Решение № 150 от 13.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пазарджик, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20215200900189 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Т. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.С.“ № **, чрез адв. Д . Т. от САК, против „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

С., р-н Л., бул. „Д.Б.“ № ** , з а заплащане на сума в размер на 6 0 000 лева, частично от 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди (след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК), 171.75 лева, частично от 1 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за

**********************************, както и сума в размер на 4 000 лева, частично от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – претендирани като цялостно увреждане на мотоциклет Х. **** Д., рег. № ***** , всички настъпили от ПТП от **** г. по вина на водача на л. а. М. *, рег. № ******, В. С. Б. , ведно със законната лихва от **** г. (уточнение в открито съдебно заседание от 01.12.2023 г.) за първите две претенции и от **** г. за последната до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На ***** г., около **** ч., на кръстовището на ул. „П.“ и ул. „С. К.“ в гр. П. настъпило ПТП с участието на л. а. М. *, рег. № ******, управляван от В. С. Б. и мотоциклет Х. **** Д., рег. № *****, управляван от ищеца. Водачът Б. навлиза в кръстовището, като предприема завой наляво, като не съобразява 1 движещия се по път с предимство мотоциклет. Ищецът е получил т*****, но именно бавната скорост и предпазната екипировка го е предпазила от потежки травми. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от **** г., като било образувано и досъдебно производство по описа на ОД на МВР - П.. Подробно се описват *****та, получени от ищеца. Обосновава се претенцията за неимуществени вреди, претенцията за **** лева, частично от 1 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за **********************************, подробно описани, както и претенция за 4 000 лева, частично от 10 000 лева - обезщетение за имуществени вреди от увредения до степен тотал щета мотоциклет, ведно със законната лихва от **** г. за първите две претенции и от **** г. за последната до окончателното изплащане на сумите. Претендира се и разноски и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Посочва се банкова сметка, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК: *************** в „***“ АД, с титуляр Д. С. Т., клиент Т. Х. Ц.. В уточнителна молба вх. № *** от ***** г. ищецът твърди, че ответникът е получил претенцията за заплащане на неимуществени и имуществени вреди (за сумата **** лв.) на **** г., а за увреденото МПС на ***** г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗД Б. И.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. М. *, рег. № ****** . Прави се възражение за съпричиняване поради управление на мотоциклета от ищеца с превишена и несъобразена за пътния участък скорост, съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗДвП /не се движи възможно най-вдясно на пътното платно/. Излага се довод, че за водача на лекия автомобил инцидентът представлява случайно събитие - чл. 15 от НК. Счита се, че адекватна сума, която обезщетява претърпените неимуществени вреди е 40 000 лева без отчитане на съпричиняването. Моли се за отхвърляне на исковете изцяло или частично.

В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа изложеното в исковата и се оспорват възраженията на ответника.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ.

Подържа се изложеното в отговора.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответното застрахователно дружество.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на 2 законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва (така се приема и в Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о. ). В тази връзка направеното в последното съдебно заседание уточнение за датата, от която се претендира законната лихва е допустимо.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между ответното дружество и делинквента В. С. Б., управлявала л. а. М. *, рег. № ******, е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесния инцидент; че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя , като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди (за сумата **** лв.) на **** г. и за увреденото МПС на ***** г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за определяне на размера, респ. плащане от негова страна.

По делото е приложено НОХД № **** г. на РС – П. , приключило с окончателно решение № ** от **** г. по ВНОХД № **** г. на ОС – П. , видно от които В. С. Б. е призната за виновна в това, че на ***** г. в гр. П., на кръстовището между ул. „П.“ и ул. „С.К.“ при управление на л. а. М. *, рег. № ******, при извършване на маневра завиване наляво, нарушава правилата за движение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като не пропуска насрещно движещия се мотоциклет Х. ****, рег. № *****, управляван от Т. Х. Ц., вследствие на което възниква ПТП и по непредпазливост е причинила средни телесни повреди на водача Ц., изразяващи се в ************ по смисъла на чл. 129 от НК, ************ по смисъла на чл. 129 от НК, ********, *************** по смисъла на чл. 129 от НК – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като я оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 47 ЗДвП - след деянието е избягала от местопроизшествието, и на 3 основание чл. 78а, ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление с налагане на административно наказание глоба.

Не е спорно, но се установява и от приложеното свидетелство за регистрация – част I, че процесният мотоциклет Х. ****, рег. № *****, е регистриран като собственост на Т. Х. Ц..

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят Я. Д. П. дава показания, че си спомня за инцидента ***** г. Пътувал е в служебен автомобил с още трима колеги от полицията. На процесното кръстовище са били първа кола. Заявава, че видял как ***** автомобил завил наляво по ул. „С.К.“ и отнел предимството на моторист, който се опитал да избегне удара, завивайки наляво, но се закачил в задната част на бронята на автомобила, политнал наляво и паднал. Свидетелят и един от неговите колеги реагирали незабавно, като тръгнали със служебния автомобил след **** автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация, другият полицейски служител останал на местопроизшествието. Процесният автомобил продължил пътя си, като бил спрян от свидетеля на следващото кръстовище на ул. „В. Л.“. Счита, че скоростта на моториста не била висока, и двете ППС били на зелен светофар, но автомобилът е следвало да изчака моториста.

Свидетелят В. С. Б. дава показания, че знае за процесния пътен инцидент с ищеца, но заявава, че въпросният ден, както си карала колата по ул. П. към ул. С.К. завила наляво и там нямало абсолютно никой, което я удивило, тъй като на кръстовището обичайно било много натоварено. В един момент на около 400-500 метра след кръстовището забелязала патрулка след нея. Отбила встрани. Един „гневен“ полицай я попитал дали е видяла какво е направила, че е бутнала моторист. Тя отговорила, че не е видяла. Поддържа, че това не се е случило. Въпросното падане нямало нищо общо със завиването наляво. В обвинителния акт видяла показания, които никой не може да я убеди, че са истина. Няма как патрулката да е видяла моториста, тъй като той идва от много навътре, където има други спрели коли. Според свидетеля, моториста се е движел много бързо, за да хване оранжев сигнал.

Свидетелят О.Т.Д., ***** с ищеца, дава показания, че знае за инцидента. Ищецът му се обадил да му каже за него, тъй като свидетелят бил единственият му роднина в Б.. Твърди, че ищецът живее в чужбина със семейството си – ****. Бил се прибрал за малко, докато е във ваканция.

Разбрал, че от ПТП имал ***********. Около 2-3 седмици бил в болница.

Свидетелят и жена му помагали на ищеца около два месеца и половина при *******, тъй като изпитвал ****. Около ***** г. заминал отново за А.. От 4

**** ищецът се оплаквал основно от *****, която не била напълно възстановена. Счита, че Т. „може би“ е ***** вследствие на инцидента, не бил ******. Около година и нещо се ***** в Б..

От изслушаното заключение по допуснатата по делото Комплексна САвТМЕ, изготвена от вещи лица автоексперт и съдебен лекар, оспорено от ответника в частта за средната пазарна цена на превозното средство , прието от съда като компетентно изготвена, се установява следното:

Автотехническа част:

На *******г., около ***** ч., ищецът, управлявайки мотоциклета си Х.

**** Д., в посока от КАТ – гр. П. към центъра на града, движейки се след други два автомобила по ул. „П.“, стигнал кръстовището с ул. „С.К.“, като светофарната уредба светела зелено за него. Навлизането в кръстовището, от гледна точка на посоката на мотоциклета, е регулирано от три ленти за престрояване: лява за превозни средства, на които им предстои завиване наляво, средна за праволинейно движение и дясна пътна лента за ППС, на които им предстои завиване надясно. Ищецът се движел праволинейно в средната пътна лента и бил с предимство пред насрещно движещите се автомобили, които е трябвало да завиват наляво. Управляваният от В. Б. л. а.

М. * се намирал срещуположно на мотоциклета, върху лявата лента, предназначена за завиване наляво. Б. изчаквала на линията на пешеходната пътека да преминат двата автомобила, зад които бил и мотоциклетиста Ц., като трето поред пътно превозно средство. Състредоточена върху двата автомобила, след като те преминали, Б. предприела маневра завиване наляво вместо да изчака и пропусне движещия се направо към нея мотоциклетист.

По този начин отнела предимството на ищеца. Скоростта на мотоциклета при навлизането му в кръстовището била от около ** км/ч при разрешена допустима максимална скорост в населеното място от 50 км/ч. В момента, когато ищецът забелязва отклоняващия се наляво л. а. М. *, мотоциклетът е бил на разстояние от ** метра от него, като с цел да мине зад автомобила предприел снижение на скоростта, съчетано с отклонение наляво.

Автомобилът на Б. напредвал с невисоко ускоряване и бил достигнал скорост от около 24-25 км/ч. Прието е, че опасната зона за спиране на мотоциклета е *** метра. Опасната зона за спиране се възприема, като пълния спирачен път, който изминава превозното средство от момента на възприемане на опасността и реагиране на водача до окончателното му спиране. Нарича се „опасна зона“, защото ако водачът не реагира преди тази опасна зона, закъснее и влезе в нея, в този участък, тогава при всички случаи ПТП настъпва. Предвид че разстоянието между двете ППС било недостатъчно (** метра, съответно при *** метра опасна зона), Ц. не успял да заобиколи л. а. М.