Решение № 319 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110111117 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД от Т.

В. Ш. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за кредит XTRA № ******** от 30.09.2024 г. поради противоречието му със закона и добрите нрави.

Ищецът твърди, че на дата 30.09.2024 г. е сключил Договор за предоставяне на кредит ХТРА № ********/30.09.2024 г., чрез онлайн системата на Кредитора, достъпна на адрес ***********. Посочва, че с електронно съобщение от 11.02.2025 г., от ответното дружество е бил изпратен договор за потребителски кредит № ********/30.09.2024 г., като в прикачения файл се съдържали общи условия за предоставяне на кредити ХTRA и Приложение № 1 към процесния договор, в което били уговорени конкретните параметри на договора за кредит, при следните параметри: общ размер на предоставения Кредит – 5000 лева; срок на кредита – 24 месеца; брой погасителни вноски – 24 вноски; размер на погасителните вноски – 305,94 лева, при фиксиран ГЛП – 40,00 %; ГПР по Кредита – 48,21 %, при общ размер на всички плащания – 7342,56 лева. Счита, че в процесния Договор за потребителски кредит липсва част от задължителното съдържание, установено в чл. 11, ал. 1, т.9, т. 10, т. 11 от ЗПК. Посочва, че по Договора за кредит липсва информация относно общия размер на кредита, условията за усвояването му, лихвения процент, липсва ГПР и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата, както и извлечение по сметка под формата на погасителен план. Поддържа, че договорът страда от съществени пороци, тъй като не са изпълнени формалните изисквания на закона по 1 отношение съдържанието на Договора. Според ищеца неясната методика при формирането на ГПР, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Счита, че Договора за потребителски кредит е нищожен поради определяне на ГЛП в размер на 40,00 %, като счита, че същият се намира в противоречие с добрите нрави.

Моли съда да уважи така предявения иск. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ заявява, че не оспорва, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит ******** № ********/30.09.2024 г. Твърди, че в процеса на кандидатстване за кредит ищецът е разполагал с възможността да се запознае със СЕФ, ведно с Приложение № 1 към него и приложимите ОУ за периода. Счита, че е ирелевантно дали договора за кредит е бил изпратен на ищеца към датата на подписването, тъй като след сключването на договора, същият е бил предоставен на разположение на ищеца в неговия профил на сайта на ответното дружество. Намира за неоснователни доводите, че в договора за кредит липсват съществени реквизити, доколкото същите са ситуирани в приложимите ОУ към кредита или в Приложение № 1 към същия. Заявява, че единствения разход, който е бил включен в ГПР е договорната възнаградителна лихва. Твърди, че към момента ищецът е изпълнявал надлежно задълженията си за заплащане на падежирали месечни вноски по договора за кредит, с оглед на което не са начислявани разходи за допуснати просрочия. Изтъква, че разликата в процентите на ГЛП и ГПР се дължи на използвана специална формула за изчисляването на ГПР, съгласно Приложение № 1 към ЗПК. Счита, че ГЛП в размер на 40,00 % не надвишава трикратния размер на ГЛП на законната лихва за забава, приложим към датата на сключването на договора за кредит, който е в размер на 40,89 % или три пъти по 13,63 %. Оспорва твърдението на ищеца, че уговореният с договора за кредит ГЛП противоречи на добрите нрави, тъй като приложимият по договора за кредит ГЛП на договорната възнаградителна лихва не надвишава трикратния размер на ГЛП на законната лихва за забава към датата на сключването на договора, а ГПР не надвишава петкратния й размер. Моли съда да отхвърли така предявения иск за прогласяване на нищожността на процесния Договор за потребителски кредит. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че между Т. В. Ш. и ЮЛ е бил сключен договор за потребителски кредит ХТRА № ********/30.09.2024 г., в резултат на който на Т.ов В. Ш. му е била предоставена сумата в размер на 5000 лева. Посочените обстоятелства се установяват и от представения договор за потребителски кредит ХТRА № ******** от 30.09.2024 г., сключен между ЮЛ, като кредитор и Т. В. Ш., като кредитополучател, съгласно който на кредитополучател е 2 предоставена сумата от 5000 лв., със срок на връщане от 24 месеца на 24 вноски, при фиксиран лихвен процент по заема 40.00 %, годишен процент на разходите на заема 48.21 %, като общият размер на задължението по кредита възлизал на 7342.56 лв. В чл. 18, ал. 2 от договора е предвидено, че при забавено плащане на погасителна вноска, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебни събиране на вземането, ако такова е била образувано, както и разноски по Тарифата, ако такива са дължими.

Представени са Общи условия за предоставяне на кредити ********.

Съгласно раздел Х, т. 2 от ОУ при забавено плащане на погасителна вноска, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебни събиране на вземането съгласно т. Х.1 от ОУ,, ако такова е била образувано, както и разноски по Тарифата, ако такива са дължими.

По делото е представена Тарифа за таксите за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие на услугите, приложими към договори за кредит ********. Съгласно Раздел I , т. 1(i) от Тарифата в случаите на кредит ******** без пакет при забава на плащанията и/или в случай на предсрочна изискуемост кредитополучателят дължал разходите за действията по ограничаване на негативните последици при просрочие, както следва: при просрочие за плащане на дължима погасителна вноска до 30 дни – 15 лв.; при просрочие между 30 и 60 дни – 25 лв.; при просрочие между 60 и 90 дни – 30 лв., при просрочие между 90 и 120 дни – 35 лв.; при просрочие между 120 и 150 дни – 35 лв.; при просрочие между 150 и 180 дни – 35 лв.; както и при просрочие над 180 дни – 35 лв.

По делото е представена и извадка от информационната система на ответника, както и СЕФ.

Представено е и платежно нареждане от 30.09.2024 г. съгласно което ответник е превел по банковата сметка на ищеца сумата от 5000 лв. с посочено основание кредит ********.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че при главница в размер на 5000 лв., срок на заем от 24 месеца и годишна лихва от 40 %, то годишния процент на разходите се явявал 48.21 %.

Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит ХТRА № ******** от 30.09.2024 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и 3 не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е несъмнено установено, че на 30.09.2024 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 5000 лв. за срок от 24 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.21 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 40 %. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Настоящият състав намира, че предвидените в чл. 18, ал. 2 от процесния договор разноски в размери посочени в Тарифа за таксите за действия по 4 ограничаване на негативни последици при просрочие на услугите, приложими към договори за кредит ********, като разходите за действията по ограничаване на негативните последици при просрочие, съставляват разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Следва да се посочи, че така посочените за действията по ограничаване на негативните последици при просрочие представляват неустойка за забава, която се начислява едновременно с предвиденото обезщетение за забава в размер на законната лихва, както е предвидено в чл.

18, ал. 2 от процесния договор, както и в раздел Х, т. 2 от ОУ. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.