Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45228 от 18.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50764/2022
Вид
Определение № 45228
Подписан
18.12.2023
Състав
ИВАНКА ПЕТКОВА БОЛГУРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45228 гр. София, 18.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110150764 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от ответника Ц. З. Х., в която поддържа, че неправилно е определен размерът на дължимата в исковото производство държавна такса, като счита, че същата следва да е в размер на 25 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни по молбата – ФИРМА и „Техем сървисис” ЕООД не са депозирали становище по нея.

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е неоснователно по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ФИРМА срещу Ц. З.

Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет установяване за дължими на суми за цена на ползвана топлинна енергия, лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия, за цена за разпределение на топлинна енергия, както и за лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71215/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени исковете, предмет на настоящото производство.

Видно от петитума на исковата молба срещу ответника са предявени четири кумулативно съединени иска /за топлинна енергия, за лихва за забава върху това вземане, за дялово разпределение и за лихва за забава върху дялово разпределение, с които суми същият неоснователно се е обогатил/. В хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове, съдът дължи произнасяне по всеки един от 1 предявените искове, тъй като интересът на ищеца по всеки един от предявените срещу ответника искове е различен и съответно и изходът от правния спор по всеки иск е различен, поради което дължимата държавна такса следва да се определи по чл. 72, ал.

2 ГПК. В този смисъл и по аргумент за противното от изложените от ВКС мотиви е и константната съдебна практика на ВКС, постановена след изменението на чл. 72 ГПК с ДВ, бр. 86 от 2017г. – Определение № 8 от 8.01.2020г. на ВКС по ч. гр. д. № 4838/2019 г., III ГО, Определение №60349 от 14.10.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 2543/2021 г., III ГО, Определение №119 от 15.02.2023г. на ВКС по к.ч.т.д. № 96/2023г., I ТО и др.

В настоящия случай и при съобразяване с константната съдебна практика, съдът е определил държавна такса в размер на 200 лв. – по 50 лв. за всеки един от четирите обективно съединени искове, като е приспаднал внесената в производството по ч.гр.д.

№ 71215/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, държавната такса в размер на 25 лв., или дължимата и внесена от ищеца с платежно нареждане от 29.09.2022г. по исковото производство държавна такса е в размер на 175 лв. – така, както е посочено и в решението, с оглед на което наведените в молбата по чл. 248 ГПК доводи за неправилно определяне на дължимата по делото държавна такса са неоснователни, съответно молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Ц. З. Х., ЕГН **********, по чл. 248 ГПК за изменение на решението от 03.05.2023г., постановено по гр. д. № 50764/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, в частта за присъдените разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2