Решение № 3843 от 18.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3843 гр. Пловдив, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330105611 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални искове по чл.

26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на С. М. И., ЕГН **********, от гр. ******, бул. ******* № ****, вх. **, ет. **, ап. **, чрез адв. Н. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление във София, ул. Сребърна № 21, ет. 5, представлявно от И. К. за прогласяване нищожността на клауза на договора за кредит ******* от 21.01.2022 г. предвиждащ заплащане на такса за разглеждане, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК, накърняваща договорното равноправие, и нарушаваща ЗПК. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на ******* от 21.01.2022 г. за сума от 1500 лв. ЛП е 12,27 %, а ГПР-49,53 %. Съдържа се клауза за еднократна такса за разглеждане в размер от 252 лв. Същата е неравноправна. Противоречи на добрите нрави.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на договора. Отрича неравноправността на клаузата. .

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за потребителски паричен кредит ******* от 21.01.2022 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1500 лева, за 12 месеца, при 12,27% годишна лихва; 49,53% ГПР. Договорено е в чл.

6 от договора заплащане на еднократна такса в размер от 252 лв. за разглеждане на кредита.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е сключен процесния договор. Тъй като ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, договора следва да съответства на разпоредбите на ЗПК.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че преценката за действителност на заявената като нищожна-клауза за „таксата за разглеждане“, следва да бъде обсъдена съвкупно с разпоредбите на ЗПК. Касае се за сума в размер от около 1/5 от предоставения заем, дължима в деня на подписване на договора. Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по кредитиране разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от клиента на предоставената му услуга и сочи единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение на добрите нрави.

За пълнота следва да се изложи, че клаузата противоричи е на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставящ възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Ето защо предявения иск се преценя като основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ обективирана в чл.

6 от договор за кредит ******* от 21.01.2022 г. сключен между С. М. И., ЕГН **********, от гр. ******, бул. ******* № ****, вх. **, ет. **, ап. **, и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление във София, ул. Сребърна № 21, ет. 5, представлявно от И. К., като противоречаща на принципа на добрите нрави.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление във София, ул. Сребърна № 21, ет. 5, представлявно от И. К. да заплати на С. М.

И., ЕГН **********, от гр. ******, бул. ******* № ****, вх. **, ет. **, ап. **, сумата от 50 лв.(петдесет лева) за разноски за производството.

2

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление във София, ул. Сребърна № 21, ет. 5, представлявно от И. К. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. *******, ул. ******** № ***, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.

38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________

3