Определение № 406 от 02.06.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. Габрово, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Диян Д. А.

Г. Б. Илиева като разгледа докладваното от Г. Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500252 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по заявлението "***" срещу заповед № 202/15.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 384/2026 г. по описа на РС-Севлиево, в частта за присъдените на заявителя Г. М. В. разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 120 евро с включено ДДС. Жалбоподателят навежда доводи, че претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер от 250 евро /с вкл. ДДС/ се явявало прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес в размер на 250 евро. Моли същото да бъде намалено до сумата 120 евро с вкл. ДДС. Претендира присъждане на заплатената държавна такса за производството.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата – Г. М. В., чрез процесуалния си представител адв. Е. А., е депозирал становище, с което оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че неконкретизирания отговор на длъжника е станал причина за извършване на проверка за наличието на основания за съдебно претендиране на обезщетение, като изброява извършена работа, предхождаща подаването на заявлението по чл.

410 ГПК. Посочва, че в претендирания размер на възнаграждението е включен и дължимия ДДС.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу издадената по ч. гр. д. № 384/2026 г. на РС Севлиево заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските. В тази част заповедта подлежи на обжалване, съгласно чл. 413 от ГПК, поради което частната жалба е процесуално допустима.

Със заявление по чл. 410 ГПК от 15.04.2026 г. заявителят Г. М. В., 1 действаща със съгласието на своята майка Р. Д. В., е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за сумата 250 евро – обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснял полет W64316 /Рим – София/, планиран за 18.01.2026 г. в 23:35 ч., ведно със законната лихва за период от 15.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски: 250,00 евро - адвокатско възнаграждение и 10,86 евро - заплатена държавна такса.

Към заявлението е представено пълномощно, от което се установява, че Г. М. В., действаща със съгласието на своята майка Р. Д. В., е упълномощила Адвокатско дружество “А. и А.” да подаде от негово име заявление по чл. 410 ГПК във връзка с дължимото обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004.

Представена е и разписка от 15.04.2026 г., с която от името на горепосоченото адвокатско дружество адв. Е. А. е удостоверил получаване на сумата 250 евро с включен ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение във връзка със събиране на дължимото обезщетение.

Искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за главницата, законната лихва и сторените разноски е уважено изцяло, като Районен съд – Севлиево е издал заповед № 202/15.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 384/2026 г. по описа на РС Севлиево.

С частната си жалба длъжникът обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, като релевира възражение с правно основание чл. 78, ал.

5 ГПК за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК намира приложение и в заповедното производство, като при упражняване на правото си на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските длъжникът може да направи искане за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, релевирайки възражение за неговата прекомерност. Това изискване е осъществено и в конкретния случай.

Настоящият съдебен състав приема, че уговореното и заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро с ДДС е прекомерно, с оглед ниската действителна правна и фактическа сложност на делото и предвид формалния характер на заповедното производство. Ето защо в тази им част разноските следва да се намалят, на осн. чл. 78 ал. 5 ГПК. За определяне размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди, съдът съобразява задължителните разяснения, дадени в решение от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С428/16, според което във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа при определяне размера на адвокатското възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, като не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до 2 правосъдие. В разглеждания случай, съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал.

7 от Наредба № 1/2024 г. и с оглед свършената от процесуалния представител работа, съдът намира за съответно на невисоката фактическа и правна сложност на конкретното заповедно производство адвокатско възнаграждение в размер на 120 евро с включен ДДС, тъй като при извършената служебна проверка от ГОС се установи, че АД “А. и А.” е регистрирано по ДДС. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над сумата 120 евро.

При горния изход на делото ответникът по заявлението, чието неоправдано засягане на правната му сфера законодателят гарантира чрез нормата чл. 413, ал. 1 ГПК, има право на сторените в настоящото производство разноски в размер на сумата 15 лева или 7,67 евро – заплатена държавна такса, която следва да му бъде присъдена.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 202/15.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 384/2026 г. по описа на Районен съд – Севлиево, в частта, с която е разпоредено ***. - клон България КЧТ, ЕИК: 200830927, седалище и адрес на управление **********, да заплати на кредитора Г. М. В., ЕГН: **********, постоянен адрес гр. ***, ул.

***, общ. ***, обл. ***, разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 120,00 евро.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. М. В., ЕГН: **********, постоянен адрес гр. ***, ул. ***, общ. ***, обл. ***, да заплати на ***., вписано в регистъра на дружествата под №01- 10-140174, със седалище и адрес на управление ул. ***, Н-1095 ***, ***, сумата 7,67 евро – държавна такса за настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3