Определение № 26951 от 26.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26951 гр. София, 26.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261110111042 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба от ЗД „би“ АД против ЗК „ли“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 2313,08 евро (4 524,00 лева), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ по полица № *** за причинени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.10.2022 г., имуществени вреди на товарен автомобил „Ддд“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 23.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.10.2022 г. около 18:30 ч. в гр. София, на бул. „бя“, на 180 метра преди кръстовище, образувано от бул. „Аиег“ и бул. „бя“, настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „хе“ с рег. № С***, лек автомобил „шс“ с рег. № ***, лек автомобил „фп“ с рег. № *** и товарен автомобил „Ддд“ с рег. № ***, при което водачът на лекия автомобил „хе“ поради загуба на контрол върху управляваното от него моторно превозно средство последователно ударил трите спрели пред него автомобила. Представителят на дружеството поддържа, че между ЗД „би“ АД и „мт“ ЕООД бил сключен договор за имуществена застраховка „Автокаско“, обективиран в застрахователна полица № *** за товарен автомобил „Ддд“, действаща към датата на процесното събитие. В исковата молба са изложени твърдения, че гражданската отговорност на виновния за настъпване на пътния инцидент водач на лек автомобил „хе“ била застрахована при ответника. По повод настъпилото застрахователно събитие при ищеца била образувана ликвидационна преписка, при която след извършена оценка е установено, че уврежданията на застрахования автомобил представляват тотална щета по смисъла на чл.

390 КЗ. Представителят на ищеца поддържа, че на собственика на увреденото моторно превозно средство е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 524,00 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че след изплащане на обезщетението ищецът встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като въпреки отправената регресна покана ответникът не е изплатил претендираната сума.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискана 1 административно-наказателната преписка, образувана във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Направено е искане ответникът да бъде задължен да представи застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за лек автомобил „хе“ с рег. № С***. Направено е искане да бъде допуснато изслушване на съдебно-автотехническа експертиза по поставените в исковата молба задачи, като е поискано заключението да бъде изготвено след събиране на гласни доказателствени средства. Направено е искане в случай, че ответникът оспорва наличието на правоотношение по имуществената застраховка „Автокаско“ и/или изплащането на застрахователното обезщетение за увредения товарен автомобил да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ли“ АД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ххп оспорва исковата претенция по размер. В депозирания отговор са изложени доводи за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като заявеният размер надхвърля действително претърпените вреди към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Представителят на ищеца сочи, че при определяне на размера на обезщетението следва да бъдат съобразени разпоредбите на Кодекса за застраховането относно действителната стойност на увреденото имущество, а при установяване на тотална щета – и стойността на запазените части на автомобила, която следва да бъде приспадната при определяне размера на дължимото обезщетение. При условията на евентуалност пълномощникът поддържа, че ако не се установи наличие на тотална щета, обезщетението следва да бъде определено съобразно действителната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увреденото моторно превозно средство към датата на настъпване на произшествието. При условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че същите надхвърлят размерите разписани в Наредба № 1/2004г.

С отговора не са оспорени поддържаните от ищеца твърдения относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на процесния увреден товарен автомобил „Ддд“ с рег. № *** към датата на процесното пътнотранспортно произшествие, че на 23.10.2022 г. е възникнал описания в исковата молба пътен инцидент по вина на водача на лек автомобил „хе“ с рег. № С***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника и, че по силата на договора за застраховка „Каско“ ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения товарен автомобил сумата в размер на 2313,08 евро.

С отговора е направено е искане да бъдат допуснати допълнителни въпроси по съдебноавтотехническа експертиза.

По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на страните:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на действително застрахователно правоотношение между него и собственика на увреденото моторно превозно средство по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, за което ответникът носи риска, както и че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, който не надхвърля действително претърпените вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на обстоятелствата, разпределени в доказателствена тежест на ищеца, както и да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, включително твърденията си 2 относно размера на действително претърпените вреди и наличието на запазени части при евентуална тотална щета.

При съобразяване на поддържаните от страните доводи и оспорвания, на основание чл.

146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 23.10.2022 г. е настъпило описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, че към датата на настъпването му между ищецът и собственика на товарен автомобил „Ддд“ с рег. № *** е съществувало валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Автокаско“, че към същата дата гражданската отговорност на водача на лек автомобил „хе“ с рег. № *** е била застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че водачът на лекия автомобил „хе“ с рег. № *** носи вина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, че в резултат на произшествието са причинени имуществени вреди на товарен автомобил „Ддд“ с рег. № ***, както и че ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 2313,08 евро.

Представените от ищеца документи, които са допустими, относими и необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Следва да бъде уважено искането за изслушване на съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от страните задачи.

Останалите доказателствени искания на ищеца следва да бъдат оставени без уважение като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба и отговора документи.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба и отговора при депозит в размер на 350 евро, от които сумата в размер на 150 евро, вносима от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението и сумата в размер на 200 евро, вносима от ответника по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза йдй, който да бъде уведомен за поставените задачи и за датата на насроченото открито съдебно заседание след представяне на доказателство за внесен депозит.

УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за внесен депозит по допуснатата експертизи в пълен размер да уведоми вещото лице без да докладва отново делото на съдията-докладчик.

УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвеното заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно заседание.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца, като ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 29.09.2026 г. от 14:25 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4