Решение № 6096 от 11.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6096 гр. София, 11.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20241100104664 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Г. К. Я. срещу „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД за заплащане на сумата от 90 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.12.2023 г., в гр. София, на бул. „Александър Стамболийски“, в района на ул. „Булина ливада“, по вина на Д. С. В., водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № ****, застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, както и за заплащане на застрахователно обезщетение от 6017,40 лв., представляващо настъпили от същото ПТП имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 18.01.2024 г. върху всяко едно от двете претендирани обезщетения до окончателното им плащане (началната дата на законната лихва е уточнена в о.с.з. от 13.01.2025 г.).

В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло“, който нарушавайки правилата за движение по пътищата, е предприел маневра - ляв завой и е блъснал пешеходката Г. К. Я.. Последната вследствие на инцидента се е наложило да бъде откарана и настанена в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД, където е хоспитализирана за периода от 07.12.2023 г. до 18.12.2023 г.

Вследствие настъпилото произшествие й е поставена диагноза - счупване на бедрената шийка, закрито, инфекция и възпалителна реакция, следствие на проведената оперативна интервенция, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на гръдния кош. Наложила се е оперативна интервенция на 11.12.2023 г. смяна на лява тазобедрена става. На 15.12.2023 г. е извършена нова хирургична интервенция - некректомия и ексцезиране на мъртви тъкани. Твърди, че от настъпилите увреждания е изпитвала болки и страдания със силен интензитет през първите месеци от възстановителния период. Травматичните увреждания в областта на лявата тазобедрена става са й причинили трайни затруднения и остри болки, както при движение, така и в покой. Излага твърдения за настъпили негативни емоционални последици, изразяващи се в 1 загуба на сън, неспокойство, унило състояние, страх и уплаха от случилото се. Поддържа, че освен горепосочените неимуществени вреди, е претърпяла и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на стойност 6017,40 лв., както следва: сумата в размер на 4020 лв. за закупуване на медицинско изделие, съгласно фактура № 8000006156/13.12.2023 г. сумата в размер на 677,40 лв. за потребителска такса и придружител, съгласно фактура № 400053762/18.12.2023 г. сумата в размер на 1320 лв. за самостоятелна стая за 11 денонощия, съгласно фактура № 4000053763/18.12.2023 г.

Сочи, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидно сключена застраховка с ответното дружество по застрахователна полица № BG/22/123002227368, валидна до 13.08.2024 г., като по предявена извънсъдебна претенция застрахователят не й е определил и изплатил застрахователно обезщетение, поради което счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите претенции и моли същите да бъдат уважени в пълен размер, ведно с дължимата законна лихва.

Ответникът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния лек автомобил марка „Фолксваген Поло“, но оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, че вина за настъпването на ПТП има водачът на лекия автомобил, както и прави възражение срещу описания механизъм на ПТП. Сочи, че търпените от ищцата вреди са настъпили изцяло поради нейните действия, тъй като е пресичала пътното платно, без да се съобрази с посоката за движение, скоростта и местоположението на лекия автомобил, навлизайки в опасната му зона за спиране, като е извършила нарушения на чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, чл.

114, т. 1 и 2, чл. 108, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорва тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителния период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и причинно-следствената им връзка с ПТП. Счита за прекомерен претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, както и началния период, от който ищцата претендира законната лихва.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да претендира обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл. 380 КЗ. Фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ включва следните елементи: валидно сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; виновно противоправно поведение на застрахования водач; причинени травматични увреждания на лицето, което претендира обезщетение за настъпилите от деянието имуществени/неимуществени вреди; причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите.

С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответното застрахователно дружество „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД по застрахователна полица № BG/22/123002227368, валидна до 13.08.2024 г.

Видно от приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-716, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна 2 полиция“, на 07.12.2024 г. в гр. София, на бул. „Александър Стамболийски“, с посока на движение от ул. „Сава Михайлов“ към ул. „Найчо Цанов“, в района на ул. „Булина ливада“, е настъпило ПТП. Участници в настъпилото произшествие са:

- МПС с рег. № ****, с марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с водач Д. С. В.. След настъпване на ПТП-то на водача са снети проби за употреба на алкохол и наркотични вещества/техни аналози, които са отрицателни.

- пострадало лице: пешеходец - Г. К. Я., ЕГН **********.

- пострадало лице: пешеходец - Т.Я. Я., ЕГН **********.

По отношение обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП в констативния протокол е посочено, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра „завой на ляво“, като е реализирал ПТП с пресичащите пешеходци.

На 18.01.2024 г. от Г. К. Я. е предявена претенция за изплащане на обезщетение към „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД. В претенцията пострадалото лице посочва, че вина за настъпване на произшествие има застрахованият водач на лекия автомобил с рег. № ****, с марка „Фолксваген“, модел „Поло“, който не е съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил чл. 5, чл. 20, чл. 116 ЗДвП. Претендира се обезщетение за претърпените от ПТП-то вреди, както следва: неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. и имуществени вреди в размер на 6017,40 лв.

По делото е приет като доказателство съдебен протокол от 21.02.2025 г., по НОХД № 18255/2024 г., на СРС, 108 състав, с който е одобрено споразумение, с което подсъдимата Д.

С. В., водач на лекия автомобил, причинил настъпването на процесното ПТП се е признала за виновна в това, че на 07.12.2023 г., около 18:15 часа в гр. София, при управляване на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, при извършване на маневра „завиване наляво“ на пешеходната пътека на ул. „Булина ливада“, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съгласно който, когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар, водачът на пътно превозно средство е длъжен, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека. Подсъдимата не е пропуснала пресичащата по пешеходната пътека в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходка Г. К. Я. и е реализирала ПТП с нея, като я ударила с предната част на управлявания от нея автомобил и по непредпазливост й е причинила средна телесна повреда по смисъла на чл.

129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост на левия долен крайник за срок повече от 30 дни. Деянието е извършено на пешеходна пътека и съставлява престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

Съгласно чл. 383, ал. 1 ГПК одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а последната е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (арг. чл. 300 ГПК).

Предвид изложеното, одобреното от наказателния съд споразумение задължава настоящия съдебен състав да приеме за доказано, че вина за настъпването на процесното ПТП има водачът на застрахования от ответника лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № **** - Д. С. В., както и че във връзка с инцидента й е причинено описаното в присъдата травматично увреждане.

Според показанията на свидетеля Т.Я. Я., дъщеря на пострадалата, която е пресичала заедно с нея на пешеходната пътека при настъпване на процесния инцидент, двете жени са прекосявали пътното платно на зелен сигнал на светофарната уредба, като автомобилът ги е блъснал на две крачки преди тротоара. Инцидентът е настъпил към 18:30 часа, като движението не е било натоварено и е нямало много автомобили.

3

Според свидетелските показания на водача на лекия автомобил - Д. С. В., тя е завивала наляво на светофара, като от другата страна е имало коли, които са й светели в очите. Пешеходците не е видяла, тъй като са били облечени в тъмни дрехи, а инцидентът е настъпил в тъмната част на деня - около 18:15 часа, докато е валял дъжд. Водачът посочва, че може да е видял пешеходците за част от секундата, но твърде късно, за да успее да реагира. След удара свидетелката е слязла веднага от автомобила, като пострадалата ищца е била в съзнание и е изпитвала болки от удара.

По делото е приета без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза, която посочва, че управлението на лекия автомобил с марка „Фолксваген“ от страна на застрахования водач е било с неупражнен визуален контрол, като въпреки наличната зона на видимост, водачът не е реагирал навреме, с което е предизвикал настъпване на процесното ПТП. Поведението на пешеходците не е допринесло за настъпването на инцидента, тъй като те са се движели на разрешителен сигнал по пешеходна пътека. Според заключението водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП-то, като предприеме аварийно спиране.

Според приетата без възражения от страните съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Б. К., в причинна връзка с процесното ПТП Г. К. Я. е получила фрактура на шийката на лявата бедрена кост, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и контузия на гръдния кош. Получената фрактура на бедрената кост е довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на левия долен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Останалите травматични увреждания - навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и контузия на гръдния кош, са реализирали в съвкупност медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Било е извършено оперативно лечение на фрактурата на шийката на лявата бедрена кост, състоящо се в тотална смяна на лявата тазобедрена става. Останалите травми на меките тъкани се лекуват консервативно чрез обезболяване с аналгетици и с времето се възстановяват от само себе си.