Определение № 13714 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13714 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505757 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Б. Г., подадена чрез адв. А.З.Д., срещу Определение № 13923/09.04.2026 г., постановено по гр. д. № 33084/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 166 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 3898/27.02.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателката поддържа, че присъденото в полза на пълномощника на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение е определено в необосновано занижен размер.

Твърди, че уважените искове за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит и за връщане на даденото без основание са обективно кумулативно съединени, защитават различни правни интереси и обосновават определянето на самостоятелно възнаграждение по всеки от тях. Позовава се на практика на ВКС относно определянето на адвокатско възнаграждение при обективно кумулативно съединени искове, както и на практиката на Съда на Европейския съюз. Моли обжалваното определение да бъде отменено и решението да бъде изменено в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите по частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Решение № 3898/27.02.2026 г., постановено по гр. д. № 33084/2025 г. по описа на СРС, 166 състав, е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № L300834/17.06.2022 г., сключен между страните, и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 560,52 евро, представляваща дадена без основание сума по договора, ведно със законната лихва. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът е осъден да заплати на адв.

А.З.Д. сумата от 250 евро с включен ДДС – възнаграждение за оказана на ищцата безплатна 1 правна помощ.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е поискано изменение на решението в тази част чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение.

Определението е правилно.

Към момента на постановяване на решението е приложима разпоредбата на чл. 38, ал.

2 ЗАдв., съгласно която, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, а насрещната страна дължи разноски, съдът определя и присъжда възнаграждението му при съобразяване на критериите по чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗАдв. Преценката не се свежда до броя на предявените искове, а следва да отчита характера и засегнатия от спора интерес, фактическата и правната му сложност, обема на извършената процесуална работа, условията, при които правната помощ е възложена и предоставена, включително необходимите време и спешност, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Неоснователно е оплакването, че уважаването на два иска налага определяне на самостоятелно възнаграждение по всеки от тях. Несъмнено искът за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит и осъдителният иск по чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД имат различен предмет и петитум. Това обстоятелство обаче не обосновава само по себе си увеличение на присъденото възнаграждение, без да бъде отчетен действителният обем и сложността на осъществената защита.

В случая разгледаните искове произтичат от едно и също договорно правоотношение, почиват на обща фактическа основа и предполагат преценка на едни и същи договорни клаузи и писмени доказателства. Разрешаващият за спора въпрос е свързан с действителността на договора за потребителски кредит с оглед посочения годишен процент на разходите и уговорените такси. Осъдителната реституционна претенция е обусловена от уважаването на иска за недействителност на договора. Евентуално предявените искове не са разглеждани, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за произнасяне по тях.

В същото време делото не се отличава със завишена фактическа или правна сложност.

Проведени са две открити съдебни заседания, на които страните не са били представлявани от процесуални пълномощници. В първото съдебно заседание е обявен за окончателен проектът за доклад и е дадена възможност за изготвяне на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, а във второто е прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания. Не са събирани гласни доказателства, не са провеждани процесуални действия, налагащи участие на пълномощника в съдебно заседание, нито са поставяни въпроси с особена доказателствена или правна сложност. Спорът е разгледан и приключил в сравнително кратък срок, а правните въпроси, които поставя, са от категорията на тези, по които е формирана трайна съдебна практика относно приложението на ЗПК и последиците от недействителността на договор за потребителски кредит.

Доводите на жалбоподателката относно общите разходи по упражняване на адвокатската професия, значението на адекватното възмездяване на адвокатския труд и икономическите условия, при които се осъществява адвокатската дейност, не могат да обосноват различен извод. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се определя според конкретните особености на делото и действително извършената по него правна защита.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че присъденото възнаграждение в размер на 250 евро с включен ДДС съответства на материалния интерес, на фактическата и правната сложност на делото и на обема на действително извършената процесуална работа.

Не са налице основания за неговото увеличаване.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Б. Г., подадена чрез адв. А.З.Д., срещу Определение № 13923/09.04.2026 г., постановено по гр. д. № 33084/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 166 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3