Решение № 214 от 10.10.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Габрово, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500306 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от М. Н. Л., чрез адв. И. Б. от ГАК против решение постановено по гр.д. № 592/2022 г. по описа на Севлиевски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Н. Л., с ЕГН **********, срещу Ю. К. Л., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 12 000,00 лв., с която ответницата се е обогатила и която сума представлява вложените от М. Н. Л., с ЕГН **********, средства за закупуване на материали за построяването на къща, собственост на ответницата - Ю. К.

Л., с ЕГН **********, находяща се в урегулиран поземлен имот VI–533, от кв. 49, по плана на с. ***, общ. С., с площ от 1188 кв.м., при граници на имота по скица: улица, УПИ-V-534, УПИ XVIII- 532, УПИ-VII-526. С решението е осъден ищеца да заплати на ответницата сумата от 400,00 лв. разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че като се извърши цялостен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, като се съпоставят писмени доказателства и приложените към исковата молба и тези допълнително представени, както и противоречието в показанията на свидетелите на ответницата, изводите на въззивния съд биха довели до друго решение.

Сочи, че договорът за текущ кредит на ответницата с Първа инвестиционна банка АД от 09.06.2022 г. е сключен след завеждане на иска от ищеца и наличие на противоречие между твърденията на свидетелите и особено на св. Т.Л., която е колежка на ответницата. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се реши спора по същество като се уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

1

Постъпил е отговор от въззиваемата страна Ю. К. Л., чрез адв. П. Д. от ГАК, с който моли да се потвърди решението на Севлиевски районен съд като правилно и напълно обосновано. Счита, че в решението са обсъдени показанията на всички разпитани свидетели и съдът напълно е достигнал до единствения възможен извод, че ищцовата страна не е успяла при условията на главно доказване да докаже своята претенция в нито едно от претендиралите пера. Не са налице нито преки, нито косвени доказателства, които да бъдат преценени в своята съвкупност и да водят до пълна убеденост, че има разместване на имущество, което да е довело до обедняване на ищеца в полза на обогатяване на ответницата. Моли да се остави първоинстанционния съдебен акт в сила. Претендира разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Пред Севлиевски районен съд е предявен иск от М. Н. Л. от гр. С. против Д. П. Й. и Ю. М. Л. и двете от гр. С., с цена на иска 20 000,00 лв. Исковата молба е оставяна без движение с разпореждане № 574 от 02.06.2022 г., с разпореждане № 722 от 11.07.2022 г., с разпореждане № 927 от 22.08.2022 г. и с протоколно определение № 168 от 03.05.2023 г. С последното определение е допусната корекция в адресната част на исковата молба, съобразно която да се счита, че ответник по делото Д. П. Д., а не Д. П. Й..

С уточнение от 11.05.2023 г., ищецът претендира да му бъде изплатена сумата от 15 759,24 лв., представляващи: 1. за арматура – 2 300,00 лв.; 2. за тухли – 2 698,24 лв.; 3. за фасонирани иглолистни греди от по 4 метра 108 бр. – 1 035 лв.; 4. за фасонирани иглолистни дъски - от по 3 м. - 2 куб. – 800,00 лв.; 5. за летви - 8 бр. по 22,00 лв. – 76,00 лв.; 6. за превоза на тухлите до България заплатил сумата от 800,00 лв.; 7. за изчистване на дворното място след събарянето на къщата, която съществувала, преди да построи новата къща, дал за ползването на багер сумата от 600,00 лв.; 8. за стоварването на тухлите в дворното място заплатил сумата от 150,00 лв.; 9. за стоварването и превоза на гредите, дъските и летвите, които докарал от гр. Тетевен, заплатил общо сумата от 300,00 лв.; 10. за връзване на арматурата за 2-те плочи - на лятната кухня и на къщата заплатил сумата от 850,00 лв.; 11. за закупуването на бетона заплатил 1 000,00 лв.; 12. за заплащане на майсторите, които помагали за построяването на къщата до покрив, дал 4 850,00 лв.; 13. закупил покривна мушама на стойност 200,00 лв., или общо - сумата от 15 759,24 лв.

С молбата от 11.05.2023 г. е оттеглена претенцията за сумата от 8 000,00 лв., която е дал като капаро за закупуване на недвижимия имот, както и претенцията си към първата ответница Д. П. Д., с която по това време са живели във фактическо съжителство. Излага твърдения, че извършената сделка на 14.11.2018 г. е без негово знание, при което в нотариалния акт е посочена като собственик ответницата Ю. Л. и спрямо нея има основание да претендира вложените в имота лично негови средства. В съдебно заседание от 06.10.2023 г. адвокат Б., е уточнила, че цената на иска е 12 000,00 лв., а за 8 000,00 лв. се оттегля иска.

Съдът с протоколно определение № 399 от 06.10.2023 г. е прекратил производството по делото по отношение на сумата от 8 000,00 лв. по предявения иск срещу Ю. К. Л., прекратил е производството по предявения иск от М. Н. Л. срещу Д. П. Д. и е оставил отново без движение исковата молба.

С молба от 13.10.2023 г. ищецът е заявил, че претендира от ответницата сумата от общо 12 000,00 лв., както следва: 1. за арматура – 2 300,00 лв.; 2. за тухли – 2 500,00 лв.; 3. за фасонирана иглолистни греди от по 4 метра – 1 035 лв.; 4. за фасонирана иглолистни дъски от по 3 м. - 2 куб. – 800,00 лв.; 5. за летви - 8 бр. по 22 лв. - 176 лв.; 6. за стоварването и 2 превоза на гредите, дъските и летвите, които докарал от гр. Тетевен, заплатил общо сумата от 300,00 лв.; 7. За стоварването на тухлите в дворното място – 150,00 лв.; 8. за връзване на арматурата за 2-те плочи - на лятната кухня и на къщата заплатил сумата от 850,00 лв.; 9. за закупуването на бетона заплатил 1000,00 лв.; 10. за заплащане на майсторите, които помагали за построяването на къщата до покрив, дал 2 889,00 лв.

С протоколно определение № 31 от 24.01.2024 г., съдът е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД и е разпределил доказателствената тежест между страните.

В подадения отговор на исковата молба и изразените становища, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, като излага подробни съображения.

Събрани са писмени доказателства за доходите на ищеца: от трудово възнаграждение, пенсия и кредит, както и превозен билет за транспортиране на дървесина с получател М. Л..

От страна на ответницата са представени нотариален акт за придобиване на собственост върху имот - акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97, т. І, рег. № 1569, д. № 72 от 14.11.2018 г. на Нотариус М. Й., с район на действие Районен съд – С., както и фактури, сметки за плащане и разписки за платени сметки и данъци за имота в с. ***. По делото са приети стокови разписки, фактури и фискални бонове за строителни материали използвани при строежа на къщата в село *** направени от ответницата. Ответницата се е позовала и на Договор за строителство № 468895491526 от 16.03.2022 г., с който е възложила довършването на покрива. Представила е и договор за текущо потребление от 29.08.2017 г. за сумата от 8 000,00 лв. и Договор за залог върху вземания от 29.08.2017 г., както и Договор за банков кредит от 09.06.2022 г. за сумата от 20 000,00 лв.

Изслушани са свидетели, разпределени в две групи: свидетелите св. Т.М.Л., св.

М.П.И. и св. И.Б.Б., които установяват факти относно възлагане на строителни дейности и закупуване на материали от страна на ответницата. Другата група свидетели – св.М. Н. Т. дава сведения, че като арматурист и кофражист е помагал на ищеца със строежа на къщата и ищецът му е плащал на ръка.

За да постанови своето решение първоинстанционният съд е приел, че с представените документи от „Банка ДСК” АД и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, от които е видно, че ищецът е теглил потребителски кредити не се доказа обедняване във връзка с предмета на настоящото дело – по никакъв начин не може да се установи за какво са разходвани теглените суми /за разлика например от целеви кредити/. Съдът не е кредитирал и останалите писмени доказателства, представени от ищеца – сервитьорска сметка, написана на ръка, стокова разписка, на която няма имена на получател, както и превозен билет за превоз на дървесина. Приел е, че по делото не се е доказало, че в следствие на извършените подобрения в имота ищецът е обеднял, което обедняване се изразява в намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника, съобразно претендираните размери, изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на същите, размер на обогатяването на ответника.

По изложените съображения предявеният от ищеца иск против ответницата с правно основание чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване е отхвърлен.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, 3 вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: обогатяване, обедняване, връзка между тях, липса на основание и липса на друг иск за защита на обеднелия. Релевантни за състава на чл. 59 ЗЗД са действия на обеднелия, които не са "даване", действия на обогатения, поведение на трето лице или юридическо събитие.

Връзката между обогатяването и обедняването не е нужно да бъде причинна. Обедняването и обогатяването по принцип са обща последица на някакво трето обстоятелство.

Разместването на имуществените блага трябва да е осъществено без основание. Липсата на основание се дефинира от доктрината и практиката като отсъствие на валиден юридически факт или правоотношение, оправдаващи обогатяването.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е закупила имот в село *** на 14.11.2018 г. и по същия са извършвани строително-монтажни работи, като съответно са били закупувани и материали. От превозен билет по чл. 211, ал. 3 от ЗГ № 2 116 200 222 от 08.12.2021 г. се установя, че М. Л. от гр. С. е получил от ЕТ „А.П.“, ЕИК *** дървесина, която е транспортирана с превозно средство с рег. № ***** от с. Г., м. Л. до гр. С., а именно: греди от по 8/6/4 метра -108 бр.-2,07 лв. по 500 – 1 035 лв.; дъски - от по 3 м. - 2 куб. по 400 – 800,00 лв.; летви - 8 бр. по 22,00 лв. – 76,00 лв. Гредите, дъските и летвите са на обща стойност 2 011,00 лв. На превозния билет като съставител е положил подпис и печат Н.П..

Твърденията за закупуване на гредите и летвите от ищеца се подкрепят и от свидетелските показания на св. Т., според които е помагал на ищеца, тъй като по професия е арматурист и кофражист. Свидетелят е помогнал на Л. да направи кофража за подсилване на основите в мазата. Ищецът му е осигурил дъски за кофража. Заедно са зидали, подготвяли желязото, направили кофража и излели плочата. Заедно са зидали до покрив и такситата са карали тухлите. Ищецът му казал, че е купил тухлите от Гърция. Кметът на село *** също помагал при разтоварването на тухлите. Ищецът М. е плащал на свидетелят и на общия работник, който е ходил с него. На л. 20 от делото е приложена сервитьорска сметка за тухли на обща стойност 2 698,24 лв., която носи печат „ИСМС“ ООД – С., но само от нея и свидетелските показания не се доказва исковата претенция за закупуване на тухли в общ размер на 2 500,00 лв.