Определение № 323 от 18.07.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Силистра, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20233400500234 по описа за 2023 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, против Разпореждане № 470/13.06.2023г. по ч.гр.д.

278/2023г. по описа на PC - Тутракан, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението с вх.№ 2239/31.05.2023 на „Агенция за събиране на вземания“ АД с ЕИК 203670940 (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. Б. Мс ЕГН ********** за: - главница 954,71 лева, - договорна лихва 186,61 лева за периода 26.08.2017-04.02.2021; - обезщетени за забава 257,76 лева за периода 05.02.2021-30.05.2023; - законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 30.05.2023 до изплащане на вземането, дължими по договор за потребителски кредит CARD15176792/26.08.2017, сключен с „Бнп париба пърсънъл файненсис с.а., клон България“ с ЕИК 204915054 (цедент).

Преди да постанови отказ по заявлението, първоинстанционният съдебен състав с нарочно Разпореждане № 432/01.06.2023 г. указал на заявителя да като представи справка по кредит CARD-15176792/26.08.2017, от която да са видни: датата, размерът и начинът на усвояване на сумите по процесния заем и дата и размер на погасителните вноски по него.

Заявителят не изпълнил указанията от разпореждането. В писмена молба изтъкнал, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, то същите са от категорията на правопогасяващи ЮФ, които са в тежест на доказване от длъжника, в исковото състезателно производство.

Дкаказателственатат тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правоунищожаващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане, е носима от ответната страна, а не от ищцовата.

1

Съобразявайки заявлението по чл. 410 ГПК с вх.№ 2239/31.05.2023 и молбата с вх.№ 2366/08.06.2023 в отговор на Разпореждане № 432/01.06.2023 г., съдът намерил на основание чл. 411, ал. 2, т. 1- 3 от ГПК във вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, че следва изцяло да откаже издаването на заповед за изпълнение, тъй като заявителят не изпълнил указанията за отстраняване на нередовности в заявлението, искането вероятно се основава на неравноправна клауза и е в противоречие със закона, след като в процесния потребителски договор за кредит ГПР не е включена застрахователната премия (съобразно собствени изчисления на съда според формулата в Приложение № 1 към чл.

19, ал. 2 от ДР към ЗПК), и съобразявайки че липсват данни за направените погасителни плащания, няма как да се приложи чл. 23 от ЗПК. Освен това на база формулата за ГПР в Приложението към чл. 19 от ЗПК изчислил, че при задаване на условието, че целият кредитен лимит от 1000 лева е усвоен наведнъж, за 12 месеца, при 35% ГЛП, и отчитане на 4 лева месечна такса за обслужване на сметката, която сума се начислява при всяко погасяване на средствата (т.е. без да се финансира и без върху нея допълнително да се начислява лихва), ГПР излиза, че е 52,48% (а не 44,9%), което в исковия период е над ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Жалбоподателят счита, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Цитира актове на различни съдилища без ясна връзка с мотивите по отказа на заповедния съд.

Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.

Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Споделя крайният извод на заповедния състав и мотивите които го обосновават и на основание чл. 279 вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 от ГПК извършва препращане към изложените в разпореждането мотиви, като се добави следното:

Въззивният съд има предвид, че въпреки липсата на изпълнение на дадените указания от Разпореждане № 432/01.06.2023 г., нередовност на сезирането няма, но остават повдигнатите от съда въпроси, че договорът за заем е сключен в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, защото ГПР, като неточно посочен, с голяма разлика от действителността, не позволява да изпълни функциите си, очертани в съображение № 19 на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Така средствата за застрахователна премия представляват разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите /Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о ./, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Въззивният съд е съгласен, че възраженията за правоизключващи, правопогасяващи или правоунищожаващи факти се правят от ответника в исковия процес, но неизпълненията на указанията от Разпореждане № 432/01.06.2023 г., 2 препятства съда да уважи заявлението за чистата стойност на кредита - чл. 23 ЗПК.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради което следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 470/13.06.2023г. по ч.гр.д. 278/2023г. по описа на PC – Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3