Решение № 23 от 02.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пазарджик, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20215200500759 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от К. Д. ИЛ.,ЕГН **********, изтърпяващ наказание „Д. З.“ в З.а гр. Пазарджик ,против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ гр. С. .

С Решение № 789/ 27. 09.2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 3080/2020г. по описа на същия съд, предявените искове са отхвърлени,като неоснователни.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К.

Д. ИЛ.,ЕГН **********.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията „ гр. С. . В отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата 1 процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Районният съд е сезиран с два обективно съединени иска: иск за установяване на нарушение по Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./; иск за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от понататъшни нарушения;

Исковете са положителни установителни ,с правно основание на исковете по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 71 ал.1 т.1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация/ ЗЗДискр./

1.Какви обстоятелства са изложени в исковата молба по отношение на сочените нарушения ?

В първоначалната искова молба от 08. 09. 2020г. и допълнителната искова молба вх. № 2017/05. 02. 2021г. е посочено,че на 04. 11. 2013г. е приведен в З.а гр. Пазарджик , където изтърпява наказание „ Д. З. „. Посочено е ,че няколко пъти е правил искания до администрацията на З.а в гр.Пазарджик да му бъде разрешено да ползва в килията си:

Телевизионна игра „SONY –PS 2“;

„МР 3 плеър“;

Ръчен часовник;

Котлон; но всеки път му е било отказвано от администрацията на З.а. Твърди се,че на лишените от свобода с Д.П. в З.ите в гр.С.З. ,П. и С. е разрешено да ползват в килията си посочените вещи Твърди се ,че спрямо него администрацията на З.а в гр. Пазарджик е упражнила пряка форма на дискриминация спрямо лишените от свобода с Д.П. в З.ите в гр.С.З. ,П. и С. , на принципа на „лично положение“.

2.Нормативна уредба на поставените въпроси в казуса и разрешения на съдебната практика по тези въпроси.

В чл.2 т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. е посочено,че целта на закона е да осигури на всяко лице равенство пред закона, равенство в третирането и възможност за участие в обществения живот;

В чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. примерно са изброени признаците на пряка или непряка дискриминация. Един от тези признаци е дискриминация на основата на „лично положение“. Текстът препраща към всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор,по който РБ е страна.

В чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. са дадени легални определения на понятията „пряка дискриминация „ и „непряка дискриминация“.

„Пряката дискриминация“ е определена ,като поставянето на едно лице ,на основата на признаците по чл. 4 ал.1 от Закона , в по-неблагоприятно положение( по –неблагоприятно третиране) в сравнение с друго лице или лица при сходни обстоятелства.

„Непряката дискриминация“ е определена,като по-малко благоприятно третиране или неблагоприятно положение,произтичащо от привидно неутрални разпоредби, критерий или практики. поставяне в особено

В Параграф1 т.7 на ДР на ЗЗДискр. е пояснено какво означава „ неблагоприятно третиране“,като е казано,че това представлява всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго ,на основата на признаците по чл. 4 ал. 1, или могат да поставят едно лице в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица или лице .

В чл.

9 от ЗЗДискр. е посочено,че в производството по защита от дискриминация страната,която твърди,че е дискриминирана следва да представи факти,въз основа на които може да се направи предположение,че е налице дискриминация.

След представянето на такива факти ответната страна трябва да докаже,че принципа на равно третиране не е нарушен.

При така посочената правна уредба обоснован и законосъобразен е извода на районния съд ,че в конкретния казус се касае до форма на „пряка дискриминация“,а не „непряка дискриминация „.

В исковата молба са изложени обстоятелства за по – неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение със З.ници 2 от други З.и,на принципа на „лично положение“. Не са изложени обстоятелства за това,че по- неблагоприятното третиране се основава на привидно неутрални разпоредби , критерий или практики.

В съдебната си практика ВКС многократно се е произнасял по въпросите за същността и правните характеристики на дискриминационните признаци по чл. 4 ал.1 от ЗЗДискр. , както и по въпросите за пряката и непряката дискриминация по чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. (виж Р. № 3 /22. 07. 2013г. по гр. д. № 534/2012г. на І V-то гр.отд. на ВКС; Р. № 153 /14. 06. 2010г. по гр. д. № 6/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС; Р. № 244 /14. 08. 2012г. по гр. д. № 777/2011г. на ІV-то гр.отд. на ВКС; Р. № 428 /13. 05. 2010г. по гр. д. № 1207/2009г. на І V-то гр.отд. на ВКС;) Приема се ,че дискриминация по признака“ лично или обществено положение „ ,представлява обективен, същностен за личността белег,позволяващ да бъде прилаган еднакво.

3.Правни изводи.

В Решение № 511 от 27. 07. 2010г. по гр. д. № 587/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС е направен анализ на правната норма на чл. 9 от ЗЗДискр.Прието е следното : Нормата има процесуален характер и разпределя доказателствената тежест в производство за защита от дискриминация. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите ,от които може да се направи обосновано предположение,че налице дискриминация . Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника, който следва да установи и докаже,че принципа на равно третиране не нарушен. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на иска. С нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. е въведен облекчен доказателствен режим по отношение на ответника по иска в сравнение с режима по чл. 154 ал.1 от ГПК. Ответникът следва да докаже възраженията си против иска за това,че принципа на равно третиране не е нарушен,само в случай,че ищеца представи доказателства от които може да се презумира вероятната основателност на иска.

►По делото са разпитани ,като свидетели лицата И.С.С., Д.Б.А.и св. Н.Н.А..

Свидетелят И.С. изтърпява наказание „Д. З. с право на замяна „в З.а в гр. С.З. . Свидетелят Д.А. изтърпява наказание „Д. З. с право на замяна „в З.а в гр. Пазарджик . Свидетелят Н.А. изтърпява наказание „Д. З.“ в З.а в гр. Пазарджик

Свидетелят И.С. е обяснил пред съда,че му е разрешено и ползва в килията си електрически котлон и две малки фурни. Об Свидетелят И.С. изтърпява наказание „Д. З. с право на замяна „в З.а в гр. С.З. . Обяснил е ,че при посещението си в З.а в гр. С. през 2016г. е видял в килията на З.ник закупена малка фурна за лични нужди ,която му е разрешено да ползва.При посещение в З.а в гр. П. през м. декември на 2015г. е видял в килията на З.ник ,че ползва електрически котлон след разрешение.

Свидетелят Д.А. е обяснил пред съда,че от 2012г. до 2013г. е излежавал присъдата си в З.а в гр. П.,като там всеки З.ник с Д.П. е имал в килията си електрически котлон.При посещението на З.а в гр. С. е видял,че всички З.ници с Д.П. имат в килията си котлон за лично ползване, а по-късно са им разрешили да ползват в килиите си и фурни .

Свидетелят Н.А. е обяснил пред съда ,че по време на престоя на ищеца в З.а в гр. Пазарджик администрацията на З.а е отказала на ищеца да държи и ползва в килията си ръчен часовник, котлон , МР3 и плейстейшън за игра.

Съдът не дава вяра на обясненията на този свидетел по отношение отказа за ползване на часовник . По делото е безспорно установено ,че ищеца е загубил по време на престоя си в градска болница първоначалния си часовник ,марка“CASIO“, след което , по негово искане , му е разрешено от началника на З.а получаването на нов часовник.

►В текста на чл. 122 ал. 1 от ЗИНЗС е посочено ,че Министъра на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети , които осъдените и задържаните могат да държат при себе си и да ползват.

По делото е представен препис от Заповед № 10-04-642/ 28. 11. 2018г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 122 ал.1 от ЗИНЗС и чл. 82 ал.7от ППЗИНЗС е утвърден списък на разрешените лични вещи, 3 предмети и хранителни продукти,които лишените от свобода могат да получават , ползват и държат при себе си или на определените за това места.

Такъв списък е утвърден и със Заповед № Л -15/ 06. 01. 2020г. на Началника на З.а гр. Пазарджик.

В списъците е разрешено ползването на следните вещи:

Аудиоплеър без записващо устройство ;

Електронни игри , които не поддържат видеоформати VCD,DVD и AVI;

Ръчен часовник -1 бр. ;

Котлон и малка фурна за общо ползване. Тези вещи следва да се съхраняват в специално определени помещения и да се ползват по ред, определен от началника на З.а.

►Правни норми относно битовите условия на лишените от свобода се съдържат и в Препоръка Rec(2006)2 на Комитета на министрите на държавите- членки, относно Европейските правила за З.ите.

В част І-ва „Основни принципи“ е посочено,че :