Решение № 4699 от 31.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4699 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100500704 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20194448/05.10.2021 г., постановено по гр.д. № 23839/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „ПИ М.“ ЕООД с ЕИК: **** иск за признаване за установено, че „И.“ ЕООД, ЕИК ****, е титуляр на вземане в размер на 1 440,23 лева по изпълнителен лист от 13.03.2019 г., издаден по гр.д. № 11326/2014 г. по описа на РС-Варна и съгласно Решение от № 446/28.01.2015 г.

Решението е постановено при участието на подпомагаща на страната на ответника – „КНП Г.“ ЕООД с ЕИК: 2027452272.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 25166334/18.11.2021 г., подадена от ищеца, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство, с който изразяват становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Излагат се доводи, че предявеният иск от ищеца е недопустим, тъй като посочената претенция не попада в хипотезата на чл. 124, ал. 1 ГПК. Счита, че предявеният спор притежава изцяло облигационен характер, касае договорно неизпълнение, както и че пътят на защита се съдържа в други предвидени от закона способи. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството да бъде прекратено поради недопустимост на исковата претенция. В условията на алтернативност, се иска потвърждаване на обжалваното решение.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба и от третото лице помагач на страната на ответника – „КНМ Г.“ ЕООД с ЕИК: ****, представлявано от управителя му – П. Н.К., в който се съдържат подробни съображения относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Сочи се, че актът на СРС е правилен и законосъобразен, поради което моли същият да бъде потвърден от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

По допустимостта на иска :

Недопустимостта е порок, при наличието на който решението е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправния спор да бъде разгледан по същество.

Касае за порок на процесуална основа, т.е. за липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка свързана със съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск.

Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;

4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение.

Предмет на производството е субективното материално притезателно право на ищеца да претендира от длъжника, който не е страна в производството, изпълнение на парично задължение, установено по основание и размер с Решение от № 446/28.01.2015 г. по гр.д. № 11326/2014 г. по описа на РС-Варна, въз основа на което е издаден изпълнителен лист 13.03.2019 г. за сумата от 1 440,23 лева.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникналия правен спор. Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по същество правния спор между страните. За наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, се прави извод от конкретните обстоятелства на правния спор, т.е. от начина по който се засягат правните сфери на страните, съгласно изложените твърдения – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.

Ищецът твърди, че правото му е застрашено, тъй като е оспорено от ответника, поради което иска същото да бъде защитено като се установи съществуването му със сила на пресъдено нещо. От представените писмени доказателства се установява, че цедентът „КНП Г.“ ЕООД с ЕИК: 2027452272, последователно е прехвърлил вземането си спрямо длъжника /„Енерго-Про Продажби“ АД/ на две различни лица, на ищеца - И.“ ЕООД, ЕИК **** и на ответника – „Пи М.“ ЕООД, ЕИК ****. В хипотезата на множество извършени цесии от цедентът на едно и също притезание, но на различни цесионери приложение намира нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. За титуляр на вземането ще се счита лицето, което 2 първо е уведомило длъжника за извършената цесия. Това правно действие се проява както в отношенията цесионер- длъжник, така и в отношенията между цесионера и всяко трето за облигационната връзка лице. Което означава, че последващи и/или предходни, но съобщени по-късно на длъжника, прехвърляния на вземането ще бъдат непротивопоставими на първоначалния цесионер, този който първи е уведомил длъжника за извършената цесия.

В процесната хипотеза търсената от ищеца защита на материалното право не съответства на избрания процесуален ред, т.е. същата няма да бъде реализирана при уважаването на иска. Аргументите за направения извод са следните.

Облигационните права, какъвто е предмета на настоящия иск, имат относително действие, следователно правният ефект на сделката настъпва единствено между страните по правоотношението, а спрямо трети лица само в предвидени от закона случаи, аргумент то чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Вещните права имат абсолютен характер, което означава, че титулярят им може да изисква от неограничен брой правни субекти да се въздържат от действия и/или да преустановят действия или противоправни бездействия, които биха му попречили да упражнява своето право в пълен обем. Именно поради абсолютния характер на вещните права титулярят им има правен интерес при застрашаване на правото да предяви положителен или отрицателен установителен иск, при уважаването на който със сила на присъдено нещо ще се сложи край на правния спор. В настоящото дело ищецът се домогва да установи спрямо трето за правоотношението лице, че именно той е титуляр на спорното право, т.е., че притезанието да търси паричната сума от длъжника е възникнало в неговия патримониум и че съществува към момента на приключване на съдебното дирене. Не е налице правен интерес от установяването на спорното право със сила на пресъдено нещо спрямо ответника, тъй като 1) е трето за облигационната връзка лице, т.е. същата спрямо него не произвежда правен ефект и 2) решението на съда ще има действие единствено и само между страните в това производство, аргумент от чл. 298, ал. 1 ГПК. Длъжникът не е страна в това производство, съответно няма да бъде обвързан от решението, поради което търсената защита се явява безпредметна, т.е. несъответстваща на избрания процесуален ред.

Като допълнителен аргумент следва да се отбележи, че правният спор се изразява в следното: дали цесията, с която ответника се легитимира като кредитор на длъжника, е противопоставима на ищеца, съгласно правилата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Но за да се реши правния спор, т.е. да се получи търсената защита на материалното право, следва като страна в производството да бъде конституиран и длъжника, именно с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо. Спрямо длъжника има влязло в сила съдебно решение, с което процесното притезание се установява по основание и размер, но това не се явява отрицателна процесуална предпоставка, именно защото предметът на евентуалното производство ще бъде друг. Ако ищецът е конституиран като взискател в изпълнителния процес, то защитата ще се осъществи по реда на чл. 464 ГПК, но няма пречка да се предяви и по реда на чл. 124 ГПК, ако не участва в образувания изпълнителен процес.

Именно с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо е предвидена, но при висящ исков процес, възможността за главно встъпване по чл. 225 ГПК, тъй като за да се получи защита на спорното материално право е необходимо да се установи с участието на длъжника легитимирания правен субект да търси плащане на съответното задължение. В настоящата хипотеза, при образувано изпълнително производство, по което ищецът не е страна, пътят на защита е по реда на чл. 124 ГПК, но искът следва да бъде насочен срещу длъжника и срещу лицата, които се легитимират като цесионери, т.е. които оспорват субективното право на ищеца. Така със сила на пресъдено нещо ще се сложи край на правния спор и длъжникът ще може да изпълни задължението на реалния кредитор. Също така в исковата молба е посочен ответник, който не е уведомен за развилото се производство, респективно няма прекратително определение спрямо него.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени съдебни 3 разноски. На третото лице-помагач разноски не се дължат, аргумент от чл. 78, ал. 10 ГПК.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо ГПК, Решение № 20194448/05.10.2021 г., постановено по гр.д. № 23839/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „ПИ М.“ ЕООД, ЕИК: ****, иск за признаване за установено, че „И.“ ЕООД, ЕИК ****, е титуляр на вземане в размер на 1 440,23 лева по изпълнителен лист от 13.03.2019 г., издаден по гр.д.

№ 11326/2014 г. по описа на РС-Варна и съгласно Решение от № 446/28.01.2015 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд при съобразяване с дадените в мотивите указания.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4