Решение № 322 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Бургас, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.а

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20232100501732 по описа за 2023 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Н. Л. В., ЕГН **********, от ****, против решение № 1619 от 19.07.2023г., постановено по гр.д.№ 072/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в производство по съдебна делба в първата фаза по допускане на делбата В ЧАСТТА, с която на основание чл. 344 от ГПК е допусната съдебна делба между съделителите Р. Л. П., ЕГН: **********, от *****, и Н. Л. В., ЕГН: **********, от **** на следния съсобствен между страните недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, одобрена със Заповед РД- 18-9/30.01.2009г. на ИД на АГКК, с последно изменение от 19.05.2011г., с площ от 74, 30 кв.м., състоящ се от две стаи, веранда, тоалетна и антре, с адрес: гр. Бургас, ***, представляващ жилище, апартамент № 3, намиращо се втори етаж в сграда с идентификатор ***, ведно с принадлежащото към жилището складово помещение/изба с площ от 30, 60 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор ***, при равни квоти от по ½ идеална част за всеки от двамата съделители.

В останалата част, с която съдът се е произнесъл на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК решението не е обжалвано в указания едноседмичен срок от връчването му на страните.

1

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с оплакване, че същото е неправилно. Сочи, че процесния имот е бил дарен на страните при равни квоти от техния баща през 1997г., като впоследствие се твърди,че през 2011г. на ищцата е предала на ответницата владението върху собствената си ½ ид.ч. от делбения имот, което е станало с конклудентни действия, изразяващи се във връщане на оригиналния нотариален акт и ключовете за апартамента, а в замяна на това, ищцата се е съгласила да получи друго имущество, собственост на ответницата. Уточнява, че в отговора на исковата молба ответницата се позовава на твърдения за предаване на владението, а не за завладяване от ответницата на ид.ч. на ищцата. С оглед тези уточнения се възразява, че съдът неправилно е мотивирал решението си с липса на отблъскване на владението, след като самата ищца доброволно го е предала на ищцата през 2011г. и до 2022г. не го е поискала обратно. Счита, че ищцата не се е интересувала от имота, като не е имала намерение нито да го ползва, нито да го подобрява или да се сдобие ключ от него. В тази връзка се сочи, че единствения път когато ищцата е поискал достъп чрез ключ до апартамента според свидетелските показания е за го покаже на сина си. В жалбата въззивницата се позовава на презумпцията на чл. 69 от ЗС, която счита в случая за приложима, доколкото собствеността на страните произтича от юридически факт, различен от наследяването. В тази връзка се излагат оплаквания за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване на въззивната страна да докаже уговорките с ищцата и предаване на владението на имота, доколкото за тези обстоятелства в ГПК няма забрана да се установяват със свидетелски показания. Предвид това моли за допускане на третия от поискани четири свидетели в първата инстанция, като възразява, че съдът е допуснал само двама свидетели, доказващи първата част от възраженията в писмения отговор- непрекъснатото владение. За установяване на устните уговорки между страните въззивницата счита,че неправилно районният съд е отказал да допусне свидетелски показания, въпреки, че в същото време е допуснал и изслушал показанията на св. П. за установяване на уговорките, съгласно твърденията на насрещната страна. Оспорени са като противоречиви на данните по делото изводите на съда, с които от една страна се приема,че предаване на ключовете и на оригинала на нотариалния акт за собственост са обусловени от упълномощителна сделка за прехвърляне на собствената на ищцата ид.ч., въпреки,че според въззивницата в нот. покана става ясно обратното, че ключовете се искат не защото сделката не е станала, а защото Р. се отказва от договора помежду им. Поставя се въпроса ако ответницата е държала дотогава частта на сестра си и винаги е имала достъп до апартамента, което е безспорно установено, защо е било необходимо на ищцата да й предава ключовете през 2011г. заедно с пълномощното. Сочи се, че ключовете и оригинала са дадени по повод на предстоящата сделка е защитната теза на ищцата, като тази причина е посочено единствено от нейния съпруг, който е единствения свидетел по делото. Сочи, че действително правилно съдът е приел,че уговорките на страните относно вещния ефект за нищожни, но според въззивницата това не е така по отношение на факта на предаване на владението, което се сочи, че е станало устно с конклудентни действия чрез предаване на ключовете и нот. акт в деня на издаване на пълномощното от 2011г. В жалбата се заявява, че Р. нито е искала да има ключове, нито нот.

2 акт за собственост, като се възразява, че съдът не е коментирал субективното й отношение и незаинтересованост към имота. Излага, че ищцата се домогва да докаже, че с посещението през 2018г. е прекъснала 10-годишната придобивна давност. Изразява се недоволство против отказа на районния съд да допусне свидетел за факта на предаване на владението, въпреки, че за това обстоятелство е допуснат свидетел на ищцата. Моли за допускане на свидетел и за обстоятелството кой е дал пари за изплащане на данъка на процесния имот в периода 20122015г., което искане също е оставено без уважение от районни съд като неотносимо. По тези съображения в жалбата

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата -съделителка Р. Л., чрез процесуалния си представител адв. Григоров е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното производство съдът е установил относимите по делото факти и обстоятелства. Излага своите твърдения от фактическата страна на спора. Счита, че дори и да се е приеме, че ответницата е започнала да свои имота, тези нейния намерения са прекъснати с връчване на нот. покана, респ. с подаване на исковата молба. Сочи, че по делото е невъзможно да се докаже завладяване на имота, по съображения, че ответницата не твърди факти, относими към твърдяната придобивна давност.

В съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си представител поддържа съответно жалбата си и писмения си отговор и молят съдът да постанови решение съобразно изложените от тях искания. Представят се писмени бележки.

След извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като с оглед изложените във въззивната жалба доводи, становищата на страните и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото и при съобразяване на приложимия материален закон, Бургаският окръжен съд намира следното:

В първоинстанционното производство е предявен иск за съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилище на адрес: гр. Бургас, ***, ет. 2, ап. 3, заедно с 1/7 ид.ч. от дворното място, с което е построена сградата. Ищцата Р. П. твърди, че имотът представлява съсобствено имущество, придобито чрез дарение от нея и сестра йответница Н. В. при равни квоти.

В писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответницата е оспорила иска за делба, като възразила, че имота е изключителна нейна собственост, позовавайки се на изтекла в нейна полза придобивна давност, поради което моли съдът да отхвърли иска. Излага че, след смъртта на баща им на 03.12.2005 г. давностното владение на ответницата е основано на устно споразумение, постигнато между страните и майка им. С него страните и тяхната майка да се уговорили, че след продажбата на друг техен съсобствен имот, находящ се в ж. к. „Младост-3“, гр. София, който е придобит от родителите на страните по време на брака им, цялата получена от продажбата сума /в т.ч.и припадащите се на ответницата и майката на страните части/ ще бъде предоставена на ищцата, като съобразявайки и, че родителите на страните са закупили на ищцата друг апартамент в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“,ищцата се е съгласила съсобствения помежду им апартамент в гр. Бургас, 3 представляващ делбения имот да остане за ответницата. Ответницата сочи, че в изпълнение на уговорките им за разпределение на наследството от баща им ищцата й е предоставила нотариално заверено пълномощно от 12.05.2011 г. , с правото да продаде нейната част от апартамента, включително и на себе си, предала й е и оригиналните документи за собственост за апартамента, както и ключовете си от този апартамент. В писмения си отговор сочи, че след като й било предаденото владението на процесното жилище, ответницата заедно със съпруга си започнали да полагат редовно грижи за апартамента, представили се на съседите като собственици и им предоставили телефонните си номера, както и участвали в поддръжката на общите части в етажната собственост, посещавали апартамента всяка година, плащали данък за него, вкл. и консумативните му разходи, които се водели на името на ответницата, извършили основен ремонт на стойност около 50 000 л в.

Излага се, че през този период ищцата не се е интересувала от състоянието на апартамента в гр. Бургас и никога не е изявила претенции да го ползва, като на поканите на ответницата за гостуване през лятото е отказвала категорично с мотива, че апартаментът е собственост на ответницата.Ответницата счита,че въпросът относно собствеността върху процесния апартамент е бил уреден помежду импрез 2011 г., като впоследствие през 2013 г. ответницата и майка та на страните изпълнили своята част от уговорката между трите им, като предали на ищцата парите от продажбата на апартамента в гр. София, ж. к. „Младост3“, въпреки,че ответницата н е прехвърлила в своя полза притежаваната от сестра й ½ идеална част от делбеното жилище. Ответницата сочи, че през всички тези години ищцата е била е със съзнанието, че ответницата може да прехвърля на себе си дела й и дори не я е попитала дали го е направила. Заявява, че на 12.01.2022 г. ищцатае изпратила до сестра си нотариална покана, връчена й на 30.01.2022г., в която е заявила, че се отказва от уговорките им и е оттеглила даденото на ответниците пълномощно поради влошаване на отношенията помежду им, вкл. и между семействата им.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ответницата не е доказала възражението си, че е изключителен собственик на делбения имот по силата на давностно владение, като е счел, че ангажираните по делото доказателства не установяват тя да е превърнала държането на собствената на ищцата ид.ч. от имота във владение. В тази връзка съдът е посочил, че дори и да се приеме,че ищцата е предала на ответницата ключовете от апартамента и оригинала на нотариалния акт за собственост на апартамента, тези действия не могат да се квалифицират като „interversio possessionis“, тъй като те са обусловени от упълномощителната сделка за прехвърляне на собствената на ищцата ½ идеална част и необходимостта от извършване на технически и правни действия за осъществяване на продажбата. На следващо място първата инстанция е счела за ирелеванти доводите на ответницата за наличието на устни уговорки с ищцата за разпределението на наследственото имущество, оставено от бащата им, съгласно които се твърди, че ищцата се е „отказала“ от нейната ½ идеална част в полза на ответницата, аргументирайки се,че за да е налице отказ от права, същият следва да се извърши в изискуемата форма и по реда, предвиден в чл. 100, ал. 1 от ЗС. С оглед така изложените съображения, районният съд е стигнал до решаващия извод, че по делото не е доказано ответницата да е завладяла 4 идеалната част на ищцата в процесния съсобствен имот, поради което е прието, че същият се притежава от страните в съсобственост при равни квоти и в този смисъл е уважен иска за допускането му до съдебна делба.