Определение № 25580 от 15.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25580 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20241100501608 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на адвокат Б.Б. срещу определение от 20.12.2023 г. по гр. д. № 27116/2023 г. на СРС, 167 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за безплатно оказана по делото правна помощ. Жалбоподателят посочва, че по делото пред първата инстанция са предявени два иска за нищожност на две различни клаузи от договор, поради което следва да се дължат и две отделни възнаграждения за процесуално представителство за всеки иск съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), които са най-малко в размер от по 400 лв. за всеки иск или общо 800 лв.

Ответникът по частната жалба „Профи кредит България“ ЕООД изразява становище за нейната неоснователност, като счита, че не следва да се присъжда допълнително възнаграждение на жалбоподателя, а освен това минималните размери по Наредбата не следва да се прилагат.

След като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

Първоинстанционното производството е образувано по искова молба на Л. К. срещу „Профи кредит България“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове за нищожност на две клаузи от договор за потребителски кредит, сключен между страните.

Ищцата се представлява по делото от адвокат, на когото не е заплатила възнаграждение съгласно чл. 38 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и жалбоподателя адвокат Б.Б.. С постановеното съдебно решение 1 първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА е осъдил ответното дружество да заплати на жалбоподателя разноски по делото в общ размер от 400 лв., дължими за осъществената безплатна адвокатска защита.

Срещу разноските, определени с постановеното съдебно решение, жалбоподателят е подал молба по чл. 248 ГПК, която е оставена без уважение с обжалваното определение.

Както се посочи, по делото са предявени два съединени иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Всеки от исковете е свързан с установяването на нищожността на клаузи в един договор за потребителски кредит, като основанията за това, изложени в исковата молба, са сходни. В този смисъл макар и предявените искове да са два, предметът на търсената защита по делото по същество е един. Освен това делото е с ниска фактическа и правна сложност. При това положение възнаграждението за процесуалния представител на ищцата по делото следва да се определи въз основа на общия защитаван интерес, а не за всеки от двата иска поотделно.

Освен това следва да се съобрази и това, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към разглеждания момент), издадена от

Висшия адвокатски съвет, с която се фиксират минимални цени на адвокатските услуги, като наред с това се задължава съдът да не присъжда по-ниски от посочените в нея размери (включително съгласно нормите на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК), представлява забранено решение на сдружение на предприятия по смисъла на чл. 101, параграф 1, б. „а“ ДФЕС. Това е така, тъй като с нея се ограничава конкуренцията, като същевременно не може да бъде приложено някое от изключенията, предвидени в чл. 101, параграф 3 ДФЕС.

Следователно това решение (т.е. наредбата) е нищожно съгласно чл. 101, параграф 2 ДФЕС, която норма има директен ефект, и съответно съдът не трябва да прилага минималните размери на възнагражденията, определени в наредбата (така Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22). Именно поради това впоследствие (ДВ, бр. 14/18.02.2025 г.) заглавието на наредбата е променено на Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, като тя вече не урежда задължителни минимални размери на възнагражденията, нито задължава съда да не определя възнаграждения, които да са по-ниски от посочените в нея (чл. 1 и чл. 2, ал. 2 от Наредбата).

В случая, като се съобрази посочената ниска фактическа и правна сложност на производството и съответно действията, които е извършил жалбоподателят като процесуален представител на ищцата, съдът намира, че справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата, които биха могли да подлежат на възстановяване по делото от ответника, възлиза на 400 лв., каквато сума е определил и първоинстанционният съд. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адвокат Б.Б. срещу определение от 20.12.2023 г. по гр. д. № 27116/2023 г. на СРС, 167 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3