Решение № 31 от 10.02.2020, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1054/2019
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 10.02.2020
- В сила
- 15.10.2020
- Състав
- ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.184 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3 · Закон за електронния документ и електронния подпис
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.02.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На девети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1054 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „К.И.“ ООД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. ******, бул. „Ц. Б. *****“ №*****, вх. ****, ет. ****, ап.****, със законен представител М. Г. А., чрез пълномощника адв. Р.Д. против Л.И.П., ЕГН: **********, постоянен адрес: *****, съдебен адрес:***, оф. п. чрез адв. Н. И..
В исковата молба се твърди, че „К.И.” ООД с ЕИК *********, е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 т.З от Закона за кредитните институции. Дружеството притежавало удостоверение за дейността си от Българска народна банка (БНБ) с № BG R00288, както и удостоверение № 360363 за администратор на личните данни воден към регистъра към Комисията за защита на личните данни.
Твърди се, че основната дейност на „К.И.“ ООД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно заглавие Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Твърди се, че ответницата Л.И.П. кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.c..bg. като предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на дружеството се свързал с нея на посочения телефон, като ответницата потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от „К.И.“ ООД при условията на дружеството, кредит в размер на 350.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „К.И.” ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит ,,Екстра” № 72893/11.12.2017 г. и желаната сума ѝ била преведена чрез системата е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на „И.” АД срещу представена от Л.И.П. лична карта.
С исковата молба са представени копия от заявката, изпратена до ищцовото дружество от Л.И.П., справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Твърди се, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Твърди се, че съгласно чл.184 ал.1 изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, а преписът бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на „К.И.“ ООД, съгласяването му с условията на дружеството, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка било и постановеното решение № 70 от 19.02.2014 г. на В. к. с. на Р. Б., четвърто гражданско отделение, гр. д. № 868/ 2012 г.
Съгласно формата за кандидатстване Л.И.П. имала възможност избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да ѝ бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателят има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване тя избрала опция да ѝ бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К.И.“ ООД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се задължила към ежемесечната ѝ вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.
„К.И.“
ООД имало сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити с „Б. К.“ ООД, peг. номер 155538/23.10.2014г., съгласно който „Б. К.” ООД в качеството на дружество - гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ап.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължавал да събира от името и за сметка на дружеството - гарант сумата, представляваща таксата „Гарант” от кредитополучателя. В чл.1, ал.3 било предвидено, че дружеството - гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Твърди се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, на длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „К.И.“ ООД, поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а последният поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”. Общият размер на задължението – 651.92 лв., било платимо ведно с главницата на три равни месечни вноски със следните падежи: 11.01.2018 г., 11.02.2018 г.,11.03.2018 г.
По вноска по кредита с падеж 11.01.2018г. от страна на длъжника три пъти било осъществено плащане само на дължимите лихва и такса „Гарант” по месечната вноска, поради което на осн. т.5 от сключения договор, крайният срок на издължаване на кредита бил удължен с три месеца и новият падеж на вноската бил 11.04.2018г., а крайният срок за погасяване на кредита бил удължен до 11.06.2018 г.
Следвало да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика извършените частични плащания имат характер на извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че процесното правоотношение е породило правното си действие.
Към дата 17.09.2018 г. кредитополучателят не осъществил никакво последващо вноските по кредита, падежите на които настъпили съответно на 11.04.2018 г., 11.05.2018 г., 11.06.2018 г.. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Л.И.П. не не осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД Л.И.П. дължала на „К.И.” ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на 15.44 лв.
Ищцовото дружество потърсило начин да защити интересите си, като на 19.09.2018 г. подало на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. Било образувано ч. гр. дело 1326/2018 г. по описа на РС К. и издадена заповед за изпълнение, срещу която в срок постъпило възражение от длъжника. Съдът на осн. чл.415, т.1 от ГПК дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу длъжника. Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от образуване на настоящото производство.
Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на „К.И.” ООД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело 1326/2018 г. по описа на РС К.:
- сумата от 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по пощата –18.09.2018 г., до изплащане на вземането;
- сумата от 31.50 лв. (тридесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 11.12.2017 г. до 17.09.2018 г.;
- сумата от 118.62 лв. (сто и осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща договорна такса „Гарант” за периода от 11.12.2017 г. до 17.09.2018 г.;
- сумата от 15.44 (петнадесет девет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 12.04.2018 г. до 17.09.2018 г.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.
В предвидения от закона едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, представлявана от пълномощника си адв. Н. И., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Твърди, че никога не била подавала заявка за получаване на кредит от ищцовото дружество, не била попълвала никакви електронни бланки в тази връзка и нямала договорни отношения с „К.И.“ ООД. Никога не била получавала на хартиен носител каквито и да било документи от ищцовото дружество, нито се била регистрирала на сайта му, попълвайки личните си данни.
Съгласно общите условия на „К.И.” ООД, за отпускане на заем на потребителя било необходимо, същият да разпише електронно или лично на място в офис на дружесвото, както общите условия, така и самия договор. Такова подписване никога не било правено от ответницата. В тази връзка оспорва представените като доказателство по делото Заявка с № 72893, на която липсвал неин подпис и достоверна дата, оспорва Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” с № 72893/11.12.2017г., на който липсвали подписи на страните и достоверна дата на сключване, оспорва Общите условия на „К.И.” ООД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит, на които също липсвали подписи на страните и достоверна дата на сключване. Ответницата оспорва да е подписвала Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” с №72893 от 11.12.2017г. и да е подписвала Общите условия на „К.И.” ООД, приложими към Договорите за предоставяне на потребителски кредит, представени с исковата молба. Оспорва представените на хартиен носител Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” с №72893 от 11.12.2017г. и ОУ към него, тъй като не били заверени с подписа на ответницата, а от друго лице.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме наличието на договорни отношения на страните, ответницата оспорва реално да е получила сумата от 350 лева на основание договор за потребителски кредит. Оспорва разписката за извършено плащане с № 2000000140780545, издадена от еPay.bg, тъй като на нея липсвал подписът на Л.П..
Ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност и навежда доводи за нищожност на процесния договор, поради противоречия на същия с изискванията на ЗПК.
Оспорва начисления лихвен процент, както и определената такса „Гарант“.
Всичко изложено обуславяло неоснователност на иска, поради което моли съда да го отхвърли и да ѝ присъди разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцовото дружество.
Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e06e75b-a453-4b3d-b5ec-5730685025c1