Решение № 1858 от 24.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1858 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330113831 по описа за 2023 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Пловдив е предявил срещу ответника В. Б. Т. с ЕГН:********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 3 138, 47 лева стойността на неплатените суми за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.05.2019 г. до 12.04.2023 г.; СУМАТА 409, 90 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 31.01.2023 г ЗАЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от ***** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****г. по ч. гр. дело № ***** г., по описа на РС-П..

В исковата молба се твърди, че за процесния период. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за притежаван от него обект, находящ се в гр. ******** , като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно 1 описани в исковата молба. Предвид забава в плащанията, абонатът дължи и мораторна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил собственик на недвижим имот в гр. ***************и фигурирал в базата данни на оператора, като отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът отговарял за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В имота на потребителя количеството предоставени ВиК услуги било определено по чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия на ищцовото дружество, действащи за процесния период.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. дело. Издадена била заповед за изпълнение за процесните суми, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед изложеното е предявен иск за установяване на вземането по заповедта. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето 2 защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски в размер на 100 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 120,97 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Б. Т. с ЕГН:********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250, следните суми: сумата в размер на 3 138, 47 лева стойността на неплатените суми за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.05.2019 г. до 12.04.2023 г.; СУМАТА 409, 90 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 31.01.2023 г ЗАЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от ***** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****г. по ч. гр. дело № ***** г., по описа на РС-П..

ОСЪЖДА В. Б. Т. с ЕГН:********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата от общо 220,97 лева съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и– разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. дело № ***** г., по описа на РСП., **гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3

4