Решение № 655 от 30.03.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5999/2021
- Вид
- Решение № 655
- Подписан
- 30.03.2022
- В сила
- 20.04.2022
- Състав
- Боян Димитров Кюртов
Цитирани разпоредби
- чл.104б · Закон за движението по пътищата
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.180, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 655 гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330205999 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030007215/02.08.2021г. издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на Л. АНТ. СТ., с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.”****” №*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 / три хиляди / и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца лв. за нарушение по чл.104б, т.2, вр. с чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. лично и чрез повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание.
Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище от наказващия орган намира жалбата за неоснователна.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
1
На 07.07.2021г. около 15.22 ч. жалб.С. управлявал в гр.Пловдив МПС – мотоциклет марка „Ямаха ВР 450” с рег. № ********. В близост до Овощарския институт се движел в посока от с.Марково към вътрешността на гр.Пловдив. Тогава в обратната посока срещу него се появил полицейски автомобил в , който пък били полицейските служители П.Д. и С. Б., които като мл.автоконтрольори упражнявали контрол на движението. Тогава възприели, че жалб.С. всъщност бил изправил на задна гума мотоциклета и така се движел поне 50 метра. Веднага подали звуков и светлинен сигнал и принудили водача на мотоциклета да спре в дясно от пътя по посоката му на движение. При извършената проверка било констатирано, че водач на мотоциклета е именно жалб.С., който оправдал поведението си с проба, тъй като тъкмо взел от сервиз мотоциклета си, но нещо прекъсвал. За горното на жалб.С. му бил съставен АУАН с № GA472002/07.07.21г. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя Пл. Д. Д. разпитан като свидетел в настоящото производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, справка АНД, Заповед 2 бр., които Съдът възприема и кредитира като първия изцяло отговарящ на изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП първия се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен. Последното не бе сторено. действително във възраженията си жалбоподателя сочи, че само за момент изправил мотора на задна гума, а не се движел така в продължение на метри, както твърди актосъставителя, но доказателства за това не бяха представени. А не се установи свид.Д. да има някакви особени отношения с жалбоподателя, които да го мотивират да вмени деяние, което не е извършил именно на жалб.С.. Ето защо и настоящия състав кредитира с доверие именно показанията на полицейския служител, а не твърдението на жалбоподателя, който все пак е заинтересован да се оневини.
При тези установени факти Съдът констатира, че неправилно е приложен материалния закон като нито в АУАН, нито в НП е посочен състав на извършено нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП. Последната норма изисква водачите да ползват по предназначение пътищата за превоз на пътници и товари. По същество жалбоподателя се е движил по пътя и по този начин го е ползвал за превоз на самия себе си. Това правило за поведение не изключва 2 възможността горното да стане и на една гума на мотоциклета. В случая не е имало някакво мероприятие организирано за показване на „шофьорски умения“ или пък със състезателен елемент, за да се твърди че пътя не е ползван по предназначението му. От друга страна обаче се установи, че е имало и други движещи се МПС освен полицейския автомобил в този момент като дори жалбоподателя сочи за наличие на автобус в този пътен участък. С това вмененото като факт с акта и НП, че е създадена опасност за движението се явява обосновано, макар за не е част от фактическия състав на правната норма на чл.104б ЗДвП. Ето защо и настоящата инстанция намира, че поведението на жалбоподателя по управление на МПС – мотоциклет на задна гума в участък от пътя в населено място, при това при наличие и на други МПС в близост, следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл.5, т.1 ЗДвП, според който всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности за движението. В случая с горните действие жалб.С. е извършил нарушение на закона, което според настоящата инстанция не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 б.а ЗАНН / към момента на деянието/. Определено не се касае за моментно изправяне на мотоциклета и то поради някакъв технически проблем, а за управление в продължение на поне 50 метра по пътя. На следващо място на извършеното кореспондира нормата на чл.180, т.1 от ЗДвП, съгласно която водач който наруши за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението, следва да бъде санкциониран с глоба в размер между 20 и 150 лева. Изхождайки от факта, че жалб.С. е правоспособен водач от 2015г., но вече има 6 нарушения на ЗДвП, то настоящата инстанция намира, че следва да понесе наказание глоба малко над средния размер на посочената норма. В този смисъл глоба от 100лева се явява съответна на извършеното и на обществената опасност на дееца.
В посочения смисъл следва да се измени и процесното НП, тъй като не е налице фактическо изменение на обстоятелствената част като по всички факти жалбоподателя се е защитавал, а съответно се прилага закон за по-леко наказуемо нарушение. В този смисъл е и практиката на ВАС съгласно Тълкувателно решение №8/16.09.2021г.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
3 с.
РЕШИ:
И З М Е Н Я Наказателно постановление № 21-1030-007215/02.08.2021г. издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, издадено срещу Л. А.
С., с ЕГН ********** от гр.П, ул.”***********” №** като преквалифицира нарушението по чл.5, т.1 от ЗДвП и на основание чл.180, т.1 ЗДвП му налага Глоба в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4