“.

Вписано е в процесуалния документ, че ЕЗА е издадена въз основа на заповед за арест от 22.09.2023 г., издадена от О. с. – С..

Втората европейска заповед за арест е издадена на 06.11.2023 г. от Р. с.

– С., като с нея се иска предаване на лицето А. М., за да бъде наказателно преследван за пет на брой престъпления. За три от престъпленията описани в ЕЗА е посочено, че представляват „трафик на хора“, като е направено и съответното отбелязване във формуляра на ЕЗА и са наказуеми с „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца до 10 години. Другите две престъпления, за които се иска лицето да бъде предадено на г. съд, са посочени като задържане и присвояване на трудово възнаграждение и нанасяне на опасна телесна повреда. В писмото от 30.11.2023 г., с което е предоставена допълнителна информация по искане на ОС – С. от РС – С. е посочено, че първото престъпление е наказуемо с глоба или лишаване от свобода за срок от 3 г., а второто престъпление с лишаване то свобода за срок от 6 месеца до 10 години. Посочено е също така в ЕЗА, че същата е издадена въз основа на издадена от р. с. заповед за предварително задържане под стража в следствения арест поради бягство и опасност от бягство.

В производството пред съда, в открито съдебно заседание на 27.11.2023 г. Б. гражданин А. М. М. изрази съгласие за незабавно предаване на съдебните власти на Ф. Р. Г.. Заявява, че не се отказва от принципа на особеността. Съгласието на исканото за предаване лице е обективирано в протокола, подписан от него и назначения му служебен защитник – адв.М. Н. от САК. На исканото лице е разяснено правото в тридневен срок от предоставянето на съгласие за незабавно предаване да поиска оттеглянето му.

Предвиденият в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на съгласието е изтекъл на 30.11.2023 г. В този срок Б. гражданин 2

А. М. не е оттеглил съгласието си за незабавното му предаване на компетентните власти на ФРГ.

Представителят на С. о. п. поддържа искането, като счита, че са изпълнени законовите условия за допускане на поисканото от компетентните власти на ФРГ предаване на б. гражданин А. М. М..

Служебният защитник на исканото лице – адв. М. Н. заема становище за предаване на лицето в съответствие с изразеното от него съгласие.

Исканото лице А. М. иска да бъде предаден на съдебните власти във ФР Г.по най-бързия начин.

С. о. с., като обсъди доводите на страните и прецени събраните в производството по чл. 44 ЗЕЕЗА писмени доказателства, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да бъде постановено решение за предаване, на което и да е лице, по искане на друга държава членка на ЕС въз основа на издадена ЕЗА при заявено съгласие от лицето да бъде предадено, е необходимо да са налице положителните предпоставки по чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА и да не са налице отрицателни (препятстващи) предпоставки по чл. 39 ЗЕЕЗА, както и срещу исканото лице да няма висящо наказателно производство или то да не трябва да търпи наказание за престъпление, различно от това, за което е издадена ЕЗА /чл.45, ал.1 от ЗЕЕЗА/.

Настоящият състав счита, че са налице условията за уважаване на искането за предаване на исканото лице А. М. М. на основание издадените две европейски заповеди за арест, от О. с. – С., ФР Г.на 02.10.2023 г. по наказателно дело 2KLs 3/23 и от Р. с. – С., ФР Г.на 06.11.2023 г. по наказателно дело Gs 3111/23, поради следните съображения:

По форма, съдържание и превод на български език представените от О. С. европейски заповеди за арест отговарят на изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА. Същите са получени чрез ШИС от г. власти, като сигналът до Дирекция „МОС“ при МВР по отношение на първата ЕЗА от 02.10.2023 г. е придружен от А форма на английски език и ЕЗА на немски език.

Впоследствие след уведомяване на компетентните власти във ФР Г.за задържане на лицето в ОП – С. е била изпратена и друга ЕЗА, издадено по отношение на исканото лице А. М. от 06.11.2023 г. с цел предаването му на РС – С., за да бъде водено наказателно производство срещу него.

Двете европейски заповеди за арест, предмет на разглеждане в настоящото производство са издадена от съдебен орган съответно О. с. – С. и Р. с. – С..

Европейските заповеди за арест съдържат минималния изискуем обем от данни по чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА. В първата ЕЗА издадена на 02.10.2023 г. от О. с. – С. е посочено, че Б. гражданин А. М. се издирва във връзка с водено наказателно производство за 58 случая на извършено престъпление умишлена несъстоятелност и измама със субсидии по смисъла на по смисъла на §264, 3 ал.1, т.1, ал.2, изр.1, §283, ал.1, т.1, §283а, изр.2, т.1, §25, ал.2, §52 и §53 от г.

Наказателен кодекс за финансови измами. Съгласно посоченото в ЕЗА за престъпленията по §264 от г. НК, максималното предвидено наказание е 10 години лишаване от свобода, а за престъпленията по § 283а максималното предвидено наказание също е 10 години лишаване от свобода. За престъплението измама, което намира своя аналог в разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК на Р Б., е отбелязано още, че не следва да се изследва наличието на двойна наказуемост, тъй като за същото е предвидено наказание над три години „лишаване от свобода“.

Б. съд следва да провери налице ли е изискването на чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА по отношение на останалите 58 престъпления, които представляват „особено тежък случай на умишлена несъстоятелност“ по смисъла на §283а от г. НК. Съставът на тези престъпления гласи, че който в случай на свръхзадлъжнялост или предстояща или вече настъпила неплатежоспособност присвои или укрие части от имуществото си, които в случай на откриване на производство по несъстоятелност представляват част от масата на несъстоятелността, или унищожи, повреди, или направи същите неизползваеми по начин, който противоречи на изискванията за редовно водене на стопанска дейност или домакинство, и при това действа ръководен от желание за печалба се наказва за престъплението „особено тежък случай на умишлена несъстоятелност“. Престъпление със сходни елементи от обективна и субективна страна, като тези описани в ЕЗА, се открива в чл.227 в, ал.1, т.1 и т.2 от НК на Р Б. – „умишлен банкрут“, което е наказуемо с лишаване от свобода до три години. С оглед обстоятелството, че описаното поведение представлява престъпление и съгласно българското законодателство и че предвидената наказуемост на деянието съгласно законодателството на издаващата държава е от 10 години „лишаване от свобода“, съдът намира, че са налице условията на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА, поради което исканото лице А. М. следва да бъде предадено на ФРГ, за да бъде наказателно преследвано и за 58 на брой престъпления „умишлена несъстоятелност“.

Втората европейска заповед за арест, приложена по прокурорската преписка е издадена на 06.11.2023 г. от Р. с. – С. с цел предаване на исканото лице А. М. за наказателно преследване за общо пет престъпления, които е посочено, че представляват принудителен труд, експлоатация на трудова сила, задържане и присвояване на трудово възнаграждение и нанасяне на опасна телесна повреда съгласно § 232в, I, т.1, §233, I, т.1, §266а, §223, §224, I, т.2, т.5, §52 и §53 от г. Наказателен кодекс. Посочено е още в ЕЗА, че за престъпленията, описани в ЕЗА, е предвидено наказание в максимален срок от 15 години, без да става ясно дали за всяко едно престъпление предвиденото наказание „лишаване от свобода“ е в такъв размер. С оглед наличието на неясноти в издадената ЕЗА, О. с. – С. е отправил искане на 16.11.2023 г. за предоставянето на допълнителна информация от издаващия орган, която е била изпратена от компетентните органи на ФР Г.по имейл на 4

30.11.2023 г. От допълнителната информация, предоставена от Р. с. – С., чрез прокурор К. Н., ръководител на прокуратурата в гр.С., ФР Г. се установява, че престъпленията, за които се иска предаването на А. М. са както следва: по точка 1 на ЕЗА: обвинението е за опасно телесно нараняване, §223, 224 I №2 StGB, наказуемо с лишаване от свобода от 6 месеца до 10 г. лишаване от свобода. По точка 2, 4 и 5 от ЕЗА обвинението е за принудителен труд във връзка с експлоатация на труд съгласно §232 В I №1 /принудителен труд/ §233 I №1 /експлоатация на труд/ StGB. Наказуемостта на престъплението принудителен труд е от 6 месеца до 10 г. лишаване от свобода , а на експлоатация на труд – глоба или затвор до три години . Посочено е още в писмото, че това са две криминални прояви, които формират едно престъпление. В предоставената допълнителна информация се сочи още, че обвинението по точка 3 от ЕЗА, представлява удържане и присвояване на заплати, Раздел 226 А StGB и е наказуемо с глоба или лишаване от свобода за срок от три години. С оглед на така направените уточнения и отбелязването от издаващия орган във формуляра на ЕЗА, че част от престъпленията представляват „трафик на хора“, което намира своя аналог в нормата на чл.159А от НК на Р Б., а именно за обвинения по точки 2, 4, 5 от ЕЗА, съдът намира, че не следва да изследва наличието на двойна наказуемост, тъй като в ЕЗА е посочено, че те изпълват критерия на чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА и са наказуеми в издаващата държава ФР Г.с повече от три години „лишаване от свобода“, а именно до 10 г. „лишаване от свобода“. Останалите две престъпления опасно телесно нараняване и присвояване на заплати, така както са описани в ЕЗА, издадена на 06.11.2023 г., представляват престъпления и по законодателството на Р Б. първото по чл.130, ал.1 от НК, а второто по чл.206, ал.1 от НК. С оглед обстоятелството, че първото престъпление е наказуемо с лишаване от свобода за срок от 6 месеца до 10 години, а второто с глоба или лишаване от свобода за срок от 3 години в издаващата държава, същите отговарят на изискванията на чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА и представляват екстрадируеми престъпления, поради което няма пречка исканото лице да бъде предадено на съдебните органи на ФР Г.за наказателно преследване и за тези две престъпления.