Решение № 260017 от 01.10.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.Варна, … .10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря Виолета

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№247/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна и насрещна въззивна жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена от „Дженерали застраховане”АД, гр.София чрез процесуалния му представител гл. ю.к. Х.Христов, против решение №4/20.01.2020г., постановено по т.д.№156/19г. по описа на ДОС, т.о., в частите му, с които

„Дженерали застраховане”АД е осъдено да заплати: 1/ на Е.К.М. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на внучката й Е. К. М. при ПТП от 21.08.2015г. неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и сторени по делото съдебно деловодни разноски в размер на 777 лв. - адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА; 2/ на Т.В.М. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на внучката му Е. К. М. при ПТП от 21.08.2015г. неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и сторени по делото съдебно деловодни разноски в размер на 777 лв. - адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски.Евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъдените обезщетения.

Въззиваемите Е.К.М. и Т.В.М. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им пред -ставител адв.В.З. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ДОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.Претендират разноски.

Насрещна въззивна жалба, подадена от Е.К.М. и Т. Васи -лев М., двамата чрез процесуалния им представител адв.В.З., против решение №4/20.01.2020г., постановено по т.д.№156/19г. по описа на ДОС, т.о., в частите му, с които са отхвърлени съответно: 1/ предявеният от Е.К.М. против „Дженерали застраховане”АД иск за заплащане на сумата, пред -ставляваща разликата над 20 000 лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на внучката й Е. К. М. при ПТП от 21.08.2015г. неимуществени вреди - болки и страдания; 2/ предявеният от Т.В.М. против

„Дженерали застраховане”АД иск за заплащане на сумата, представляваща разликата над 20 000 лв. до 40 000лв., представляваща обезще -тение за претърпени от смъртта на внучката му Е. К. М. при ПТП от 21.08.2015г. неимуществени вреди - болки и страдания, както и 3/ в частта му, с която Е.К.М. и Т.В.М. са осъдени да заплатят на „Дженерали застраховане”АД сумата, представлява разликата над 150лв. до 300лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените от ищците искове бъдат уважени и за разликата над 20 000лв. до 40 000лв. за всеки от тях, ведно с присъждане на законна лихва върху главни -ците, считано от 06.06.2019г. до окончателното изплащане, като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Дженерали застраховане”АД, редовно уведомена, не е депозирала отговор по насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, съответно допълнителната искова молба, ищците Е.К.М. и Т.В.М. излагат, че на

21.08.2015г. при ПТП, виновно причинено от Марио Кръстинов Мишев, е загинала тяхната внучка Е. К. М..С влязла в сила на 06.03.2018г. присъда, постановена по НОХД №356/16г. по описа на ЛОС, Марио Кръстинов Мишев е признат за виновен в това, че на 21.08.2015г. на път І-4, Варна-София, при км.11+200, при управлението на МПС-товарен автомобил „Грейт Уол Волекс”, с д.к.№ СА 0781 ХК, нарушил прави -лата за движение по пътищата-чл.21 от ЗДвП - превишил разрешената скорост, ограничена със знак В 26 от 60 км/час, като се движил с 84, 92 км/час и по непред - пазливост причинил смъртта на Е. К. М. и средна телесна повреда на Красимир Детелинов Сираков - престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, пред.1, вр. чл.54 от НК.Към момента на настъпване на ПТП за т.а. „Грейт Уол Волекс” с д.к. №СА 0781 ХК е имало сключена задължителна застраховка „Граж -данска отговорност” на автомобилистите с полица №15115000181008 със срок 16.01.2015г.-15.01.2016г. с ответника „Дженерали застраховане”АД.

Между починалата и ищците, нейни баба и дядо, е съществувала изключителна близост и привързаност, надминаваща обичайната такава.Тази силна връзка е изградена въз основа на съвместното им съжителство и ежедневни контакти до навършване на 10 годишна възраст и продължилото и след това присъствие на детето в дома им.Внучката носи името на баба си, което допълнително затвър -ждава постоянната, трайна и дълбока емоционална връзка по между им.Веднага след раждането на Е. се наложило майка й да прекъсне отпуска си за отглеж -дане на дете и да се върне на работа.Поради горното всички грижите по отглежд -ането й се поети от нейните баба и дядо.В работните дни от седмицата тя е нощувала в дома им, а родителите й са я вземали 2-3 пъти месечно в почивните дни.Е. растяла пред очите им, обгрижена с цялата любов и всеотдайност, която могат да дадат хората от най-близкия й родствен и семеен кръг.В предучи -лищна възраст Е. е живеела основно с баба си и дядо си, а по-късно, когато постъпила като ученичка в близко до дома на родителите й училище, петъците, съботите и неделите продължила да посещава дома на баба си и дядо си, така да завършване на училище.Ежедневните им контакти по телефона продължили и след като заминаването на Е. в София и постъпването й в университет.Към момен -та на настъпване на произшествието Е. е била само на 21 години, в разцвета на младостта си, студентка, с амбиции да учи и да се развива, което й желание е било подкрепяно силно от нейните баба и дядо.Внезапната и трагична смърт на Е., която чувствали като свое дете, ги е съсипала психически и емоционал - но.Животът им се преобърнал изцяло, били дотолкова съкрушени, че изоставили ежедневните си задължения, вечер не можели да спят от мисли за случилото се, дълго време отказвали да го приемат, всеки ден ходили на гроба й, стоели там с часове, загубили смисъла на живота си.

Отправили писмено претенцията си за заплащане на обезщетения до ответното застрахователно дружество.Били образувани съответно преписка №*********/17. 05.2019г. и преписка №*********/17.05.2019г., но било отказано изплащането на обезщетения.Предвид изложеното претендират ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата от по 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната внучка Е. К. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06. 2019г./датата на произнасяне по предявените претенции/ до окончателното изплащане.

Ответникът

„Дженерали застраховане”АД в депозирания писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Не оспорва твърденията на ищците досежно настъпилото на 21.08. 2015г. ПТП с участието на водача М.Мишев, настъпилата в следствие това ПТП смърт на Е.М., наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобили -стите за т.а.

„Грейт Уол Волекс”, с рег.№СА0781ХК.

Оспорва материално-правната легитимация на ищците да получат обезщетение за смъртта на внучката си.Твърди, че ангажираните доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, залег -нало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.Самостоятелно твърди и, че ищците не са претърпели и не търпят описаните в исковата молба болки и страдания в резултат от смъртта на Е.М..Поддържа, че техните болки и страдания са се свеждали до житейски логичните и обичайните такива от загубата на близък и не може да се обоснове изключителност, вкл. като се има предвид, че чувствителността на кон -кретната личност има строго субективен характер.Евентуално оспорва размера на претенциите като изключително завишен и несъответстващ на принципа на спра -ведливостта, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП, както и като несъобразен с предвидения в §96, ал.1, вр. ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./ размер от 5 000лв.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която предяве -ният от всеки от ищците иск е отхвърлен за разликата над 40 000лв. до 60 000лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 от ЗЗД Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказа -телства се установява, че с влязла в сила на 06.03.2018г. присъда №2/23.01.2017г., постановена по НОХД №356/16г. по описа на ОС-Ловеч, Марио Кръстинов Мишев е признат за виновен в това, че на 21.08.2015г. на път І-4, Варна-София, при км.

11+200, при управлението на МПС-товарен автомобил „Грейт Уол Волекс Ц 10”, с д.к.№ СА 0781 ХК, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21 от ЗДвП - превишил разрешената скорост, ограничена със знак В 26 от 60 км/час, като се движил с 84, 92 км/час и по непредпазливост причинил смъртта на Е. К.

М. и средна телесна повреда на Красимир Детелинов Сираков - престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, пред.1, вр. чл.54 от НК.Също не е спорно и се установява от представените доказателства, че към 21.08.2015г. за т.а. „Грейт Уол Волекс Ц 10”, рег. №СА 0781 ХК, е имало сключена с „Дженерали застраховане”АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомо -билистите, с начална дата на покритие 16.01.2015г. и крайна дата на покритие 15. 01.2016г., както и родствената връзка между въззивниците Минкови и починалата.

На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължи -телна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени в присъдата по НОХД №356/16г. по описа на ЛОС.

На осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ - приложим закон на осн. §22 от ПЗР на ЗК доколкото не се твърди, съответно установява, страните по застрахователния договор да са договорили друго след влизането в сила на този кодекс, т.к. пътно - транспортното произшествие, в резултат от което е починала Е. К. М., е настъпило на 21.08.2015г., т.е. при действието на КЗ /отм.2016г./, увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска обезще -тение пряко от застрахователя.Към момента на настъпване на ПТП-21.08.2015г., съответно смъртта на Е.М., ищците са нямали качеството увредено лице, т.к. не са имали право на обезщетение за претърпените от нейната кончина неиму -ществени вреди предвид разрешенията, дадени в задължителното към посочената дата за съдилищата ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащи, че при смърт на постра - далия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.