Решение № 3177 от 23.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3177 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Йоана М. Генжова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100512546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8140/15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 70368/21 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, е частично уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, срещу „Естел системс“ ЕООД, ЕИК 121257725, установителен иск с правна квалификация чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 657,01 лева, представляваща дължимата главница за предоставената услуга за периода 18.09.2014 г. до 30.03.2021 г., както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 255,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.12.2014 г. до 06.05.2021 г. Искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 1 705,98 лева, формиран за периода 18.09.2014 г. до 30.03.2021 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на разноските на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 199251/26.09.2022 г., подадена от ответника, с която е обжалвано решението в частта, с която е частично уважен предявения иск, т.е. за сумата от 657,01 лева и за сумата от 255,65 лева. Излагат се доводи за недопустимост на решението поради нарушаване на диспозитивното начало. Моли решението да бъде обезсилено или отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да се отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

По допустимостта на иска:

Недопустимостта е порок, при наличието на който решението е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправния спор да бъде разгледан по същество.

Касае за порок на процесуална основа, т.е. за липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка свързана със съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск.

Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;

4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникналия правен спор.

Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради което същата е оставена без движение с протоколно определение от 09.06.2023 г., като са дадени указания на въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство да отстрани констатираните нередовности.

Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. 1/2013г. въззивният съд, макар и в условията на ограничен въззив, представлява инстанция по същество, т.е. дължи повторно разрешение на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствения материал и субсумирането на установените факти под приложимата материална норма.

Следователно, когато констатира нередовности на исковата молба, съдът е длъжен да даде указания за поправянето им за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора. При неизпълнение на указанията въззивният съд обезсилва 2 първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. В този смисъл са и мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС, съгласно което спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК(отм.), понастоящем чл. 127 и чл. 128 ГПК. Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 ГПК(отм.) (чл. 129 от действащия ГПК) при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора.

При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати.

Ищецът в предоставения му от съда преклузивен срок не е изпълнил дадените указания, т.е. налице е нередовна искова молба или ненадлежно упражняване на правото на иск. Поради което решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, аргумент от чл. 129, ал. 3 ГПК вр. чл. 270, ал. 3 ГПК.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемата страна. Право на разноски има въззивникът, който е представила доказателства за сторени съдебни разноски в размер на 50 лева за държавна такса.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо ГПК, Решение № 8140/15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 70368/21 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, в частта с която е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, срещу „Естел системс“ ЕООД, ЕИК 121257725, установителен иск с правна квалификация чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 657,01 лева, представляваща дължимата главница за предоставената услуга за периода 18.09.2014 г. до 30.03.2021 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. София ж.к. „ЦентърКрасно село“ ул. ****, клиентски номер 10051109743, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 255,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.12.2014 г. до 06.05.2021 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 15074 по ч.гр.д. № 52602/21 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав.

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12546/22 г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав, както и производството по гр.д. № 70368/21 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 165 състав. .

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, Заповед за изпълнение № 15074 по ч.гр.д. № 52602/21 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, в частта с която е разпоредено длъжника „Естел системс“ ЕООД, ЕИК 121257725, да заплати на кредитора „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, сумата от 657,01 лева, представляваща дължимата главница за предоставената услуга за периода 18.09.2014 г. до 30.03.2021 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. София ж.к. „Център-Красно село“ ул. ****, клиентски номер 10051109743, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 255,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.12.2014 г. до 06.05.2021 г.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Естел системс“ ЕООД, ЕИК 121257725, сумата от 50 лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4