Решение № 119 от 09.05.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. М., 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.ина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500089 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Ц. Е. Т., ЕГН ********** от гр. Л., против Решение № 596/16.12.2024 год., по гр.д. № 1941/2024 год. по описа на РС М..

С посоченото решение съдът е предоставил, на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на децата Е.Ц. Е., ЕГН ********** и А.Ц.Е., ЕГН **********, на майката А. П. П., ЕГН **********; определил е, на основание чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на децата Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН **********, при майката А. П.

П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. М., ж.к. ***, бл.**, вх.**, ет.*, ап.**; определил е режим на лични контакти между бащата Ц. Е. Т., ЕГН **********, и децата Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН ********** както следва: Бащата има право да взима двете деца в събота и неделя на ВСЯКА първа и трета седмица, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, без преспиване. Бащата има право през лятото да бъде с децата и в период от 10 дни, с преспиване, който период не съвпада с годишния отпуск на майката; осъдил е, на основание чл.143, ал.2 ГПК, Ц. Е. Т., ЕГН **********, да заплаща на децата Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А. П. П., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на по 350,00 лева за всяко едно от децата, считано от 29.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на 1 забавата до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковите претенции, на основание чл. 149 СК, за издръжка за минало време от 01.01.2024 г. до 28.07.2024 г.

Със същото решение е заместил, на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на бащата Ц. Е. Т., ЕГН **********, за пътуване на Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН **********, извън пределите на Република България, придружавани от неговия майка А. П. П., ЕГН ***, или от определено от нея трето лице, до държавите-членки на ЕС, Република Сърбия, Република Турция, за неограничен брой пътувания, несъвпадащи по време и продължителност с определения на бащата режим за лични контакти с детето и без да се промяна местоживеенето им в РБългария, за срок от пет години и е заместил, на осн. чл.127а СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на Ц. Е. Т., ЕГН **********, за издаването на паспорт, по реда на ЗБЛД на децата Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН **********.

Решението се обжалва като неправилно в частите относно определеният на бащата режим на контакти с децата – като недостатъчен и относно размерът на присъдената издръжка – като завишен.

Въззивникът счита, че съдът неправилно е постановил режим на контакти без преспиване, тъй като страните живеят в различни населени места и такова непрекъснато пътуване между двата града не е в интерес на децата, а определените му само 10 дни през лятото са недостатъчни. Относно присъдената издръжка от по 350 лв. месечно за всяко от децата твърди, че е завишена по размер, като би могъл без затруднение да заплаща по 280 лв. месечно за всяко от децата.

Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваните части, като неправилно и вместо това да постанови решение, с което да съобрази режима на „свиждане“ с децата със заявените от него в съдебното заседание пред първоинстанционния съд претенции, както и да намали размерът на присъдената издръжка от 350 лв. на 280 лв. месечно за всяко от децата, като от присъдените му задължения се приспаднат надвнесените суми за времето от 29.07.2024 год. до влизане в сила на решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна А. П. П. от гр. М..

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.

Жалбоподателят Ц. Е. Т. представлява от адв. П. П., МАк, който поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на МРС. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна А. П. П. се представлява от адв. Г. Ц., МАК. Не възразява режимът на контакти да бъде изменен, като децата да се виждат с бащата с преспиване, но в останалите обжалвани части го счита за правилно и моли да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира 2 първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече.

По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А.

П. срещу Ц. Т. съединени искове по чл.127, ал. 2 СК – за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка в размер на 350 лева на всяко от децата, считано от 29.07.2024 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, както и за издръжка на децата за минало време, а именно за времето от 01.01.2024 г. до 28.07.2024 г. в размер на 350 лева месечно, както и иск с правно основание чл.127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД – за постановяване на съдебно решение, заместващо на съгласието на бащата за пътуването на децата извън страната.

Излага се в исковата молба, че страните са живели на семейни начала и се разбирали сравнително добре, като от връзката им са родени двете деца Е. и А., но от около година преди завеждането на делото поведението на ответника се променило. Започнал да отправя към ищцата заплахи за физическо насилие и затова двамата се разделили, а тя потърсила и получила закрила по реда на ЗЗДН (по гр.д. № 2818/2023 год. на РС М., като срокът на закрилата – 9 месеца е изтекъл към предявяването на настоящия иск). От тогава се грижи сама за децата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор и не е релевирал възражения.

С обжалваното решение РС М. е предоставил, на основание чл. 127, ал.

2 СК упражняването на родителските права върху децата Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН **********, на майката А. П. П., ЕГН **********; определил е, на основание чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на децата Е.Ц.

Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН **********, при майката А. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. М., ж.к. ***, бл.**, вх.**, ет.*, ап.**; определил е режим на лични контакти между бащата Ц. Е. Т., ЕГН **********, и децата Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН ********** както следва: Бащата има право да взима Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН ********** събота и неделя на ВСЯКА първа и трета седмица за времето от 10: 00 часа до 18: 00 часа, без преспиване. Бащата има право през лятото да бъде с децата в период от 10 дни, с преспиване, който период не съвпада с годишния отпуск на майката; осъдил е, на основание чл.143, ал.2 ГПК, Ц. Е.

Т., ЕГН **********, да заплаща на децата Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А. П. П., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 350,00 лева за всяко едно от децата, считано от 29.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка просрочена 3 месечна вноска от деня на забавата до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковите претенции, на основание чл. 149 СК, за издръжка за минало време от 01.01.2024 г. до 28.07.2024 г.

Със същото решение е заместил, на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на бащата Ц. Е. Т., ЕГН **********, за пътуване на Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН **********, извън пределите на Република България, придружавани от неговия майка А. П. П., ЕГН ***, или от определено от нея трето лице, до държавите-членки на ЕС, Република Сърбия, Република Турция, за неограничен брой пътувания, несъвпадащи по време и продължителност с определения на бащата режим за лични контакти с детето и без да се промяна местоживеенето им в РБългария, за срок от пет години и е заместил, на осн. чл.127а СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на Ц. Е. Т., ЕГН **********, за издаването на паспорт, по реда на ЗБЛД на децата Е.Ц. Е., ЕГН **********, и А.Ц.Е., ЕГН **********.

Настоящата съдебна инстанция на база извършен съвкупен анализ на приетите по делото доказателства и по свое вътрешно убеждение намира, че решението е частично неправилно при следните фактически и правни изводи:

Между страните не се спори, а и от представените удостоверения за раждане се установява, че те са родители на двете деца – Е., род. *** год., на 15 години и А., род. *** год., на осем години. Не се спори, че родителите са живели съвместно до 2023 год., както и че фактическите грижи за децата се осъществяват от майката. С Определение от 05.09.2024 год. по делото са определени привременни мерки относно режима на контакти между децата и бащата, който е осъден и да заплаща месечна издръжка от по 235 лв. за всяко от тях до приключване на производството.

Детето А. е била ученичка във втори клас в VІ СУ „ХХХ“ – гр. М., посещава школа по народни танци, а Е. – в VІІІ клас на ПГТЕ „ХХХ“ гр. М..

Изслушан в съдебно заседание при условията на чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, непълнолетният Е.Ц. Е. заявява,че предпочита да остане при майка си, но да се вижда и с баща си. Родителите му са в лоши отношения, не се виждат, не могат дори да разговарят. Иска да се вижда и с баща си през някои уикенди и през лятото.

От писмените доказателства се установява, че и двете страни са трудово ангажирани. Майката е начален учител в ОУ „ХХХ“ – с. М. с основна заплата от около 1850 лв. месечно, отделно получава пенсия от 609,60 лв. на осн. чл. 74, ал. 1 КСО.

Бащата работи в чужбина, като месечното му заплащане, установено с удостоверение, издадено от работодателя е от 750 британски лири (1717 лв.).

Според данните от приетия в първоинстанционното производство социален доклад работи като международен шофьор.

Спорните пред настоящата инстанция въпроси са относно режимът на лични отношения между въззивника и децата и размерът на издръжката, която той следва да заплаща.

4

С оглед установените факти, по отношение на подходящите мерките относно личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, настоящият съдебен състав приема следното:

Правото на лични отношения е уредено, за да се осигури и гарантира възможността за общуване и с другия родител и за да може последният да участва активно във възпитанието на децата, а те от своя страна да възприемат от него добър поведенчески пример. При своята преценка съдът изхожда всякога от конкретните обстоятелства по случая и определя така личните контакти между родителите и децата, така че да спомогне за създаването на нормална обстановка при поддържането на тези отношения. Децата следва да общува и с двамата си родители, както и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.

При вземане на своето решение съдът следва да се ръководи от найдобрия интерес на децата, като преценява критериите по § 1, т. 5 ДР ЗЗДт, както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г. Съдът взема предвид изразените от детето Е. Е. предпочитания, с оглед интересите на децата /така ППВС 1/74 г. /. Отчита обстоятелството, че двете деца са на възраст / 9 г. и 15 г. /, в която не се нуждаят от постоянни и непосредствени грижи.

Определянето на режим на лични отношения с преспиване би помогнало за запазването и задълбочаването на емоционалната връзка между децата и техния баща, за изграждането на доверителни отношения помежду им и нормалното им физическо и духовно развитие като пълноценни личности.

Разпечатката съдържа 45 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e0a9ff2-956a-4b34-bed1-a3c52c04c1c3