Решение № 92 от 27.03.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Нови пазар, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20233620100649 по описа за 2023 година

Делото е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, с цена на иска 3000лв.за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до окончателното плащане и за 1000 лева-претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.04.2023г.до окончателното изплащане, предявени от Я. Б. Е. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Ш.,ул."В." № * вх. * ет. * ап * срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, в момента и.ф.на главен прокурор на Република България Б.Б.С., с адрес:гр.С.,бул."В."№ *, ЕИК :***.

Исковете са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ – за обезщетяване на имуществени и на неимуществени вреди от неоснователно водено наказателно производство.

Ищецът твърди в исковата си молба, че работи като *** в завод за *** в гр. К.. На 10.12.2018 г. по време на работа К.Д. К. предприел преминаване в непосредствена близост до ***, управляван от ищеца. В този момент ищецът предприемал завой надясно и задната гума на ****** на К.. Пристигнало служители на полицията и снели обяснения от ищеца.

Било образувано досъдебно производство №624/2018 г. по описа на РУ-Н., извършен бил оглед. Разследваното престъпление било по чл.134, ал.1, т.2 от НК. Това разследване * много ищеца, тъй като притежавал *** на *** от 2008 г., с управление на *** се занимавал професионално от тогава и в работата си бил безупречен. Осъзнавал, че има опасност да бъде осъден за немарливо изпълнение на дейността, макар и без вина за случилото се.

1

Опасенията му се потвърдили с призоваването на 23.09.2020 г. в РУ на МВР Н. и привличането му в качеството на обвиняем. На 19.10.20202 г. му било предявено цялото разследване. Получил обвинение, че е нарушил Наредба №10/07.10.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с *** и ***и и поради това е причинил средна телесна повреда на К. Ищецът обяснил, че не е нарушител, а телесната повреда се дължи на невниманието на пострадалия. Няколко месеца живял в огромно *. На 02.03.2021 г. бил призован и отново давал обяснения в качеството на обвиняем. На 14.10.2021 г. отново му било предявено разследването. Последвало внасяне на делото в съда с предложение от прокурора за налагане на наказание по чл.78а от НК Образувано било АНД №464/2021 г. по описа на НПРС, провели се четири съдебни заседания. С решение №38 от 09.06.2022 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан. Срещу това решение последвал протест на прокурора и образувано ВНАХД№ *69/2022 г. На 20.09.2021 г. ищецът се явил на заседание, където отново заявил, че не е виновен и не е нарушил текстове от наредбата. С решение от 11.10.2022 г. ШОС отменил оправдателното решение поради съществени процесуални нарушения и върнал делото за ново разглеждане. В НПРС било образувано АНД №331/2022 г., но съдът с разпореждане от 21.10.2022 г. прекратил съдебното производство и върнал делото на Районна прокуратура за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. С постановление от 06.12.2022г. прокуратурата прекратила наказателното производство, като приела, че ищецът не е автор на престъплението. И това постановление било атакувано от пострадалия К. образувано било ЧНД №440/2022 г. по описа на НПРС, като съдът потвърдили постановлението като правилно и законосъобразно. Определението било обжалвано и съответно образувано ВЧНД№199/2023 г. в ШОС. С окончателно определение №93/27.04.2023 г. определението на НПРС било потвърдено. От датата на произшествието- 10.12.2018 г. до приключване на делото с прекратяване на образуваното срещу ищеца наказателно производство изминал период от време от * години и * месеца. В това време ищецът живял *** , че ще бъде осъден несправедливо. Понеже работел като ***, при осъждане за немарливо изпълнение на задълженията, можел да загуби работата си или да бъде лишен от право да упражнява професията си. Забелязал също, че на работното място има негови колеги, които го наблюдават недоверчиво когато работи. Това отношение го * много, опасявал се да не се случи инцидент отново. Имал и колеги, които изразявали открито съмнение дали е подходящ за работата и дали трябва да остане да я върши.През тези пет години доброто му име било опетнено, чувствал *** и ****, но и *, че е обвинен незаслужено. * се, особено при мисълта, че ще остане без работа ако бъде осъден. Дори след оправдателното решение на НПРС не почувствал удовлетворение, понеже последвал протест на прокурора. Всички негативни душевни изживявания- ***, ***, ***, *** и *** оценява на 3000 лева неимуществени вреди. Отделно, за да осигури защитата си в наказателното производство, ползвал адвокатска защита и плащал адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лв.

Претендира ги като имуществени вреди, претърпени в резултат на несправедливото обвинение. Предвид изложеното моли съдът да осъди ответника да ги заплати, ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до окончателното плащане. Моли да му се присъдят и 2 разноски в настоящото производство.

С отговора си Прокуратурата твърди, че в случая формално е осъществен фактическия състав за отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Предявените искови претенции се оспорват изцяло. Твърденията в исковата молба са сметнати за общи и неподкрепени с конкретни доказателства. Търсеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. е счетено за завишено и несъответстващо на принципа за справедливост и трайната съдебна практика в аналогични случаи. Спрямо ищеца не била вземана мярка на неотклонение, обвинението не било за тежко умишлено престъпление, а делото било внесено с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С оглед сложността на делото срокът на наказателно преследване не бил неразумен. Оспорва се изцяло и заявената претенция за имуществени вреди. Посочените договори за правна защита и съдействие не удостоверявали платено адвокатско възнаграждение и липсвали доказателства за обема процесуални действия, извършени от упълномощения адвокат. Счетено е за неоснователно и искането за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.*,редовно упълномощена.Поддържат изцяло предявените обективно съединени искове.

За ответната страна - Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България,се явява прокурор * –прокурор в Районна прокуратура –Ш.,ТО гр.Н..Оспорва исковете,както по основание,така и по размер.

Съдът,като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

ДП №624/2018г.по описа на РУ гр.Н. е образувано за това,че на 10.12.2018г.в гр.К.,обл.Ш.,в двора на Завода за ***,поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност е причинена средна телесна повреда на К.Д. К.с ЕГН:********** от гр.В.-престъпление по ч.134,ал.1 от НК.

По това производство обвиняемият е бил представляван от свой договорен защитник –адвокат *,на която е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв./Договор за правна защита и съдействие №****,който е представен по АНХД №464/2021г.по описа на НПРС/.

С Постановление от 23.09.2020г.като обвиняемо лице е бил привлечен ищеца Я. Б. Е..

Внесено е постановление от 17.11.2021г.от М.Глушков ,съдържащо предложение за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност с налагането на административно наказание на Я. Б. Е. за това,че на 10.12.2018г.в гр.К.,обл.Ш.,в двора на местния Завод за ***,поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност/работа с ***/,регламентирана в наредба №10/07.12.2004г.за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с *** и ***и/,възложена му със заповед №145/07.11.2018г.на директора на ЗПГ „Б.“АД причинил средна телесна повреда,изразяваща се в *** на лицето К.Д. К.с ЕГН:********** от гр.В.3 престъпление по чл.134 ал.1 т.2 от НК,за което е образувано АНХД №464/2021г.по описа на НПРС.

С Решение №38/09.06.2022г.съдът е намерил обвинението за недоказано,поради което е оправдал обвиняемия по същото.

Това решение е протестирано от представител на Районна прокуратура –Ш. и с Решение №63/11.10.2022г.по ВАНХД № *69/2022г.по описа на Окръжен съд –Ш. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на НПРС от друг съдебен състав.

Образувано е АНХД №331/2022г.по описа на НПРС,по което е постановено Разпореждане №467/21.10.2022г.с което съдът е констатирал,че е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл.249,ал.4,т.1 от НПК и е върнал делото на Районна прокуратура –Ш. на основание чл.377,ал.1 във вр.с чл.249,ал.,т.1 от НПК,за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.

С Постановление от 06.12.2022г.на наблюдаващия прокурор,воденото досъдебно производство е прекратено,като е прието,че е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК и процесното деяние не е виновно извършено.Постановлението е влязло в законна сила на 27.04.2023г.

В рамките на образуваното гражданско дело 649/2023г.по описа на НПРС ищецът е внесъл държавна такса в размер на 10.00лв.,заплатил е адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител адв.* в размер на 700.00лв./договор за правна защита и съдействие ***.

По негово искане бяха разпитани свидетелите В.Ц.В. и Й.М.А./колеги на ищеца/.Съдът кредитира с нужното доверие техните показания ,като добросъвестно и безпристрастно дадени,непротиворечащи помежду си ,логически и последователни.

От тях се установява,че след случилото се ищецът бил силно *** При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Наказателното производство,водено срещу ищеца е продължило две години и шест месеца,като,доколкото престъплението,за което е бил привлечен като обвиняемо лице не е „тежко“по смисъла на чл.93 от НК,не може да се приеме,че този срок е разумен.

От гласните доказателства по делото се установи,че от действията на прокуратурата ,на ищеца са причинени неимуществени вреди –*** и *** –обстоятелства,които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.Поддържането на обвинението срещу него в рамките на този двугодишен период се е отразило крайно неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и най-вече психическо състояние – ***, ***, ***, ***,имал *** от факта на обвинението, ***.

Към настоящия момент не са налице данни ищецът да не функционира на добро социално и личностово ниво.Няма ангажирани доказателства ,сочещи наличието на 4 влошено здравословно физическо негово състояние.

Неспазването на разумен срок в наказателното производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен,която е предмет на конкретна преценка.

С т.II от ППВС №4/23.12.1968г. е прието,че размерът на обезщетения за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,която е абстрактно понятиеи есвързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Такива обстоятелства са вида,характера ,интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.Такива правно релевантни критерии при исковете по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ са :тежестта на повдигнатото обвинение,дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,за които ищецът е оправдан/респ-наказателното производство е прекратено на посочено в закона основание/,продължителността на наказателното производство ,включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му,взета ли е била мярка за неотклонение спрямо него,по какъв начин всичко това му се е отразило:има ли влошаване на здравословното му състояние и ако да,в каква степен и от какъв вид е то,конкретните преживявания на ищеца ,и и изобщо- цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,приятели,професия и професионална реализация,обществен отзвук и пр.Като ориентир за определяне на паричния еквивалент на неимуществени вреди следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането.Обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване./в този смисъл е Решение №101/16.02.2024г.на ВКС по к.гр.д.№4714/2022г./ .