Решение № 140 от 29.04.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Б.С., 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц. Н. Харалампиева при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Ц. Н. Харалампиева Гражданско дело № 20241410100699 по описа за 2024 година

Предявен е иск с вх. № 2633/13.05.2024г. от Ц. П. Д., ЕГН ********** от с. В., общ. Б.С., обл. В., действаща чрез пълномощника си адв. Н. М. М. от АК Я. против ”ВИВУС БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от З.С.Р., за признаване за установено, че сключеният между страните Договор за кредит № 9749843011 от 04.09.2023 г. е нищожен, както и в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса бързо разглеждане на кредита по цитирания договор на основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит № 9749843011 от 04.09.2023 г., сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора ищцата е получила сумата от 1280.00 лева, при ГПР 49.7.60%, ГЛП 40.97%, при срок на кредита от 30 дни.

Отразено е, че съгласно договора, ищцата следва да заплати такса за бързо разглеждане на документи в размер на 251.28 лева.

Твърди се, че ищцата е заплатила за „ такса удължаване на срока на общо дължимата сума „ сумата в размер на 780.00 лева.

Счита се, че така уговорената „ такса за бързо разглеждане „ е нищожни на основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП.

Отразено е, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в 1 разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Сочи се, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК, а процесната такса била в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.Услугата „ такса бързо разглеждане “, представлявала услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства ,т.е. тази услуга по своята същност представлявала дейност по усвояване и управление на кредита и е в пряко нарушение на чл.10а от ЗПК.

Отразено е, че в правната доктрина и съдебната практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „ добри нрави " по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В случая се счита, че е налице нееквивалентност между престациите, тъй като сумата, която се предоставя по процесните такси, съставлява допълнителна сума, която е в размер на почти ¼ от общата сума на отпуснатия кредит.Счита се, че по този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост, като принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Сочи се, че уговорената такси е била във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност и справедливост и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин били в ущърб на ищцата като потребител.

Счита се и, че така уговорените такси, предвидени в процесния договор, са нищожни поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр.чл.19 ал.4 от ЗПК.

Счита се, че така уговорените такси е следвало да бъдат включени в процента на ГПР, в който съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следвало да бъде включено „ лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с 2 договора за потребителски кредит.Сочи се, че с възнаграждението по процесната такса се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е следвало, но не е било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителността им.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства: заверено копие от договор за кредит №9749843011от 04.09.2023г. и приложенията към него.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител – Д. Д. - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв.

Ответникът предявява насрещен иск и прави следните искания:

- за осъждане на ищцата да заплати на ответното дружество сума в размер на 700.00 лева, представляваща просрочено задължение по договора за кредит №9749843011от 04.09.2023г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 11.07.2024г.

Прави се искане за отхвърляне на предявения иск от ищцата, като неоснователен и недоказан.

Претендират се и направените по делото разноски.

С отговора не се оспорва сключването на договора за кредит № 9749843011 от 04.09.2023г.В тази връзка е отразено, че договорът между страните е сключен на 04.09.2023г. в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.Отразено е, че с подписването на договора, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 150.00 лева, представляваща главница по кредита.Кредитът бил за период от 30 дни и бил с падежна дата 04.10.2023г.Твърди се, че начислените такси и лихви по кредита са както следва - договорна лихва в размер на 5.05 лева, такса „ бързо разглеждане „ в размер на 31.54 лева, като така общият размер на кредита, който кредитополучателят е следвало да погаси на падежната дата е бил на стойност 186.59 лева.

Посочено е, че още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставял Стандартен европейски формуляр ( СЕФ ), като това се случвало в момента, в който кредитоискателят е влязла в сайта vivus.bg, избрал е сумата и срока, за които кандидатства, след което му е предоставен СЕФ, който отговарял на всички изисквания относно информацията, която трябвало да съдържа.Сочи се, че срокът на договора за кредит започвал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя, както и, че заявената и отпусната сума по договора е била преведена от ответното дружество на ищцата на 04.03.2021.3г. по банкова сметка в „ Банка ДСК“ АД, тъй като кредитополучателят е избрал този начин на получаване на заявената от него сума.

3

Съгласно чл.4 от ОУ към процесния договор, кредиторът се задължавал да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит, изпратено от кредитополучателя е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от получаването му като се свърже с кредитополучателя и му даде изричен отговор.Кредиторът предоставял възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане.Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга била посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в тарифа на кредитора, налична на началната страница на на сайта на ответното дружество както и в самия договор за кредит.

Ищцата била направила общо осем заявки за допълнителни суми, като се дължало и допълнително начислена договорна лихва за Бързо разглеждане, респективно били сключени осем анекса, шест от които на 04.09.2023г. е два на 05.09.2024.

В резултат на горното, отпуснатите допълнителни суми, към датата на сключване на последния анекс, общия размер на уговореното задължение, е било в размер на 1574.14 лева, от които главница-1280.00 лева, такса за бърз разглеждане – 251.28 лева и договорна лихва – 42.86 лева.

Сочи се, че към датата на подаване на насрещната искова молба, ищцата не е погасила задължението си, поради което същата имала качеството на длъжник спрямо кредитора.Същата била направила няколко частични вноски в общ размер от 580.00 лева., както следва: на 03.10.2023г.-сума в размер на 100.00 лева., на 03.11.2023г.-сума в размер на 100.00 лева., на 22.02.2024г.-сума в размер на 380.00 лева.

Сочи се още, че като част от клиентски ориентираната политика на дружеството не са били предприети действия по съдебен ред и депозиране на Заявление по чл.410 от ГПК, за да се събере дължимата сума от длъжника.

Предвид гореизложените факти и обстоятелства се счита, че ищцата има качеството на длъжник спрямо ответното дружество, тъй като в процесния случай е налице валидно сключен реален и формален договор за кредит, по силата на който кредитодателят е отпуснал заемната сума в първоначален размер от 1280.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата на падежа, заедно с всички такси и лихви по договора, които предварително е избрал, за които предварително е бил уведомен, и с които изрично се е съгласил, че са дължими и следва да бъдат заплатени.

Счита се, че ответното дружество в качеството си на кредитор, чието вземане е дължимо и изискуемо по процесния договор, има правно основание 4 и интерес да предяви насрещен иск, доколкото плащания от страна на ищцата по първоначалния иск не са постъпвали по сметки на дружеството и на практика с настоящото производство се целяло главно да бъде осуетено правото на кредитора да търси изпълнение от страна на длъжницата, било то доброволно или принудително.

Счита се още, че с иницииране на настоящото производство и отказ от осъществяване на контакт с кредитора, се търсело неоснователно обогатяване за сметка на ответното дружество, което от своя страна нарушавало разпоредбите на чл.55 от ЗЗД и чрез осъществените процесуални действия и повдигане на процесния спор, се цели външно валидиране на неправомерно поведение, представляващо бездействие от страна на длъжника.

Отразено е, че в процесния случай е налице неоснователно обогатяване както по отношение на такса за вече предоставена услуга на длъжника, така и реалната главница и договорна и наказателна лихва за забава по формален, реален и консенсуален договор за кредит.Посочва се, че до настоящият момент ответното дружество е разчитало на доброволни способи за изпълнение на задължението, което е в унисон и с клиентски ориентираната му политика, но въпреки това обаче, пълно погасяване на задължението от страна на длъжника не е настъпило.Сочи се, че така на практика кредиторът е лишен от възможността да получи по доброволен способ дължимото му по реалния формален договор за кредит.

Отделно от гореизложеното исковата претенция се оспорва като неоснователна и необоснована.Сочи се, че ищцата основава исковата си претенция на обстоятелства, за които не са представени доказателства.